Въпрос: Като неправителствена организация, която работи в сферата на детски и женски права, често търсим медиите да отразят една или друга наша инициатива, проект, успех. Срещаме обаче трудности да оповестяваме дарителите си и често ни казват, че проблемът е в регулатора (СЕМ), който санкционира при споменаване на брандове в ефира. Така ли е и къде можем да намерим повече за тази регулация?
Отговор: Български дарителски форум повече от 12 години работи по проблема за анонимността на дарителите в медиите и прави опити да намери пресечната точка между медии и дарители (компании и фондации) при представянето на дарителските им инициативи в публичното пространство.
Да, често пъти специално електронните медии не споменават имената на дарителите при реализирани от тях устойчиви, социално отговорни инициативи и проекти. Дълго време и по инерция медиите се аргументираха именно със санции, наложени от СЕМ и този страх очевидно продължава да живее в голяма част от журналистите и сега.
Междувременно обаче, още през 2011 г. СЕМ „Методически указания във връзка със забранените скрити търговски съобщения и позиционирането на продукти като форма на търговско съобщение”, с които „либерализира“ Закона за радио и телевизия (ЗРТ) и които указват в какви ситуации споменаването на бранд е допустима практика.
В резюме споменаването на стоки, услуги, наименование, търговска марка или дейности на производител на стоки или доставчик на услуги, което има информационна цел и е от значение за информирането на потребителите, както и представянето, със съответните медийни средства, на събеседници, гости и други участници в предаванията, което има само информационна цел, не противоречи на разпоредбата на закона и е допустима практика.
Също допустимо е изписването и/или словесното представяне на имената на участниците, съчетано с техните служебни позиции, вкл. имена на юридически лица и експертната им компетентност. Разбира се, не се изтъкват предимства на продукт или услуга пред конкурентни подобни, нито се подбужда аудиторията да направи покупка, което вече се тълкува като скрита реклама и се санкционира от Закона.
В такива ситуации марката СЕМ не санкционира и нееднократно негови представители в различни формати, които през годините сме реализирали заявяват, че решението за публикуване на една или друга новина и начинът, по окйто да се случи, е в самите медии.
От БДФ сме искали информация по ЗДОИ и е факт, че наистина няма акт на регулатора, който да постановява подобни санкции повече от 5 години назад.
Правили сме поредица дискусии с представители на рекламните и търговски отдели, както и с юристи на медии, с журналисти и главни редактори и с представители на регулатора за допълнително разясняване на казуса и възможностите, които дават съществуващите вече, изработени от СЕМ
Наши партньори в този разговор през годините са били Българската асоциация на ПР агенциите (БАПРА), Българското дружество за връзки с обществеността (БДВО), Българска асоциация на рекламодателите (БАР), Български форум на бизнеслидерите (БФБЛ) и т.н.
След последната дискусия, организирана от регулатора, през пролетта на 2023 г. топката се върна отново в полето на медиите, които се оказва, че по-скоро остават свръхпредпазливи при отразяване на подобни акции и инициативи, защото се чувстват заплашени от санкции или просто от инерция. Те намират нормативните документи на СЕМ, които касаят темата (Закон за радио и телевизия, Методически указания във връзка със забранените скрити търговски съобщения и позиционирането на продукти като форма на търговско съобщение) за твърде спорни като тълкуване и нуждаещи се от допълнително разяснение, за да могат да дадат достатъчно свобода и кураж на медиите при цитиране на имената на дарителите.
За тях е нужно единно и по-ясно тълкуване от страна на СЕМ, както и допълнително популяризиране на Методическите указания и възможностите, които те дават, сред медиите.
За компаниите и фондациите, които инвестират във важни обществени каузи, остават спорни аргументите на медиите и често – отказът им да отразяват дарителски инициативи и проекти с имената на дарителите, както и неясни казусите, в които един експерт присъства с името си и защитава дадена теза или представя продукт или услуга, а името на компанията, която представлява, липсва в ефир.
В заключение, убедени сме, че информирането на обществеността за дейността на дарителите, с ясното споменаване на техните имена, ще допринесе за насърчаване на участието на бизнеса в повече и по-големи кампании с обществена значимост, ще повиши и доверието и авторитета на българските медии пред българските граждани във връзка с по-обективното и цялостно представяне на информации от обществено значение, ще създава и качествено бизнес съдържание в медиите.
