Въпрос: Как една организация може да стане част от консултативен съвет към национална институция?
Отговор: Взаимодействието между институциите и гражданския сектор е необходима предпоставка за нормалното функциониране на демократичната държава. Един от базовите проблеми на модерните демокрации е отчуждението на гражданите от политическия процес. Един от начините техният глас да бъде чут е чрез включване на гражданските организации в процеса на вземане на управленски решения.
Гражданските организации огласяват и защитават интересите на частта от обществото, която представляват. Тяхното участие увеличава разнообразието от практически опит, перспективи и гледни точки при вземането на управленски решенията. Когато гражданите се ангажират с публичните решения, те помагат на управлението да идентифицира приоритетите на обществото, да получи подкрепа за трудни избори и да прокарва устойчиви решения.
В зависимост от степента, в която гражданите и техните организации са включени в процеса на вземане на решения, практиката е установила четири нива на гражданско участие: информиране, консултиране, диалог и партньорство. Тези нива са се формирали в резултат от развитието на обществените отношения и на стремежа за по-ефективно включване на гражданите, като всяко следващо ниво включва и надгражда предходното.
Към Министерския съвет (МС) съществуват множество постоянно действащи консултативни съвети в най-различни тематични области. Към изпълнителната власт на национално равнище е създаден също Съвет за развитие на гражданското общество, който се занимава по-общо с взаимодействието между държавата и неправителствения сектор. Обществен съвет има също към парламентарната Комисия за прякото участие на гражданите и взаимодействието с гражданското общество.
Консултативни органи с участието на гражданското общество работят и към отделни министерства – например на здравеопазването, на труда и социалната политика, на образованието и науката, на културата. И в някои големи общини има обществени съвети по различни теми. Такъв е например Обществено-експертният съвет по култура към Столична община.
През 2012 г. е приет общ правилник за организацията и дейността на консултативните съвети, създадени по Закона за администрацията. Според него неправителствените организации в тези органи могат да бъдат членове или наблюдатели с мандат от четири години. Не по-късно от три месеца преди изтичане мандата председателят на съответния съвет отправя публична покана за заявяване на интерес за участие в неговата работа. Кандидатите трябва да отговарят на критерии, определени за всеки отделен съвет. Кои организации ще бъдат членове, а кои – наблюдатели, се определя чрез писмено споразумение. Когато не се постигне съгласие, се допуска тегленето на жребий.
Този общ правилник се прилага рядко на практика, защото повечето консултативни съвети имат собствени правила за организация и дейност, в които са описани и процедурите, по които се определят членовете на съответния съвет.
Съветът за развитие на гражданското общество (СРГО) е създаден по Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ) и има сравнително сложна, но прозрачна и справедлива процедура за избор на членове, която разчита на активното участие на гражданските организации. Процедурата е подробно разписана в Правилника за организацията и дейността на Съвета.
Мандатът на членовете е три години. Организациите, които желаят да участват в избора, трябва да са юридически лица с нестопанска цел (ЮЛНЦ) за осъществяване на дейност в обществена полза. Те се регистрират на уеб базирана електронна платформа, поддържана от МС, до 15 работни дни след публикването на покана от секретариата на СРГО на Портала за обществени консултации. Това се прави до два месеца преди изтичане на мандата на членовете на Съвета.
В заявлението за регистрация в процедурата за избор ЮЛНЦ може да заяви желанието си да се кандидатира и за член на Съвета. Всяка регистрирана организация има право да номинира друго ЮЛНЦ за член. Изискването към членовете е да са юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на дейност в обществена полза и да имат опит в осъществяване на дейности в обществена полза в подкрепа на развитието на гражданското общество и гражданското участие минимум пет години.
Регистриралите се за участие в процедурата избират членове на Съвета сред номинираните чрез гласуване. Организациите, получили най-много гласове, излъчват свой представител за член на СРГО и негов заместник.
По съвсем различен начин се определят членовета на Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси към Министерския съвет (НССЕИВ). Според правилника за неговото устройство и дейност там може да членуват представители на организации на български граждани от етнически малцинства, регистрирани по ЗЮЛНЦ, както и други ЮЛНЦ, регистрирани в обществена полза, които имат уставни цели и най-малко тригодишна активна общественополезна дейност с национално значение, съответстваща на целите на НССЕИВ.
Въпреки че членовете на Националния съвет имат тригодишен мандат, на практика неговият състав може да се променя всяка година. До 20 декември се приемат кандидатури на нови организации, както и на такива, чието тригодишно членство изтича. Те се разглеждат в срок от един месец. След това председателят на Съвета издава заповед за неговия поименен състав за съответната година. Правилникът на НССЕИВ предвижда и режим за напускане на Съвета. Организациите, които са прекратили участието си, имат право да кандидатстват отново не по-рано от една календарна година, след като са излезли от Съвета.
С актуализирания през август 2023 г. Закон за защита от домашното насилие (ЗЗДН) се предвижда създаване на Национален съвет за превенция и защита от домашното насилие (НСПЗДН) към МС. В неговия състав ще се включват представители на организации, които са регистрирани по ЗЮЛНЦ и работят в сферата на дейност на Съвета от поне две години. Важно условие за членство е организациите и свързаните с тях лица да не получават държавно финансиране за свои проекти по ЗЗДН.
Процедурата за избор на членове ще бъде регламентирана в правилника за прилагане на закона, съответно в Правилника за устройството, организацията и дейността на НСПЗДН. Проект на този документ беше публикуван за обществено обсъждане, което приключи на 21 октомври 2023 г. Предстои приемането му от Министерския съвет. В него се предвижда гражданските организации да кандидатстват за участие в Съвета в отговор на публикувана покана. Документите ще бъдат проверявани от комисия, определена от председателя на Националния съвет, който по закон е вицепремиер. В НСПЗДН може да участват до четири ЮЛНЦ. Ако одобрените от комисията са повече, ще се тегли жребий.
Правилата за избор на членовете на Обществения съвет към парламентарната Комисия за прякото участие на гражданите и взаимодействието с гражданското общество са публикувани на подсайта на комисията в рубрика „Документи“. От тях става ясно, че важат само за 49-ото Народно събрание, т.е. всеки следващ парламент може да ги промени.
Общественият съвет се състои от 21 члена – физически лица, представители на неправителствени организации (НПО), които работят в 21 обществени сфери, изрично посочени в правилата. Тези организации трябва да са регистрирани по ЗЮЛНЦ преди поне три години. От тях се очаква да имат експертиза и опит в разработването, изпълнението, наблюдението и оценката на стратегии, програми, проекти и политики в съответната област.
Процедурата за избор на членове на Обществения съвет започва с покана, публикувана на официалната интернет страница на Народното събрание в раздела на Комисията и на Информационния портал за НПО в България. Когато на изискванията отговарят няколко организации с един и същи профил, те избират помежду си един човек, който да ги представлява в Съвета. Ако не се постигне съгласие, решението се взема от членовете на парламентарната комисия.
Няма единни правила за участие в множеството консултативни съвети към министерствата и общините. Затова е най-добре да проучите процедурата за дейността на съответния орган, ако имате желание да се включите в неговата работа.
