Дарителството бележи ръст в години на природни и хуманитарни кризи. Това е аксиома, която 2022 г. ясно потвърди. Година, белязана от множество екстремни ситуации – наред с преодоляване на последствията от COVID – 19 пандемията, избухна и войната в Украйна. България посрещна невиждан в новата си история бежански поток. През есента наводненията в Карловско причиниха истинско бедствие за хората в региона.
Дарителството беше и спонтанен акт на пдкрепа за каузи в нужда, но и средство за промяна на средата около нас, избор дългосрочно да подкрепяме организации и каузи, които носят развитие и на които вярваме.
БДФ се обърна към журналисти и експерти в различни сфери за техния прочит на данните от последния анализ на дарителството в страната ни.
Представяме ви гледната точка на Емилия Милчева, журналист, автор в Deutsche Welle, Euractiv и Тоест.бг
През 1928 г., след голямото земетресение в Южна България, което разрушава близо 26 000 сгради, почти целия Чирпан и една трета от Пловдив, иначе пестеливите габровци за седмица събират 1.250 милиона лева. Документира тази филантропия писателят Чудомир. А по личното разпореждане на цар Борис III кметът на Чирпан възстановява дома на поета Пейо Яворов в града, след като царят отишъл на място и разговарял със сестра му. Когато има “страшна народна злочестина”, както нарича бедствието пловдивският адвокат Недко Каблешков, българите се събираме. Същото се случи и при големия потоп в Карловско миналия септември, чиито разрушения и бедстващи хора накараха хиляди да дарят през 2022 г.
“Искам да помогна”
“Искам да помогна, макар и с малки суми”. Този отговор е събрал най-голяма подкрепа в социологическото проучване за обществените нагласи за дарителството за 2022 г., реализирано от агенция “Алфа Рисърч” по поръчка на Български дарителски форум (БДФ).
Всъщност как изглежда един обикновен български дарител през 2022-ра? Дарява няколко пъти годишно, обикновено между 5 и 50 лева, по-рядко 50-100 лева, предпочита да го прави директно на хора в нужда и не декларира даренията си за данъчни облекчения, защото бюрокрацията го отказва. Такъв “портрет” обрисува проучването на БДФ. Освен от желанието да помага с колкото му е възможно, най-силната мотивация за дарения идва и от личното отношение към конкретен проблем или желанието да се помогне на конкретен човек. Доказателство, че повечето хора в България – онези с малките суми, които не ги изографисват по манастирите, даряват не за “да отбият номера”, а защото искат да са полезни като спомоществователи.
Това е добра новина, наред с голямата от годишния анализ на дарителството, изготвен от БДФ – ръст на даренията от 29% през 2022 г. спрямо 2021 г., достигнали близо 124.4 милиона лева. За последните пет години това е най-голямата сума, дарена от компании, фондации, физически лица и еднолични търговци.
За първи път дарителите са мнозинство
Индивидуалните дарения почти са се удвоили – от 10 897 101 лева на 18 574 735 лева, както и тези от еднолични търговци. А за първи път от 2017 г. дарителите са повече от тези, които не са го правили – 56% спрямо 44%, като се е разширил и социалният им обхват.
Какво е предизвикало тази вълна от емпатия в България, където неравенствата са толкова големи и която все още е държавата с най-ниски доходи в ЕС? Впрочем, именно финансовото състояние е посочено от 44.9% от анкетираните като най-съществената причина да не даряват. Посочено е като основна причина и през 2019-та, и преди това… А 2022-ра ще бъде запомнена с политическата нестабилност и с високата инфлация и страховете на хората, чиито ниски доходи не догонваха темпа, с който растяха цените на стоките и услугите.
