Проучване на БДФ показва ръст на дарителите

05.09.2023 | Анализи, Новини

Увеличават се българите, които даряват в подкрепа на каузи и хора в нужда.  10% ръст на индивидуалните дарители и значителна подкрепа за каузи, свързани с реакция при бедствия и аварии.

Това са данни от национално представително проучване за дарителството през 2022 г., проведено от Алфа Рисърч, по поръчка на Български дарителски форум (БДФ). Анализът на резултатите показва запазване на тенденции от предходните години, свързани с профила на най-активните дарители и техните мотиви да даряват, предпочитаните сфери на подкрепа и механизмите за дарение.

Макар и с бавни темпове, продължава нарастването на дарителската активност сред българските граждани. За първи път в последните няколко години през 2022 г. даряващите са повече от тези, които не са подкрепили кауза (56% през изминалата година спрямо 44% през 2017 г.). Значителният ръст от 10% се дължи на големия процент хора, които са направили дарение за пострадалите от наводненията карловски села през изминалия септември.

Традиционно, в година с възникнали бедствия или други кризи, има ръст на дарявалите в отговор на спешни нужди и потребности. Това е естествената реакция на съпричастност към най-силно засегнати и пострадали. Социалните и здравни каузи запазват водещо място като най-подпомагани и през 2022 г. Има лек ръст на дарителите за човешки права. Други каузи обаче остават в установеното от предишни години сравнително ограничено равнище или дори бележат лек спад.

Най-често през 2022 г. дарителите са предоставяли финансова подкрепа. Освен пари, българите правят и материални дарения (дрехи, одеяла, строителни материали, хранителни пакети), а трети полагат и доброволен труд.

Значителна част от даренията са насочени директно към хора в нужда, даренията за каузи на граждански организации бележат спад (от 26,5% през 2021 г. на 19,3% през 2022 г.).

Хората продължават да дяряват веднъж или няколко пъти годишно, като процентът на тези, които даряват всеки месец, се запазва спрямо предходната година и е едва 3% от дарителите.

Запазва се и начинът, по който българите избират да даряват: дарителските кутии остават най-често използваният начин, следван от SMS дарения и закупуване на продукти с кауза.

Основните мотиви зад дарителския акт са свързани с желанието да се помогне и с личното отношение към конкретен проблем или човек в нужда. За по-малка част от дарителите мотивацията е пряко следствие от тяхното възпитание и традиции в собственото семейство, доверието към конкретна организация или финансовото благополучие.

Малък остава делът на хората, които даряват, водени от желанието да ползват данъчни облекчения и изобщо декларират средствата, които са дарили, като сред тях има и такива, които изобщо не знаят за тази възможност. Липсата на желание за дарение се обяснява с няколко фактора: на първо място хората посочват като пречка финансови затруднения, а повече от 20% изразяват съмнение, че със средствата им може да бъде злоупотребено.

Пълноценното информиране на дарителите за това как са разходвани техните средства и какво е постигнато благодарение на подкрепата им, е тема, по която Български дарителски форум работи системно с НПО от цялата страна. Както показва и проучването, дефицитът на информация, отчетност и прозрачност е сериозна пречка пред дарителите, а повече от 40% от тях регистрират липса на информация за разходването на дарението и липса на комуникация към тях от страна на получателите на дарения, след като е предоставена подкрепа. Прозрачност, навременна отчетност и ясна комуникация са ключ към доверие в дарителството.

Цялото проучване може да видите тук: Как даряват хората в България – 2022 – обществени нагласи

 


Проучването „Как даряват хората в България“ е изготвено от социологическа агенция „Алфа Рисърч“ по поръчка на Български дарителски форум с  финансовата подкрепа на фонд „Активни граждани България“ (www.activecitizensfund.bg) по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство (ЕИП). Цялата отговорност за съдържанието се носи от БДФ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че отразява официалното становище на Финансовия механизъм на ЕИП и Оператора на фонд „Активни граждани България“.