Любомира Колчева, директор на фондация „ЕкоОбщност“
През последните години думата благотворителност е на път да възвърне смисъла на „създаване, творене на блага”. Така може би най-сетне ще скъса с миналото си на чистото „дарителство”. Вървим към това да се излезе от определението за благотворителност, което включва единствено процеса на даряване на нещо финансово или материално. Новото разбиране би означавало процес, в който т. нар. благотворител (заедно с получателя) участва лично с ресурси и споделени ценности в правенето на добро.
През последните 3 години медиите и по-големите фирми с видими в ефира и градска среда рекламни кампании направиха много и спомогнаха за насочване на общественото внимание и чувствителност към въпроса за нашия отпечатък върху природата. Във всичките му измерения – на индивидуално ниво, в бита и семейството, на фирмено ниво в работата и на обществено ниво в институциите. Европейските директиви, налагащи изисквания на производствените процеси за определени норми, както и членството ни в ЕС, спомогнаха бизнесът да стегне редиците и да инвестира средства за посрещането на тези изисквания, което полека-лека води до новата, бих я нарекла, екологична нормалност, която трябва да гоним. Всичко това трупа положителни резултати в градината на хората и организациите, загрижени за природата – били те неправителствени организации или неформални граждански групи, бизнес или други институции.
Нестопанските организации, от своя страна, активно работят с всички сектори – държавни институции, бизнес и медии. Като проводник на гражданското участие в социално-икономическите процеси, те са установили добри връзки с институциите. Познават механизма им на функциониране, изградили са добра гражданска култура на общуване с тях и вече са приет техен партньор и/или коректив. Стремежът за все по-широко навлизане и равноправно участие на гражданите в процесите на управление доведоха дотам, че се търсят все по-ефективни механизми за включване. Участие само като наблюдатели в отделни комисии и групи често води до формалност на участието им, без практическо отчитане на изразените мнения и защита на обществения интерес, затова ефективната работа изисква равнопоставено и коректно включване на НПО представители. Което да е свързано с цялостно участие по определяне на приоритети в политики, по които те работят, фондонабират и търсят гражданско включване и благотворене.
Процесът по съвместното благотворене между бизнес и нестопански сектор е бавен, но възможен. Иска много добра комуникация, търсене и срещане на интересите, добронамереност, доверие и коректност от двете страни. Бизнесът може да търси и намери дългосрочен партньор в лицето на неправителствени организации и граждански групи, с които съвместно да осмисля и осъществява благотворителните си намерения на полза на обществото и природата. И обратно – неправителствените организации могат да намерят бизнес, който е искрен и желаещ да подпомогне дадена кауза дългосрочно, като играе не само ролята на „касичка”, а участва, мисли и решава наравно с партниращата гражданска организация.
Как и какво може да се прави, за да бъде успешно подобно партньорство. И то по начин, че да остави усещане за удовлетвореност от партньорите от двете страни? Защо има смисъл бизнесът да работи с гражданските организации и обратно – НПО да са отворени и търсещи бизнеса?
Гражданските организации и групи могат да насочат бизнеса към реалните проблеми в дадено направление. Сред тях има експерти и хора с дългогодишен опит – по проблеми на градската среда, екообразованието на млади хора, проблеми по опазване на биоразнообразието, водите, др. Това са области, за които не е необходимо да се гадае и дълго да се търсят проблемите от заинтересования бизнес. Те вече със сигурност са попаднали в обсега на подхванати от НПО теми. Затова си струва да се потърсят и намерят хората, които са работили по подобни проблеми.
Гражданските организации са в „топла връзка” с хората по места и са разпознаваеми от тях. Те имат също така и добри умения за работа с институциите, открити са. В сферата на екологичните проблеми, България може да се похвали с една много добре работеща екологична НПО общност, която обединява усилията си около значимите за страната и обществото ни каузи. Тя може да бъде гарант за избор на правилната, устойчива и разумна посока за решаване на проблемите.
Гражданските организации и групи стигат до медиите и могат да прокарат дадено послание към обществеността в рамките на работата си по дадени каузи и общополезна дейност до момента. Те разполагат с контакти с медиите на национално, регионално и местно ниво и знаят как да поднесат информацията. В допълнение, те познават общностите, работят с тях и могат да настроят посланието по-точно в отговор на нуждите на хората по места.
Бизнесът, от своя страна, също притежава много експертност, която би допълнила тази на НПО сектора. Тази експертност може да е по конкретен проблем и теми или по някои от организационните дейности на НПО (напр. информационно обслужване, дизайн, разработка на продукти за целите на основните дейности на работа на НПО, др.). Много често хора от дадена фирма биха могли да подпомогнат дейността на гражданските групи като се включат в разработката на даден продукт – уебсайт, образователни материали, идеи и т.н.
Бизнесът е добър посредник за разпространение на информация до други заинтересовани от подобно сътрудничество бизнес организации. Бизнесът е склонен да се довери преди всичко на свои бизнес партньори, на хора, с които е работил и познава. Затова, доверие и вход към него и привличането му за участие в дадена кауза може да се случи много по-лесно чрез комуникирането на информация от негов бизнес партньор.
Бизнесът е благоразположен и благодеятелен. Той се прави от хора с естествената потребност да създават добро. Затова благодеятелността (т.е. участието с дарителство) също им е присъщо. Въпрос на правилно общуване с тях е, да се намери общият за НПО и бизнеса интерес и сфера за благотворителност, без това де отменя истината, че бизнесът е силно резултатно ориентиран. Основното предизвикателство е доверието и за двете страни в подобно съвместни благотворителни инициативи и действия. Много често НПО, посветени на решаване проблемите на околната среда, не са готови да стиснат ръце с фирми, чиято дейност не е на светло или която е свързана със замърсяване на околната среда. Етичният кодекс на тези организации налага необвързването им с такива фирми, поради разбираемото желание да не се асоциират с организации, които могат да използват резултатите с цел да подобрят имиджа си в общественото пространство и изграждане на един положителен имидж към околната среда. Когато обаче има откритост, чуваемост и реално желание за резултати, нещата идват по местата си.
Проблемът на бизнеса с доверието към НПО е другата страна на монетата. Добрата историята и сътрудничество в миналото на бизнеса и НПО е нещо, което определено помага на съвместна им работа. В действителност, въпросът е до желание, откритост и упоритост на двете страни, за да правят добро и да спомагат за качествена промяна на обществото ни.
