Общата дарена сума от компании, фондации, физически лица и еднолични търговци през 2022 г. е 124 393 638 лева. Спрямо 2021 г. се отчита ръст в общия обем дарени средства от 29% или с 27,8 млн. лева повече.
Най-голям дарител на финансови средства през 2022 г. са компаниите (45% спрямо общия обем средства за годината), следвани от фондациите (39% от общия обем). Даренията от индивидуални дарители се нареждат на трето място (15% от общия обем дарени средства), а тези от еднолични търгови са на четвърто (1% от общия обем).
Общи наблюдения
През 2022 г. се наблюдава ръст в обемите дарени средства и при четирите групи дарители: компании, фондации, физически лица и еднолични търговци. Най-силно изразен е ръстът в обемите дарени средства при индивидуалните дарители. Те са подкрепили различни значими инициативи като са дарили с 8 млн. лева повече спрямо предходната 2021 г., което представлява ръст от 10%. Компаниите запазват за трета поредна година водеща позиция по обем дарени средства спрямо общия обем в сравнение с останалите групи дарители. По отношение на фондациите се наблюдава увеличение от 43% на обема дарени средства спрямо предходната година.
Дарителите по групи
Компаниите имат водеща позиция по обем дарения и за трета поредна година изпреварват фондациите. В абсолютна стойност те са дарили 56 265 306 лева. Спрямо 2021 г. се регистрира ръст от 10% или с 4,9 млн. лева повече. Като цяло ръстът през годината се обуславя от желанието на хората да подкрепят бягащите от войната в Украйна, както и пострадалите от наводненията в Карловско през септември. Много компании преформатираха или смениха фокуса на програмите си, за да отговорят на актуалните потребности. Лидл България дари за граждански организации, работещи на терен с украински бежанци, Райфайзенбанк избра да насочи фокуса на изданието си „Избери, за да помогнеш“ изцяло в подкрепа на пострадалите от войната в Украйна, мобилните оператори предоставиха безплатен роуминг и карти с мобилен интернет, Кауфланд България дари стоки и храни и т.н. За преодоляването на щетите от тежките наводнения в карловските села бизнесът отговори освен с финансови дарения, също и със стоки, електроуреди, вода, продукти от първа необходимост, техника за копаене и разчистване, с доброволчески труд на служителите при възстановяване на инфраструктурата, домовете и дворовете на хората след потопа. Сред компаниите, които се включиха във възстановяването на домовете в карловските села бяха Бош България, Кауфланд, Виваком, А1, Лидл България, Кока – Кола и др. Като сфери на подкрепа с най-висок приоритет за подкрепа от компаниите са „Здравеопазване“, следвана от „Образование и наука“ и „Социална подкрепа“. Ето кои са останалите сфери на подкрепа от бизнеса:
Фондациите са дарили общо 48 409 802 лева през 2022 г. Отчита се ръст от 43% или нарастване като абсолютна стойност с над 14,6 млн. лева. Фондациите имаха ключова роля за инициирането на фондове или директна подкрепа, благодарение на които бе осигурена финансова и материална помощ за най-силно засегнатите сред бягащите от войната в Украйна и на пострадалите от наводненията в Карловско. Някои от фондациите успяха да привлекат средства включително от международни финансиращи програми и партньори, с които да увеличат капацитета за подкрепа. Гражданските организации, които имат специфична експертиза в предоставянето на услуги при хуманитарни и други кризи, бяха надежден партньор в изграждането на инфраструктура и механизми за оказване на адекватна помощ за най-засегнатите. Сред проучените фондации с активни програми в страната фондация „Америка за България“ за поредна година е с най-голям обем предоставени дарения. През 2022 г. инвестираните от нея средства са с 30% повече в сравнение с предходната година. Сферите на подкрепа, които дарителските фондации припознаха в най-голяма степен през 2022 г. бяха „Социална подкрепа“ и „Образование и наука“, както и „Детско и младежко развитие“, включително в контекста на интеграцията на украинските бежанци у нас.
