Статията е част от рубриката ни с полезни международни ресурси „Споделяме опит“. Този материал е публикуван в сайта на Candid – нестопанска организация, която чрез проучвания, съвместни дейности и обучения, свързва хората, които работят за социална промяна, с ресурсите, от които имат нужда, за да са успешни.
Candid често анализира тенденциите, които се наблюдават в социалния сектор. За съжаление, една безспорна тенденция в наши дни е прегарянето (или burnout). Авторката на тази статия – д-р Катлийн Клеркин, вицепрезидент в областта на изследванията в Candid, която има докторска степен по психология, разкрива повече за това какво представлява прегарянето, защо изглежда е навсякъде в света на организациите с нестопанска цел и какво могат да направят организациите, лидерите и отделните хора по въпроса.
Как да разберете дали сте засегнат от прегаряне
Въпреки че прегарянето може да ви изглежда просто като една модна дума, то е и концепция, подкрепена от десетилетия изследвания. Психолозите смятат прегарянето за „психологически синдром“, който се появява в отговор на хронични стресови фактори на работното място. Прегарянето се характеризира с три основни симптома:
- Прекомерно изтощение: чувство на изтощение, умора или просто липса на физическа, емоционална или психологическа енергия, необходима за преминаване през работния ден.
- Цинизъм към работата: чувство на негативизъм, раздразнителност или отчаяние към колегите или клиентите, или загуба на вяра в работата или организацията.
- Липса на постижения: затруднения да усетим ефекта от работата ни на работното място, забелязване на по-ниска производителност или способности за справяне, чувство на ниска мотивация.
Звучи ли ви познато? Ако е така, не сте сами. Проучването „Работа в Америка“ на Американската психологическа асоциация от 2023 г. установява, че мнозинството (57%) от работещите в САЩ съобщават, че са изпитали симптоми на прегаряне през годината, когато е проведено проучването.
На какво се дължи прегарянето?
За да спрем прегарянето, първо трябва да разберем защо се случва. За тази цел моделът „Работа-Изисквания-Ресурси“ предлага просто уравнение: прегаряне = изисквания > ресурси.
По същество прегарянето възниква, когато изискванията на вашата работа (например крайни срокове, цели за набиране на средства, срещи, оплаквания от клиенти, токсични колеги), надвишават ресурсите, с които разполагате, за да ги посрещнете (например бюджет, членове на екипа, умения, технологии, време, емоционална подкрепа).
Този модел подчертава три важни неща, които трябва да се разберат за прегарянето:
- Прегарянето не е свързано с твърде много изисквания, а с изисквания без достатъчно ресурси. Това обяснява защо някои хора сякаш се справят с много изисквания, без да прегарят (те обикновено имат и много ресурси).
- Прегарянето не е свързано със способностите на човек, а със ситуацията. Всеки може и ще прегори, ако е поставен в среда с твърде много изисквания и недостатъчни ресурси.
- Уравнението на прегарянето на всеки е донякъде уникално. Съществуват практически безкрайни комбинации от изисквания и ресурси, така че дори хора, работещи по един и същ проект, могат да изпитват различни нива на прегаряне.
Защо прегарянето е широко разпространено в НПО сектора?
Прегарянето е проблем навсякъде, но въпреки това има основания да се смята, че неправителственият сектор е засегнат особено силно. Десетилетия изследвания показват, че хората в професии, свързани с „помагане“ или „грижа“ (напр. здравеопазване, хуманитарни услуги, подкрепа на общността), са особено податливи към прегаряне. Това описание се отнася за много, ако не и за повечето неправителствени организации. Освен това, неправителствените организации са известни с това, че се очаква да правят повече с по-малко ресурси, което буквално е рецептата за прегаряне. Например, митът, че хората в НПО-тата трябва да работят без заплати, или, че не е прието да се финансират режийните разходи на организациите, по същество „възнаграждава“ организациите за „героичното“ посрещане на големите очаквания и изисквания без никакви ресурси.
Глобалните промени и кризи от последните няколко години изостриха тези проблеми. В допълнение към смъртоносната глобална здравна криза, несигурността на работното място по време на ерата на COVID, увеличи допълнително стреса за мнозина. Свързаните с COVID отпуски, съкращения и оставки също често означаваха, че от останалите служители се очаква да правят повече с по-малко. Освен това, докато неотдавнашното преминаване към дистанционна работа намали изискванията (напр. дълго пътуване до работа), за мнозина, съчетаването на работа и домашен живот също увеличи изискванията (напр. работа, докато едновременно с това помагате на детето си с домашните).
