Фондация „Светът на Мария” подкрепя млади хора с интелектуални затруднения и техните семейства. Обучава ги в трудови навици и житейски умения, за да могат да се реализират и да създават пълноценни отношения със света.
Към фондацията има Дневен център и Защитено кафене, както и социално предприятие „Бон Апети”, което предоставя качествен професионален кетъринг за събития. В момента „Бон Апети“ приготвя храна за семействата на хора с увреждания и за социални кухни към църкви на много достъпни цени.
За Миряна Маламин – Сирийски, експерт с близо 20 годишен опит в социалната сфера и програмен директор на фондацията, кризата „парадоксално променя и всичко, и нищо”. Дарителската политика на организацията продължава да следва зададената от самото й създаването посока, защото е възлово тя да е полезна за хората, към които е отнесена. „Основно правило е дарителската политика да е ориентирана към реалните нужди на хората, които подкрепяме – обяснява тя – но пък реалните нужди се промениха. И ние трябваше да променим вида подкрепа, която оказваме”.
Какво е по-различно в дейността ви сега?
На първо място си дадохме сметка, че няма готови формули за успех в такава ситуация. И тръгнахме да търсим решения заедно с хората. Изследвахме реалността и предвиждахме една стъпка напред. Започнахме да учим младежите на дигитални умения. За една седмица напреднахме много. Създадохме комуникация с тях по скайп и вайбър. За клиентите на нашия център е много важно наличието на предвидим и сигурен канал за срещи, защото имат нужда, повече от нас, останалите, от сигурност и стабилност.
И след това започнахме да надграждаме – изпратихме материали към тях, за да се заети, да могат да правят сувенири в домашни условия. Започнахме да експериментираме със забавни видеа и тематични срещи – например как да готвят спагети и супа, как да си направят свещник у дома. Към края на март започнахме и да разнасяме и готвена храна – предоставяме на много ниска цена, практически на себестойност, храна за семействата.
Как се отразиха промените на екипа и на клиентите на Центъра?
Щастлива съм, че в тази екстремна ситуация, когато излизат множество работни проблеми, нашият екип беше гъвкав. Ключовите ни социални работници поеха определена роля, всеки се пренастрои, така че подкрепата да не прекъсва, генерирахме различни интересни идеи, реализирахме ги, засилихме работата с доброволци.
За нашите клиенти обаче сривът е огромен! Досега сме ги учили да разделят домашната от работната среда, да развиват умения, за да излизат от вкъщи и да се социализират. Вече ги учим на противоположното. И макар всички да понасяме трудно несигурността, за тях е в пъти по-трудно. Те имат нужда от структура и жива връзка с предишния свят – предмети, хора, познати дейности. Затова наблегнахме на познатото и структурата. Онлайн срещите се случваха в обичайните часове, изпращахме им да работят предмети, които са изработвали и преди. Изобщо – преодолявахме страховете, доколкото е възможно.
За нас голям удар беше затварянето на културните фестивали. За клиентите ни това е любима трудова практика. Ако културният живот няма да се случва идентично на досегашния, трябва да мислим за други трудови практика. При тези хора загубата на умения се случва много по-лесно и е важно, с цената да големи усилия, да удържаме постигнатото.
Вече, доста предпазливо, стартираме присъствена дейност в центъра с индивидуални занимания. Опитваме се да наблягаме на занимания, които по-лесно се случват и усвояват индивидуално, отколкото в група.
Какви според Вас ще бъдат дарителите и дарителството след кризата?
Според мен се връщаме в една ситуация, позната ни от 90-те години – хуманитарните проблеми бяха водещи. Сега темата за бедността и оцеляването става много актуална. Това според мен ще бъде неизбежно приоритет на дарителите.
Страховете ви са, че много каузи по-трудно ще намират подкрепа?
Да кажем, че имам някакво ниво на тревога. Ние например разчитаме на собствени ресурси, но и на социалната отговорност на много компании. Не само на финансовата им подкрепа, но и на различни други дейности – включване на хора в благотворителни базари и събития, закупуване на сувенири…Не знам дали компаниите ще разполагат с тези средства, може и по-различно да ги пренасочват. Имахме идея за кухня с учебен характер, в която да готвят повече младежи. Тази кухня има нужда от ремонт. Притеснявам се, че са малко хората, които в момента биха дарили за кухня от такова естество, при толкова много обеднели хора и изострени насъщни потребности. Важни за хората с интелектуални затруднения неща може да влизат в категорията „лукс” за други и да останат на втори план за дарителите.
А надеждите ви по отношение на дарителството?
Ще разкажа на кратко три „истории на успеха” в последните месеци. Преди Великден стана ясно, че изработените от нас сувенири няма да се продават. Очевидно беше, че това не е на дневен ред. Затова решихме да зарадваме лекарите и медицинските сестри на три отделения в болница „Св. Анна“ в София, както и доброволците на Столична община – около 170 души, с красиво направени и опаковани от нас подаръци. Обърнахме се към една от компаниите, с които работим, Роберт Бош, и те харесаха идеята. Подкрепиха ни финансово с дарение, за да подготвим подаръците. От своя страна ние успяхме да зарадваме доброволците.
Инициатива SAVE the SAVIORS (Спаси Спасителите) на Аксенчър България и Българския център за нестопанско право дава шанс на социални предприятия да оцелеят в кризата и на свой ред да помагат на хората, заради които съществуват . Програмата подкрепя малки бизнеси, които работят за най-уязвимите: хора с увреждания, младежи в трудна ситуация, самотни майки, възрастни …С финансовата подкрепа от тях ще обезпечим социалното си предприятие „Бон Апети” (покриваме заплата на готвачите в кухнята, разходи за наем на помещението, транспортни разходи…). Бонус към програмата са и професионални съвети за развитие на предприятието в криза.
И отново „Бон Апети” е припознато като предприемаческа идея и кауза от служителите на УниКредит Булбанк при тяхна вътрешна дарителска кампания, подкрепена и от фондация „УниКредит“. Те избраха да ни подпомогнат финансово, наред с още 10 други организации – „заради работата като социално предприятие, което развива реална кетъринг услуга, достигаща до много хора в нужда“.
Надеждата ми всъщност е, че независимо от трудната ситуация, ще има винаги дарители за смислени каузи и в частност за нашата – достойният живот на хората с интелектуални затруднения.
