Фондация „Лъчезар Цоцорков” е сравнително нова българска фондация, основана 2019 г. По думите на изпълнителния й директор Йоана Маринова целият екип се ръководи от философията на основателя д-р Лъчезар Цоцорков, че “смисълът на човешкия живот е да оставим света по-добър след себе си.”
В началото на епидемията фондацията, със съдействието на МБАЛ „Уни Хоспитал“ – Панагюрище и подкрепата на Български лекарски съюз (БЛС), реагира със спешно дарение в размер на 300 000 лева под формата на лични предпазни средства, експресни тестове и директна финансова подкрепа в борбата срещу коронавируса. Фондацията се включи и с дарение във фонд „Обединени срещу COVID-19”.
Какво промени кризата във вашата дарителска политика?
Нашата дарителска политика се води главно от установена ценностна система по примера на вдъхновяващия лидер и голям българин професор Лъчезар Цоцорков, която следваме независимо от обстоятелствата. За нас това е маяк по време на бурята, който ни посочва правилната посока. В този смисъл кризата не промени, а само засили нашата решителност. По принцип политиката ни е да финансираме организации, които могат да покажат високи нива на въздействие, устойчивост и стремеж към системни промени чрез застъпничество. В моменти на криза бюрокрацията може да е голям враг на навременните реакции и се изисква по-голяма гъвкавост и адаптивност. В този смисъл се стремим да се отзоваваме на реални и извънредни нужди, макар да не се вписват в дългосрочните стратегически цели на фондацията. Примерно, решихме да подкрепим кампания за борба срещу домашното насилие на Български фонд за жените заради високия ръст на инциденти по време на извънредното положение, макар това да не е стратегически приоритет на фондацията.
Как избирате каузите, които подкрепяте? Защо именно те са ви важни?
За нас ефективността значи да си здраво стъпил в сегашната реалност без да изпускаш от поглед дългосрочната визия какво се стремиш да постигнеш. Каузите, които подкрепяме, са свързани със закрила на деца със специални нужди, образование, култура и здравеопазване – сфери, които имат най-висок потенциал за предоставяне на обществено благо и издигане на народните интереси.
Културата за нас представлява духовните корени на нашето общество, които ни дават опора, стабилност, утеха в моменти на несигурност и са креативен отдушник.
Децата със специални нужди са уязвима група, която през кризата беше изключително засегната. Много от децата, които се нуждаят от различни и постоянни интервенции, временно загубиха достъп до тях, а техните семейства бяха допълнително натоварени финансово и емоционално. Както казва Ганди „Истинската мярка на всяко общество може да се намери в това, как се отнася с най-уязвимите си членове.“ Цялото общество губи, когато не успява да приобщи част от населението си по смислен и достоен начин.
Образованието е и ще продължава да бъде в основата на нашето бъдеще като нация и изисква дългосрочен и последователен подход. Кризата ускори образователната дигитализация, но също така съществуващите неравности станаха болезнено ясни. Като фондация на първо място трябва да сме добри слушатели и да се информираме от хората и организациите, които са на фронта. Ние се водим от техните нужди и опит и се стараем да олицетворим визията на д-р Лъчезар Цоцорков, че “смисълът на човешкия живот е да оставим света по-добър след себе си.”
В острата фаза на кризата дарихте във фонда „Обединени срещу COVID-19″. Защо решихте да участвате в него?
Системна промяна и ефективна помощ се осъществяват само чрез колаборация и обединяване. По този начин ние можем да допринесем с нашите ресурси по смислен начин и да се възползваме от наличната експертиза. Има нещо изключително ценно в това да работиш със съмишленици – удвоява усилията ти, надгражда експертиза ти и създава общност. Проблемите, с които се сблъскваме са изключително комплексни и изискват мултидисциплинарен подход и качествен диалог.
Какви, според Вас, ще бъдат дарителите и социалните инвестиции след кризата?
Като новосформирана фондация ние тепърва навлизаме във формалния свят на филантропията. За нас това е един образователен процес, от който можем да извлечем много ценни насоки за бъдещето. Приливът от дарения и доброта, които наблюдавахме по време на кризата, за пореден път ни показаха дълбоката загриженост и готовност за взаимодействие на обикновените граждани, бизнеса и НПО сектора. България има богата, но за съжаление, до голяма степен, забравена история на дарителство. Надяваме се, че тази криза ще допринесе за по-бързото възраждане на филантропската култура и осъзнатост. Тук не говорим само за хора и организации, които разполагат със значителни средства, а по-скоро за дух на съпричастие, който може да бъде изразен във всекидневните отношения на всеки човек и насърчаван във възпитанието на следващото поколение.
Големият ви страх по отношение на дарителите и дарителството? И надеждите ви?
Страхът не е основа, върху която ние стъпваме при определяне на стратегия и цели. Фондацията, вдъхновена от живота на Лъчезар Цоцорков, се стреми чрез личен пример да противодейства на негативизма у хората, породен от липсата на вяра, че могат да променят средата и живота си. Надеждата ни е все повече хора да се включват в дарителски дейности и да развиват подкрепящи общности.
От страна на финансиращите организации е изключително важно как се структурира едно дарение. Начинът, по който финансираш, може да насърчи партньорства или нездравословна конкуренция, може да създава зависимост или устойчивост. Надяваме се дарителството да се движи в посока, която насърчава партньорства и системно мислене в гражданския сектор. Също така се надяваме да допринесем за еволюцията на сектора по начин, който сближава дарителя с бенефициента. Не искаме организациите само да ни „докладват“ най-доброто и постиженията си, а открито да обсъждаме трудностите и предизвикателствата, които възпрепятстват тяхната работа. Искаме организациите, които подкрепяме, да припознават в наше лице партньор, който активно работи и мисли по каузите и създава среда, подкрепяща предприемаческия дух и иновативни подходи. Надяваме се като общество все повече да манифестираме нашата човечност и да живеем, водени от ценностите, които изповядваме.
