Емил Миразчиев
Емил Миразчиев е художник и куратор. Завършва Художествена академия в София, специалност графика през 1989г. Специализира графични техники в графична база “Rosler” Лайпциг, Германия.
Председател е на Сдружение ”Изкуство Днес”- инициатор и основател на Центъра за съвременно изкуство в баня “Старинна” , Пловдив. Автор и ръководител е на международния проект – “Графично ателие – Пловдив” и арт директор на Центъра за съвременно изкуство – Пловдив, баня „Старинна”
От личен опит мога да споделя, че “дарителство за култура” в България е по-скоро мръсна дума и фраза, дори бих допълнил, че тук няма дарители за култура (и по-специално имам предвид за съвременна култура и изкуство). Всички над 50 проекта, по които сме работили досега, не са се финансирали от дарители, дори и отчасти, а само чрез различни – предимно европейски програми.
Сдружение “Изкуството днес” започна работа през 1997 г. с идеята да представя алтернативни и експериментални форми в изкуството, да работи за тяхното изследване и документиране, и да създаде информационен фонд, който представя съвременни автори. Другата ни амбиция беше да изгради мултимедийна лаборатория, за да популяризираме дейността си приоритетно сред ученици, студенти и изобщо млади хора. В този смисъл съзнавам, че нашата роля е по-скоро мисионерска – в училище не се изучават подобни неща (дигитални форми, пърформанси), самите учители не са подготвени да преподават съвременно изкуство. Да не говорим, че в България изобщо няма музей за съвременно изкуство.
Всъщност ние, въпреки държавната политика в областта, се опитваме да случваме някои неща за съвременното изкуство. Тук обаче за него още няма достатъчно култура и потребители, така че дарителите не виждат смисъл в това да го подкрепят. По света не е така. Големите меценати, (вижте напоследък и руските олигарси), ценят съвременното изкуство и в световен мащаб това е ясна тенденция.
Тук корпоративни дарители и частен капитал много трудно финансират проекти, свързани със съвременно изкуство. Аз самият неколкократно съм се обръщал към различни компании, които имат публично заявени дарителски политики, но те никога не са откликвали на наши предложения за финансова подкрепа.
Мисля, че културата като цяло не е сред най-привлекателните за дарителите сфери, но въпреки това дарителите са склонни да даряват по-скоро за по-традиционно изкуство, което се припознава като качествено и значимо. Парадоксът е обаче, че за него има пазар и е по-продаваемо. Докато новото, модерно изкуство остава без подкрепа. Все още не се купуват инсталации например и хората, които работят в тези сфери по-трудно реализират творбите си, в един хаотичен пазар, като нашия.
Нужно е образоване на обществото, осъзнаване, че съвременното изкуство е престижно, и има смисъл и е инвестиция, ако го купуваш или подкрепяш по някакви начини. Нагласите към него трябва да се променят и да има повече перспективи. За да не звуча съвсем песимистично, все пак трябва да кажа, че повече от 15 години работя в тази сфера и виждам, че напредък има.
