Дарителската подкрепа остава на второто си най-високо равнище за последните пет години. Годишният анализ на Българския дарителски форум отчита промени в приноса на фондациите, бизнеса и гражданите.
Общо 213.1 млн. лв. са дарени в България през 2025 г., показва годишният анализ на дарителството, изготвен от Българския дарителски форум (БДФ). Това е вторият най-висок отчетен обем за последните пет години след рекордните 240.2 млн. лв. през 2024 г. На годишна база дарените средства намаляват с 27.1 млн. лв., или 11.3%, но остават значително над равнищата от периода 2021–2023 г.
Анализът отчита съществени промени в приноса на различните групи дарители. Най-голям дял от средствата през 2025 г. са предоставени от фондациите – 103.4 млн. лв., или 48.5% от общия обем. Компаниите са дарили 71.7 млн. лв. (33.6%), а индивидуалните дарители – 37.7 млн. лв. (17.7%). Даренията от еднолични търговци възлизат на близо 306 хил. лв.
Докато средствата от фондации се увеличават повече от два пъти спрямо предходната година, корпоративните дарения намаляват с 49%, а индивидуалните – с 21.4%. Така увеличението при фондациите компенсира значителна част от спада при останалите групи дарители.
Фондациите увеличават подкрепата за обществени каузи
През 2025 г. даренията от фондации достигат 103.4 млн. лв. спрямо 51.2 млн. лв. година по-рано. Данните на Националния статистически институт обхващат отчетите на 1743 фондации, а анализът включва и средства от международни фондации с активна дейност в България.
Значителен принос за увеличението има фондация „Америка за България“, чието финансиране достига 87.7 млн. лв. спрямо 27.1 млн. лв. през 2024 г. Най-голямата част от средствата – 72.2 млн. лв. – е насочена към образование и развитие на умения. Финансирането включва както нови проекти, така и плащания за многогодишни инициативи.
Сред водещите сфери на подкрепа от фондациите са социалното включване, образованието и науката, гражданското участие и правата на човека. Значимо място заемат също здравеопазването, културата и развитието на дарителството и доброволчеството.
Анализът откроява капацитета на фондациите да привличат международно финансиране, да изграждат дългосрочни партньорства и да подкрепят устойчивостта на граждански организации. Същевременно ръстът през 2025 г. е концентриран в няколко големи финансирания и не означава, че всички фондации са увеличили даренията си в подобен мащаб.
Корпоративните дарения остават над равнището от 2023 г.
Българските компании са декларирали пред Националната агенция за приходите дарения за 71.7 млн. лв. през 2025 г. Това е с 49% по-малко спрямо необичайно високите 140.5 млн. лв. през 2024 г., но с 8% повече от отчетеното през 2023 г. и с близо 40% над равнището от 2021 г.
Намалява и относителният дял на компаниите, които декларират дарения пред НАП – до 0.51% от всички юридически лица, подали годишни данъчни декларации. Това е най-ниското равнище за последните пет години.
Най-голям обем дарения е отчетен от компаниите в търговията – около 18 млн. лв., следвани от добивната и преработващата промишленост с по около 9.4 млн. лв. Компаниите, регистрирани в София и Софийска област, формират 65.5% от декларираните корпоративни дарения, като мястото на регистрация не показва непременно къде достига подкрепата.
Образованието, социалното включване, здравеопазването и развитието на местните общности остават сред основните приоритети на бизнеса. Финансовите дарения се съчетават с предоставяне на продукти, оборудване и услуги, професионална експертиза и доброволен труд на служителите.
Допитването на БДФ до компании с утвърдени дарителски практики показва стремеж към по-добро планиране, по-внимателен подбор на инициативите и развитие на дългосрочни партньорства с граждански организации. Сред предизвикателствата остава измерването на реалното обществено въздействие от предоставената подкрепа.
Близо 40% от българите са дарявали през 2025 г.
Четирима от десет пълнолетни българи (39.9%) са направили дарение през 2025 г., показва националнопредставително проучване на „Алфа Рисърч“, проведено през март 2026 г. по поръчка на БДФ. Делът на дарявалите намалява спрямо 47.7% през 2024 г. и достига най-ниското си равнище от 2018 г. насам.
Общият установен обем на индивидуалните дарения възлиза на 37.7 млн. лв. От тях 12.33 млн. лв. са декларирани пред НАП, 4.65 млн. лв. са предоставени чрез дарителски SMS и обаждания, а 20.72 млн. лв. – чрез онлайн дарителски платформи. Тези данни обхващат основните наблюдавани канали за даряване, но не представляват изчерпателна оценка на индивидуалното дарителство.