Затова не е чудно, че скорошен доклад за състоянието на неправителствените организации през 2023 г. от Центъра за ефективна филантропия установи, че 68% от лидерите на неправителствени организации са донякъде или много загрижени за прегарянето.
Как да се справим с прегарянето?
Добрата новина е, че прегарянето не е неизбежно или необратимо. Простото лекарство за прегаряне е да се прави по-малко. Намаляване на изискванията. Вземане на отпуск. Почивка. Пренастройване. Разбира се, това е по-лесно да се каже, отколкото да се направи. Ето някои конкретни стъпки за намаляване на колективното ни прегаряне:
- Финансиращите организации могат да помогнат, като пренастроят очакванията си към партньорите с нестопанска цел. Помислете за увеличаване на ресурсите, като осигурите повече финансиране за покриване на непреките разходи и обща оперативна подкрепа. Също така помислете за облекчаване на изискванията (напр. срокове, отчетност, заявления за безвъзмездни средства), когато е възможно.
- Ръководителите на организации и HR специалистите могат да намалят прегарянето, като гарантират, че служителите разполагат с необходимите ресурси, за да отговорят на изискванията на работата си. Това може да включва възможности за развитие; платен отпуск; насърчаване на приобщаваща и нетоксична работна култура; насърчаване на баланса между работа и личен живот; наемане на допълнителна помощ, когато е необходимо; политика за творчески отпуск, по-дълги платени отпуски или възможност за гъвкаво работно време. Нормализирането на почивката на организационно ниво е от решаващо значение. Това означава да не се толерира култура на „борец на работното място“ (напр. не наричайте служителите, които работят цяла нощ, „страхотни екипни играчи“). Също така е важно изрично да са посочени нормите за почивка (напр. без имейли през уикенда) и да се организира колективна почивка, когато е възможно.
- Мениджърите могат да предотвратят прегарянето, като създадат норми, ориентирани към човека, заедно с екипа си. Така се моделира балансът между работа и личен живот. Важни са също изразяването на благодарност и подкрепата за растеж. Мениджърите играят ключова роля при оценката на натовареността на членовете на екипа – основен фактор за прегаряне. Те трябва да провеждат редовни дискусии за натовареността, за да определят какво трябва да се промени или адаптира, какво да се премахне или пък да се разшири. Важно е мениджърите да определят ясни очаквания за работа и представяне, както и последователна информация за приоритетите на организацията и конкретните служители. Липсата на яснота е изключително изтощителна. И накрая, мениджърите трябва да намерят начини да предложат на своите служители автономност и чувство за контрол върху собствената ви работа и представяне. Чувството за контрол върху работния ви живот може да допринесе много за намаляване на стреса. Например, могат ли членовете на екипа да контролират кога или къде си вършат работата? Могат ли да предлагат нови проекти? Да определят възможности за развитие?
- Самите служители също могат да предприемат стъпки, за да наблюдават нивото си на прегаряне. Прегарянето може да е резултат от средата, но хората не са безсилни да въздействат върху него. Помислете за изискванията, които работата ви поставя върху вас – могат ли някои от тях да бъдат премахнати? Говорете с вашия ръководител, за да (пре)договорите приоритетите си и да отделите време за работа върху най-важното. Помислете и за изискванията, които може би си поставяте сами (напр. перфекционизъм, нереалистични цели, негативни вътрешни нагласи и мисли). Друг важен начин за намаляване на изискванията към вас самите е да се изключите, като си наложите да бъдете офлайн в определено време всеки ден, например вечер след работа и уикенда; като отидете на почивка и наистина се отдадете на почивка и емоционално презареждане. И накрая, помислете какво можете да направите, за да увеличите ресурсите си – независимо дали това е изграждане на социална подкрепа, усвояване на нови умения, добър нощен сън, отделяне на време за упражнения или просто правене на неща, които ви карат да се чувствате щастливи и удовлетворени.
Добрата новина е, че освен високото ниво на прегаряне, наблюдаваме и друга тенденция в НПО сектора: осъзнаването, че благосъстоянието на хората е важен въпрос на работното място. Неотдавна прегарянето беше нишова тема, която дискутираха само психолозите и специалистите по трудова медицина. Фактът, че сега този въпрос се е превърнал в масова тема, означава, че секторът най-накрая осъзнава, че начинът, по който работим, трябва да се промени.
