Въпрос: Може ли юридическо лице с нестопанска цел да претендира за обезщетение за нанесени неимуществени вреди поради уронване на престижа?
Отговор: Юридическите лица може да пострадат тежко при накърняване на тяхната репутация. Уронването на престижа им може да доведе дори до фалит. Това важи в не по-малка степен за юридическите лица с нестопанска цел (ЮЛНЦ). Колкото и благородна да е каузата, заради която е създадена една неправителствена организация, колкото и смислени неща да е направила тя през годините, замесването й в публичен скандал би могло да я унищожи, защото доверието в нея ще се срине, а партньорите и донорите й ще се отдръпнат. До критични ситуации се стига най-често заради публикации в социалните мрежи или други комуникационни канали, които разпространяват лъжлива или изопачена информация. Подобен ефект може да има също продължило прекалено дълго във времето съдебно производство срещу ЮЛНЦ, дори ако то в крайна сметка завърши с оправдателно решение.
В такива случаи изчистването на името на фондацията или сдружението е буквално въпрос на оцеляване. За целта могат и трябва да бъдат предприети различни по вид действия, на първо време чисто комуникационни. Това обаче често не е достатъчно. Много по-сериозна тежест би имало едно съдебно решение, което потвърждава уронването на престижа и нанесената по този начин вреда. Ако то е придружено и с парично обезщетение за сметка на физическото или юридическо лице, предизвикало проблема, ползата за потърпевшата организация би била още по-голяма.
Търговските дружества може да търсят правата си по Закона за защита на конкуренцията. Той изрично забранява „увреждането на доброто име и доверието към конкурентите, както и на предлаганите от тях стоки или услуги чрез твърдение или разпространяване на неверни сведения, както и чрез представяне на факти в изопачен вид.“ В тези случаи фирмите се обръщат към Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), която може да установи правонарушението. На базата на този акт е възможно да се търси гражданска отговорност за нанесени вреди и обезщетение.
Дали обаче юридическо лице с нестопанска цел може да претендира за обезщетение за нанесени неимуществени вреди поради уронване на престижа?
Според проф. Таня Йосифова – експерт по гражданско и търговско право и председател на Арбитражния съд при Българска стопанска камара, по този въпрос се очаква тълкувателно решение на Върховния касационен съд (ВКС), което ще бъде постановено съвместно от гражданската и търговската му колегия. ВКС трябва да се произнесе всъщност по два въпроса: Допуска ли обективното материално право присъждане на обезщетение за неимуществени вреди на юридически лица или само на физически?
В българските съдилища има противоречива практика по тези въпроси, показват наблюденията на проф. Йосифова. Някои съдебни състави присъждат обезщетения на юридически лица, например на религиозни организации, които са доказали неимуществени вреди. Други обаче отказват да обезщетят юридическите лица под предлог, че като изкуствен субект на правото те не могат да търпят такива вреди. Тези съдии се позовават на по-старата теория на правото, според която неимуществени вреди могат да търпят само физическите лица.
В последните години сме свидетели на все повече искове, които, достигайки до ВКС, биват уважавани на основание, че юридическите лица са претърпели действително неимуществени вреди, твърди проф. Таня Йосифова. Дори предишните съдебни инстанции да са отказали обезщетение на това основание, тенденцията е ВКС да присъжда такова. Ето защо проф. Йосифова очаква решението по споменатото тълкувателно дело да е в полза на юридическите лица, вкл. на тези с нестопанска цел.
Дори ако съдът е склонен да признае принципното право на юридическите лица да бъдат обезщетени за нанесени им неимуществени вреди, задължително изискване е настъпилите вреди да бъдат неоспоримо доказани. Най-общо доказването е свързано с действителна, сигурна вреда като загубата на възможности, които юридическото лице е могло да реализира. Когато такива доказателства са налице, съдът определя размера на дължимото парично обезщетение по справедливост, каквато е разпоредбата в чл. 52 от Закона за задълженията и договорите. Съдът определя обезщетението по вътрешно убеждение, като взима предвид критерии, които може да бъдат различни в различните случаи.
Може да се вземат предвид също безпокойството и неудобството, причинени от увреждането на репутацията на ЮЛНЦ на членовете на неговите управителни органи. В този случай трябва да се откроят неимуществените вреди, които са причинени на самата организация, а не на физическите лица, които работят в нея, защото те могат да претендират самостоятелно за обезщетение за неимуществени вреди, ако твърдят, че има такива.
В практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) се застъпва правото на юридическите лица, вкл. тези с нестопанска цел, да търсят и да получат обезщетение за неимуществени вреди, казва проф. Йосифова. В тези случаи съдът е посочил също какви следва да бъдат критериите за присъждане на такова обезщетение. Практиката на ЕСПЧ може да се използва като аргумент, че ЮЛНЦ могат да претендират за обезщетения за неимуществени вреди. Има методи за изчисляване на обезщетението, с които съставите на този съд в Страсбург следва да се съобразяват, за да е относително последователна юриспруденцията на съда, но тези документи не са публични.
Независимо от нееднозначната практика на българските съдилища по въпроса с обезщетенията за нанесени неимуществени вреди на ЮЛНЦ, струва си потърпевшите организации да се обърнат към съда с такова искане. Самият акт на внасянето на такъв съдебен иск би бил знак, че фондацията или сдружението са убедени в своята правота. Това със сигурност ще помогне за възстановяване на доброто име на организацията, дори ако съдът не й присъди парично обезщетение.