Но тежките наводнения в Карловско, потопили в кал и разруха няколко села и оставили стотици бедстващи хора, са причината толкова българи да помогнат на сънародници. “Алфа Рисърч” установява, че най-значим е ръстът на дарилите за пострадалите от потопа миналата есен. 23.3% от пълнолетните българи са помогнали с някакви суми за пострадалите. Над 90 на сто са избрали да го направят с пари, едва 3.2% – с труд. При това каузата е привлякла по-широк кръг дарители, в т.ч. жители на по-малки населени места, млади хора, мъже. Даренията от граждани обаче не могат да компенсират работата на държавата – възстановяването на разрушената инфраструктура ще продължи и през 2024 г.
Макар даренията от физически лица да са нараснали значително, само 3% от хората даряват всеки месец – колкото и през 2021 г. За повечето българи благотворителността е реактивна – при належаща нужда. Паричните средства се увеличават спрямо предишни години, спадът при предметните и особено при даренията в труд е най-съществен, но така е от години.
Социалните и здравни каузи остават водещи, но други, в това число – образователни и свързани с грижа за животните, губят подкрепа. Тъжно е, че такива обвързани пряко с бъдещето цели – качествено образование и достъп до такова, чиста природа, зелени цели остават някак встрани от дарителите. Вероятно “принос” има несекващата пропагандна кампания за “грантоедите” и “соросоидите”, а също и неоспоримите факти, че екокаузите почти винаги са потъпкани от политическо интересчийство и лобистки интереси.
Характерното българско недоверие, подсилено от случаи с измами на платформи за набиране на дарения и шмекерлъци като продажба на картички по улиците за измислени каузи кара българите да предпочитат директните дарения, без посредничество – така са избрали да го правят 66% от анкетираните. Предпочитаният начин е чрез дарения в кутия или SMS. А за недоверието говори и още един фактът – една пета от хората се опасяват, че с дарението им ще се злоупотреби и затова не даряват – това е вторият аргумент след финансовия.
За трета година бизнесът е най-големият дарител
За трета поредна година компаниите изпреварват фондациите по размер на даренията. Както обикновените граждани, и бизнесът изразява съпричастност към пострадалите от наводненията в Карловско, дарявайки средства, стоки, вода, електроуреди, продукти от първа необходимост, техника за копаене и разчистване, доброволчески труд. Във фокуса на бизнеса през 2022 г. обаче е бежанската криза, свързана с войната в Украйна, и компаниите са подкрепили украинските граждани, потърсили убежище в България – чрез образователни курсове, програми за кариерно ориентиране, психологическа и здравна помощ и материална подкрепа.
И фондациите прегръщат социалните каузи
Фондациите са втори по размер на даренията след компаниите с обща сума от над 48.4 милиона лева. Отново фондация „Америка за България“ (ФАБ) за поредна година е с най-голям принос и активност, тъй като формира почти 60% от целия обем дарени средства от фондации (общо инвестирани 28.7 млн. лева) за 195 проекта. Почти половината от тези средства са за добро образование и изграждане на работни умения. За изминалата 2022 г. ФАБ е вложила 10 милиона лева повече, което е увеличение от 51% спрямо 2021 г.
Традиционно фондациите подкрепят социални каузи и такива, свързани с човешките права. Затова не е изненада, че социалната грижа за бежанците от Украйна е силно застъпена. Фондация “Светът на Мария” е осигурила например специализирана подкрепа за украински семейства, сред които има хора с интелектуални затруднения, “Искам бебе” – безплатни прегледи за бременни украинки, и др. Развитието на гражданското участие и местните общности обаче са най-слабо подкрепяните от фондациите каузи. За разлика от социалната подкрепа те изискват повече усилия в дългосрочен план.
В крайна сметка защо даряваме? Способността да откликваме на страданието на другите, за да помогнем за премахването му, при това без да чакаме благодарност и признателност, е тест за хуманност. Във времената на безогледно подхранвано от дигиталната среда его мнозина бързат да изложат на показ всяка сторена от тях “добрина” заради маркетинга си в социалните мрежи (SMM).
Но винаги ще има безименни добротворци, които просто искат да помогнат. А освен за злочестини, дарения са нужни и за обществени промени.