Хората (физическите лица) са дарили 18 574 735 лева през 2022 г., което е със 7,6 млн. лв. повече от предходната година и представлява ръст от 70%. Значителното повишение на дарителската активност се дължи на спонтанната емпатия към пострадалите от тежките кризи – бягащите от войната в Украйна и загубилите домовете си при наводнението в Карловско. Анализът на данните, които БДФ събира, показва увеличение в обема дарителски средства от всички канали и източници: нарастват декларираните към НАП дарения, дарителските SMS-и и обаждания, както и средствата, събирани чрез дарителските платформи. Традиционно, в година с възникнали бедствия и форсмажорни обстоятелства, има ръст на дарявалите в отговор на спешни нужди и потребности. Това е естествената реакция на съпричастност към най-силно засегнати и пострадали хора. Социалните и здравни каузи запазват водещо място като най-подпомагани и през 2022 г. Има лек ръст на дарителите за човешки права. Други каузи обаче остават в установеното от предишни години сравнително ограничено равнище или дори бележат лек спад. Ето кои са най-подкрепените от хората каузи през 2022 г.:
Проучване на нагласите на българите към дарителството
Анализът на БДФ включва и резултати от национално представително проучване, проведено от социологическата агенция „Алфа Рисърч“, с които се проследяват нагласите на хората към дарителството през годините и по какъв начин те откликват на апели за подкрепа.
Според допитването се запазват възходящите тенденции в областта на индивидуалното дарителство. Макар и с бавни темпове, продължава нарастването на дарителската активност сред българските граждани. За първи път в последните няколко години през 2022 г. даряващите са повече от тези, които не са подкрепили кауза (56% през изминалата година спрямо 44% през 2017 г.). Запазва се йерархията в типа дарения, като паричните регистрират лек ръст, предметните – лек спад, а даренията в труд спадат още по-съществено. Предоставилите финансова подкрепа през 2022 г. са 78,7%. Освен финансови средства, българите правят и материални дарения (дрехи, одеяла, строителни материали, хранителни пакети) – 46,2% от респондентите. Доброволен труд са полагали 13,8%, като за сравнение през 2021 г. те са били 24%.
Като профил на дарителите, сред най-активните се открояват по традиция жителите на столицата и големите градове, високо образованите, жените, средните поколения (между 30 и 60 години). БДФ направи и специфично допитване до пълнолетните граждани, в което проучва каква част от тях са дарили за възстановяването на щетите от наводнението в Карловско. Данните показват, че 23% от пълнолетните българи са дали своя финансов принос за това, а профилът им излиза отвъд този на обичайно активните дарители. Каузата е привлякла съпричастността на по-широк кръг социални групи, включително жители на по-малки населени места, млади поколения и мъже.
Дарителството се извършва най-често без посредничество – директно към нуждаещите се (в 66% от случаите). Значителна част от даренията са именно такива, а даренията за каузи на граждански организации бележат спад (от 26,5% през 2021 г. на 19,3% през 2022 г.). Хората продължават да даряват веднъж или няколко пъти годишно, като процентът на тези, които даряват всеки месец, се запазва спрямо предходната година и е едва 3% от всички дарители. Запазва се и начинът, по който българите избират да даряват: дарителските кутии остават най-често използваният начин, следван от SMS дарения и закупуване на продукти с кауза.
Основните мотиви зад дарителския акт са свързани с желанието да се помогне и с личното отношение към конкретен проблем или човек в нужда. За по-малка част от дарителите мотивацията е пряко следствие от тяхното възпитание и традиции в собственото семейство, доверието към конкретна организация или финансовото благополучие. Малък остава делът на хората, които даряват, водени от желанието да ползват данъчни облекчения и изобщо декларират средствата, които са дарили – 4,6%. Най-силни бариери пред това хората да декларират даренията си са незаинтересованост от данъчните облекчения и обратна връзка за бюрократични спънки. Впечатление прави нарасналият дял на хората, които казват, че въобще не са незапознати с наличието на данъчни облекчения. Липсата на желание за дарение се обяснява с няколко фактора: на първо място хората посочват като пречка финансово затруднената си ситуация, а повече от 20% изразяват съмнение, че със средствата им може да бъде злоупотребено.
Пълноценното информиране на дарителите за това как са разходвани техните средства и какво е постигнато благодарение на подкрепата им, е тема, по която Български дарителски форум работи системно с НПО от цялата страна. Както показва и проучването, дефицитът на информация, отчетност и прозрачност е сериозна пречка пред дарителите, а повече от 40% от тях регистрират липса на информация за разходването на дарението и липса на комуникация към тях от страна на получателите на дарения, след като е предоставена подкрепа. Така проучването за пореден път потвърждава, че прозрачността, навременната отчетност и ясната комуникация са ключът към доверието в дарителството.
Вижте тук пълния текст на анализа: Дарителството в България през 2022 г.
Анализът на дарителството 2022 г. е изготвен с финансовата подкрепа на фонд „Активни граждани България“ (www.activecitizensfund.bg) по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство (ЕИП). Цялата отговорност за съдържанието се носи от БДФ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че отразява официалното становище на Финансовия механизъм на ЕИП и Оператора на фонд „Активни граждани България“.