Здравните и социалните каузи продължават да привличат най-широка обществена подкрепа. Сред хората, които са дарявали през годината, 66.7% са подкрепили здравни каузи, а 46.6% – социални. Близо 80% са оказвали помощ директно на хора в нужда. Освен финансови средства, гражданите даряват вещи, стоки и доброволен труд.
Намалява делът на хората, подкрепяли пострадали от бедствия – от 28.9% през 2024 г. до 13.5% през 2025 г. Това е една от проявите на зависимостта на индивидуалното дарителство от конкретни кризисни ситуации и мащабни кампании, каквито липсваха през 2025 г.
Според анализа поскъпването на живота и отсъствието на големи кампании, мобилизиращи широка обществена подкрепа, са сред възможните фактори за намалението на индивидуалните дарения. Данните поставят въпроса за насърчаването на регулярното дарителство и изграждането на трайни отношения между гражданите и организациите, които подкрепят.
Над 41 млн. лв. дарения са получили българските общини
Отделно проучване на БДФ показва, че през 2025 г. българските общини са получили дарения на обща установена стойност 41.14 млн. лв. Данни са предоставили 264 от общо 265 общини, като 243 от тях са отчели получени дарения.
Регистрирани са 10 161 дарения – с 8.43% повече спрямо предходната година. Общата им стойност обаче намалява със 7.27%. При сравнението трябва да се отчита, че през 2024 г. информация са предоставили 239 общини, докато през 2025 г. техният брой е 264.
Дарителският ресурс е неравномерно разпределен между общините. Десетте общини с най-голям обем получена подкрепа концентрират 54.09% от общата установена стойност. Сред водещите са Крумовград, Пловдив, Етрополе, Столична община и Русе. Значителните дарения в редица по-малки общини са свързани с присъствието на големи промишлени предприятия, които подкрепят местното развитие.
Паричните дарения към общините възлизат на 26.66 млн. лв., или 64.8% от общия обем, а даренията в натура – на 14.48 млн. лв. За разлика от предходната година, когато двата вида подкрепа са почти изравнени, през 2025 г. паричните дарения имат ясно изразен превес. Същевременно част от даренията в натура не са остойностени, поради което реалният размер на тази подкрепа е по-висок от установения.
Даренията към общините подпомагат образованието, социалните услуги, здравеопазването, културата, спорта, местните празници, инфраструктурата и благоустрояването. Сред характерните примери са подкрепата за пострадали от пожари и други бедствия, оборудването на училища и социални услуги, както и даренията за изграждане и подобряване на обществена инфраструктура.
Устойчивостта на дарителството зависи от по-широко участие и дългосрочна подкрепа
Годишният анализ на БДФ показва, че дарителството в България продължава да мобилизира значителен ресурс за обществени каузи. Наред с финансовите средства се развиват разнообразни форми на подкрепа – доброволен труд, професионална експертиза, предоставяне на продукти и услуги и дългосрочни партньорства.
В същото време данните открояват няколко предизвикателства: силните колебания в годишните обеми, зависимостта от ограничен брой големи дарения, намаляващия дял на гражданите, които даряват, и ниското относително участие на компаниите в данъчно декларираното дарителство.
Сред важните условия за развитието на дарителството са насърчаването на регулярната подкрепа, разширяването на кръга на дарителите, прозрачността и проследяването на постигнатите резултати. Значение има и благоприятната нормативна среда за гражданските организации и техните партньори, включително възможностите за международно финансиране и развитие на доброволчеството.
Анализът очертава дарителство със значителен финансов и обществен потенциал, чието устойчиво развитие зависи не само от размера на предоставените средства, но и от броя на участващите дарители, регулярността на подкрепата и дългосрочните резултати за хората и общностите.
За анализа
Годишният анализ на дарителството в България се изготвя от Българския дарителски форум въз основа на данни от НАП, НСИ, мобилни оператори, дарителски платформи, публични финансови отчети и допитвания до дарители и общини. Данните за дарителските нагласи и практики на гражданите са от националнопредставително проучване на „Алфа Рисърч“. Общата сума от 213.1 млн. лв. обхваща установените чрез използваните източници дарения. Данните за получените от общините средства са представени отделно и не се добавят към общия обем, за да се избегне двойно отчитане. Сравненията между годините са в номинални стойности, без корекция за инфлация.
