Български дарителски форум (БДФ) проведе национално представително проучване за дарителството през 2023 г., което беше реализирано от агенция „Алфа Рисърч“. Анализът на резултатите показва лек спад на дарителите – тенденция, която е по-скоро очаквана, тъй като през 2022 г. имаше значителен ръст, но той се дължеше на началото на войната в Украйна, която оказа огромен отзвук върху целия свят, включително и България, както и на тежките наводнения, които засегнаха 9 карловски села. Запазват се и тенденциите от предходните години, свързани с мотивите за даряване, предпочитаните сфери на подкрепа и механизмите за дарение.
Проучването на обществените нагласи и дарителските практики през 2023 г. очертава следните тенденции:
- Лек спад в дарителската активност. След кризисните 2020-2022 г., когато хората бяха залети от вълна на съпричастност към усилията за овладяване на пандемията, към обекта на руската агресия – Украйна, към пострадалите от редица бедствия във и извън страната, все пак инфлацията и икономическите затруднения „охладиха“ дарителската активност на българина. Въпреки тези предизвикателства, балансът през 2023 г. остава в полза на дарявалите (52% срещу 48%, които не са дарявали).
- Запазва се йерархията в типа на даренията, като за пореден път финансовите бележат ръст (от 79% до 84%) за сметка на даряването на вещи и предоставянето на доброволен труд (които регистрират спад).
- Здравните и социални каузи отново продължават силно да доминират над всички останали. Макар да остават по-малко подкрепяни, положителен ръст регистрират каузите, свързани с образование, закрила на животни, култура. Спад е налице в даряването за бедствия, аварии и каузи за човешки права, религиозни, околна среда.
- Сред начините за даряване водещи продължават да са тези в кутия (61%) и чрез SMS (47%). Закупуване на продукти с кауза и даряване на каса при пазаруване са ползвали 20-25% от дарителите.
- Още един индикатор за ситуативния характер на дарителската активност са мотивите за извършването на дарения. Водещи сред тях отново са индивидуалното желание да се помага, личното отношение към конкретен проблем и желанието за подкрепа на конкретен човек. По-системен подход към тази дейност имат между 15 и 30 на сто от дарителите, които възприемат активността си като следствие от възпитание, припознават ценността на дадена кауза и се опират на доверието си към граждански организации.
- Сред бариерите е изтъквано основно финансовото положение – единственото, което бележи ръст от 45% до 59% като пречка пред дарителската активност.
- Още два важни фактора остават в подобни на миналогодишни параметри: сравнително слабата обратна връзка от дарителската дейност (не толкова заради липса на отчетност на организациите, колкото на ниска заинтересованост от страна на дарителите) и йерархията на проблемите (най-голяма част от дарителите не са се сблъсквали с проблеми, а сред останалите се открояват липса на обратна връзка, затруднена комуникация и затрудняващи формалности.
През февруари 2024 г. агенция „Алфа Рисърч“ проведе по поръчка на БДФ и допълнително омнибусно проучване. В него запитахме респонденттите, ако имат финансова възможност и желание да направят дарение, какъв тип като географски обхват кауза ще изберат – местна, национална или международна. Резултатите показаха приблизителен паритет на българите, които предпочитат каузи с национален обхват и такива, свързани с родното място (по 25%). Проучихме и честотата на даряване, както и сумите, които хората отделят за дарения през годината. Данните показаха, че продължава практиката дарения да се правят сравнително рядко (веднъж до няколко пъти в годината), а редовни ежемесечни дарения извършват едва 3% от българите. Сумите, отделени на годишна база за дарения се запазват в идентични на предходната година равнища: най-често в диапазона от 5 до 50 лева, следвани от тези над 100 лв.
Цялото проучване може да видите тук: Обществени нагласи към дарителството 2023
