С реализираните културни проекти ОББ си запази едно собствено пространство в публичния живот и съзнанието на хората

Людмил Каравасилев ОББ, мениджър  „Връзки с обществеността и спонсорството“ ОББ

Людмил Каравасилев е завършил Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ „Климент Охридски“. Специализира в Iowa State University, САЩ, в областта на връзките с обществеността. Работи в ОББ от 1998 г. – първо като рекламен и маркетинг мениджър. В момента е Мениджър  „Връзки с о бществеността и спонсорството“. Отговаря за дарителската и спонсорска дейност на банката.

Културно-историческите проекти са значима част от нашата спонсорска и дарителска програма. Донякъде на шега мога да кажа, че усилията ни отговарят на античния принцип – “Здрав дух в здраво тяло”, т.е. ОББ подкрепя или създава обществени инициативи както в областта на духовната сфера, така и на физическото развитие и спорта. Банката традиционно инвестира в значими проекти в областта на културата, изкуството, българският спорт, детското физическо възпитание и др. Целта ни е да подкрепяме, както национално значими инициативи, така и начинания, важни за малките общности, в които оперираме – местни празници на изкуствата, локални проекти, подкрепящи живота на общността, от който ОББ представлява някаква част.

Нееднократно съм казвал, че е световна тенденция, корпорациите да имат значителен принос във финансиране на социално значими проекти, по простата причина, че държавната администрация и местните власти не могат сами да се справят с посрещането на нуждите на голям брой разнообразни групи и общности. Нашата визия е да подкрепяме културно-историческото наследство не на последно място и защото в името ни се съдържа и думата „българска” – защото ние си оставаме българска банка, въпреки принадлежността ни към международна финансова групировка. В това отношение не сме единствените – много банки в Централна и Източна Европа – в Полша и Чехия, а и в България имат ангажимент към културата и историята, въпреки че са част от международни финансови структури.

Планирането и реализацията на проектите са дело на екип „Връзки с обществеността и спонсорство”, на база на писана стратегия. В избора на проектите мнение взимат и конкретни лица от отдели на банката, които имат пряко отношение към присъствието й в публичната сфера – изпълнително ръководство, колеги от маркетинга, управление на клонова мрежа и други.

В програмата ни има традиционни спонсорства, които присъстват заради националната си значимост, други спонсорства или дарителски инициативи, които са продиктувани от специфичните нужди на местата, в които присъстваме и нови такива, които отговарят на разбирането на банката, че българската духовност има нужда от подкрепа – последните, поне за мен, са най-интересни – в тях ние като институция можем най-добре да изразим съпричастността си към запазване на българската идентичност.

През месец юни стартира изложбата на пешеходния мост до НДК – „Златна Тракия – изображения на божества, хора и животни”. Подборът е на професор Валерия Фол, а фотографиите – на Николай Генов. ОББ дари на Столична община и 30-те пана, на която са разположени фотографиите, за да превърне място в една постоянна галерия на открито. Намирам го за удачен пример, как една частна организация подкрепя местната власт в усилията й да генерира нови културни продукти в полза на общността. Благодарен съм на госпожа Фандъкова и Културна дирекция, че се обърнаха точно към ОББ в търсене на подкрепа.

Отново през юни бе открит и археологическият комплекс „Колесница и гробница на тракийски аристократ от I в. пр. Хр.” на Източната могила, до село Караново, Новозагорско. Сега пътуващите към Черноморието ще могат да видят консервираната четириколка на знатния тракиец – с колелата, уникалните апликации, скелетите на конете и любимото куче на владетеля. Очакваме и резултатите от реставрацията на намерените през 2010 година предмети в гробницата. Ще е добра вест, ако се докаже, че погребението е на последния цар на одрисите Реметалк III. Надявам се скоро да покажем и на широката публика уникалните сребърни чаши с изображения на бог Ерос, както и реставрираните комплекти оръжия и дарове. Факт е, че благодарение на нашите усилията и на усилията на нашите партньори –Сдружение „Културни проекти” и Община Нова Загора превърнахме обекта в национално значим. Наскоро там снимаше японска телевизия, която постави тези находки наред с Кабиле, Старосел, Перперикон и Свещари.

На финала сме и в подготовката за изложбата „Златната колесница на траките” – с възстановка на колесницата на тракийски аристократ. През 2009 година ОББ финансира реставрацията и консервацията на тази колесница открита през 70-те години край Караново. През септември 2009 година показахме уникалната апликация от тази колесница в един от софийските молове, с което дадохме възможност българските граждани да се срещнат с българското културно-историческо наследство, извън стените на музеите, поднесено по един адекватен на съвременната действителност начин.

Предстои стартът на експедиция „Преоткрий България 2010”, финансирана от проекта на ОББ „Български столици, твърдини и светини”, по време на която мобилна група от журналисти и фотографи, със съдействието на български историци и археолози, ще генерира поредица от материали за немного известни археологически и исторически паметници. Начинанието е в партньорство със София Ауто и други компании.

Извън археологията предстоят Празници на изкуствата „Аполония”, театрален фестивал „Сцена на кръстопът”, които традиционно подкрепяме. Те бяха предхождани от фестивалите „Мартенски музикални дни” в Русе и „Варненско лято”.

Специфичното при реализацията е да установим, как едно начинание може да е полезно не просто за имиджа на банката, а за цялата общност. Не разглеждаме един проект просто като носител на логото на ОББ. Примерите ги имаме – колесницата в Караново се превърна в реална възможност Община Нова Загора да получи финансиране по европейски програми. Това нямаше да е възможно без подкрепата на ОББ и изграденото почти от нула с наша помощ. Специфичното е в познаването на нуждите на учения и археолога, за да подкрепим усилията му, да осигурим перспектива неговото откритие да стане видимо в публичното пространство, да носи полза за общността, а самият той да получи нужното признание. Естествено, държим, да се знае за нашия принос.

Точно тук на дневен ред излиза въпроса за комуникацията. Нашите усилия през 2010 г. се радват на голяма популярност. Като човек занимаващ се с корпоративните комуникации съм доволен от постигнатото медийно покритие. Смятам, че с реализираните проекти ОББ си запази едно собствено пространство в публичния живот и в съзнанието на хората. Медиите научиха кои сме – вярвам, че оцениха и нашите усилия – че подкрепяме или създаваме стойностни начинания. Вече почти не се притесняват да цитират името на банката. Разбирам ограниченията, които някои редакции или електронни медии налагат – те са плод на сериозни правила, които ограничават корпоративното влияние и субективните предпочитания на журналиста. От друга страна смятам, че щом една корпорация като гражданин на обществото, дава значим принос за това общество, генерира стойностна новина, то нейното име може да бъде спокойно цитирано. Защото ако ОББ не бе финансирала разкопките в Караново и после не се бе погрижила за тяхната реставрация и консервация, щяхме да имаме новина от типа „Иманяри изкопават колесница под носа на археолозите” вместо „Банка спасява уникална четириколка”, например.

Всъщност най-атрактивни за българските медии са спортните проекти – спонсорства или дарения. Спортните журналисти генерират повече информация за подобни начинания, отколкото колегите им от други ресори – култура, образование и други. В това отношение положителна роля са изиграли всички усилия на спортния маркетинг, за да убеди, под една или друга форма, медиите, че е добре да се пише и показва спорт. Забелязал съм го от личен опит.

Културно – историческите проекти понякога са по-атрактивни, ако някой археолог извади злато пред камерите. За щастие, в България злато има и скоро няма да свърши. Много често обаче журналистите не забелязват други открития, които са изключително важни и са с по-голяма стойност от златото. Понякога, и една проста, недопечена тухла от тракийска гробница има по-силно въздействие от злато. Видях една такава в Караново – плоска като плоча, тухла от римски тип. Била е току що оформена в калъп, преди около 2000 години, когато върху нея е стъпила козичка. Отпечатък от крака на животното изглежда като току що направен – един знак от вековете, достигнал до нас. Като онзи малък букет изсъхнали цветя, който археологът Картър намерил върху саркофага на Тутанкамон – може би оставен от съпругата на мъртвия фараон.

В публичното пространство на българската история и археология има група от обаятелни, умеещи да говорят с медиите историци и археолози. Те могат да имат неоценим принос за обществената разгласа на вашия проект – без съмнение, работейки с тях, хората ще научат името на вашата компания. За съжаление, много от най-добрите ни археолози не са от този тип и има какво да научат от такива историци – комуникатори. Добре е за техните проекти и за тяхното финансиране. Работили сме и с двата типа професионалисти. Не можем да очаквам от всеки археолог да има необходимата за медиите харизма. Предпочитаме обаче неговият професионализъм да е водещ. Стараем се медийните хора да видят това – харизмата на истинската наука.

Партньорите за нашите проекти са различни. Сега започваме един със София Ауто и Булфото. Едните дават кола, вторите фотографска експертиза, а ние – ноу-хау и финанси. Така, до края на годината българската публика ще може да види над 40 исторически обекта, малко известни или разположени на трудно достъпни места.

Партньори са и медиите. Вече от 2 години работим със списание „Осем” по наши общи инициативи. Партньори са общините, с които работим или фирмите, които каним да изпълняват някои проекти, като заслона на карановската колесница, например. Много често такива компании са готови на отстъпки, за да покажат някаква съпричастност към проекта.

Важно е да имаш и добри партньори от неправителствения сектор. Ние работим добре с подобни организации, като Сдружение „Културни проекти”, арт фондации и други. Неправителствените организации са добър партньор, защото осигуряват свободни валенции – да партнираш с друга компания, с местните власти, с определени групи. Тя най-често е свързващото, обединяващото звено. Иначе и нашите средства не биха стигнали да се справяме сами, а и по-трудно ще сключим договор за сътрудничество с друг търговски субект с предмет опазване на културно-историческо наследство. Търговските партньорства са, за да са генерират печалби, а социалните  – за да се създава качествен интелектуален продукт, в полза на обществото. Второто е невъзможно без посредничеството на неправителствения сектор.