Тази статия е част от новата ни поредица „Споделяме опит“, в която ще ви представяме интересни и полезни ресурси от различни международни източници, с които се надяваме да обогатим знанията и опита в областта на филантропията и управлението на дарителски инвестиции.
Статията е преведена от списание Alliance, което е специализирано издание в областта на дарителството и социалните инвестиции. Автор на материала е Кристин Соу, президент и главен изпълнителен директор на организацията Humentum (повече за нея – в края на статията). Вижте оригиналния текст тук.
С нарастването на хуманитарните нужди и ескалирането на мащабите на глобалните програми за развитие, доверието се превърна в критичен приоритет при изграждането на ефективни партньорства за справяне с предизвикателствата. Организацията на обединените нации (ООН) съобщи през 2023 г., че „360 милиона души по света се нуждаят от хуманитарна помощ – 30 процента увеличение спрямо предходната година. Повече от 110 милиона души са били разселени, а над 260 милиона са изправени пред остра продоволствена несигурност, като някои са на ръба на глада.“ Посрещането на тези безпрецедентни нужди изисква сътрудничество, основано на доверие между финансиращите организации, бенефициентите и заинтересованите страни от общността.
В основата си доверието позволява ефективно сътрудничество и с нарастването на неотложността, расте и необходимостта финансиращите организации да изграждат истински, основани на доверие отношения с организациите и общностите, които подкрепят. Традиционният модел на предоставяне на безвъзмездни средства обаче не се гради точно на доверие. Вместо това той често отразява асиметрична динамика на властта, при която донорите изцяло определят стратегическите приоритети, не винаги са напълно адекватни по отношение на администрирането и налагат твърде строги изисквания за отчитане, за да „подложат на проверка“ използването на средствата. Тази „транзакционна връзка“, която не се задълбочава и не отчита реално нуждите, не само че натоварва получателите на средства, но и засилва насложилите се в миналото предразсъдъци, вкоренени в колониални, расистки и класови идеологии, които подкопават потенциала за истинско партньорство.
Доверието между дарителите и гражданското общество все още не е напълно реализирано. За да изградят смислени и справедливи партньорства, финансиращите организации трябва да признаят задълбочения опит и експертиза, които нестопанските организации и местните общности могат да предложат. Като слушат и ангажират тези местни гласове, дарителите могат да ускорят напредъка към общите за всички участници в процеса цели. Доверието към тези заинтересовани страни – като партньори, а не само като получатели – е от съществено значение за отключването на процесите за развитие на местно ниво.
За да се укрепи връзката финансиращ-получател на подкрепа, доверието трябва да бъде в центъра при всяка стъпка. По-долу са предложени три ключови аспекта, които могат да послужат като практически насоки към изграждане на доверие, насърчаване на отчетността и подобряване на сътрудничеството между донорите и гражданските организации:
Стандарти за финансиране и отчетност
Наскоро представеното Международно ръководство за счетоводство на организации с нестопанска цел, разработено съвместно от Лицензирания институт по публични финанси и счетоводство (CIPFA) и Humentum в рамките на обща инициатива, наречена IFR4NPO, предлага трансформираща възможност за подобряване на прозрачността и постоянството във финансовото отчитане, които от своя страна изграждат доверие. Ето какви са предложените в ръководството стъпки:
- Стандартизиране на финансовите оценки чрез подобряване на видимостта на информацията за финансовата готовност на организациите.
- Опростяване на тълкуването на финансовите данни на бенефициента чрез насърчаване на прозрачната комуникация.
- Намаляване на административната тежест за организациите, включително премахване на ненужните дейности и документи и утежняването на отношенията между донора и организациите получатели.
- Засилване на взаимната отчетност.
Ако вие сте донор и имате интерес да подкрепите стартирането на инициативата, можете да съдействате за работата по международното ръководство INPAG, като се присъедините към референтната група на донорите, които приемат този подход за отчитане и го прилагат към грантополучателите. Този подход сигнализира за поемане на ангажимент за изграждане на по-задълбочено доверие и споделена отчетност.
По-дългосрочни, по-лесни за удължаване и по-гъвкави грантови споразумения
Понастоящем повечето споразумения за отпускане на безвъзмездни средства продължават между една и три години, след което получателите на безвъзмездни средства трябва да влязат в нов труден цикъл на подготвяне на проектни предложения и преговори, за да осигурят подновяване на финансирането. Този краткосрочен подход компрометира ангажираността на общността и може да подкопае доверието на местно ниво, ако проектите спрат или се забавят, докато тече кандидатстването и се подготвят новите договори. Когато организацията, която работи на терен, се оттегли поради забавяне на финансирането, това може да навреди на доверието към нея сред общностите, на които служи. Чрез удължаване на периодите за предоставяне на безвъзмездни средства до минимум пет години и опростяване на процеса при удължаване на срока на споразуменията, донорите могат да способстват за изграждане на по-стабилни и справедливи партньорства. Този дългосрочен ангажимент ще изгради доверие, както в организациите получатели, така и в общностите, които те подкрепят, позволявайки по-високо ниво на ангажиране и по-устойчиви резултати.
Именно затова донорите трябва да предлагат по-дългосрочни, лесни за удължаване и гъвкави споразумения за отпускане на безвъзмездни средства, като минимизират административната тежест към получателите и им позволяват да се съсредоточат върху изпълнението на своята мисия. Това ще насърчи отношения, основани на доверие, а не на бюрокрация.
Дю дилиджънс паспортизация
Продължителните процеси по надлежна проверка (дю дилиджънс), често дублиращи се и отнемащи време, могат да натоварят отношенията между донора и получателя на средства и да подкопаят доверието между тях. По-специално, малките местни организации поемат тежестта на тези изисквания, които отнемат ценно време и ресурси от основните им мисии и работа в полза на общността. Въпреки това модели като инструмента за надлежна проверка, разработен от консорциума Charter for Change, предлагат обещаващи алтернативи. Чрез рационализиране на тези процеси, инструментите за паспортизация могат да намалят тежестта върху организациите и да възстановят доверието в отношенията между донори и получател. Тези инструменти все още са в начален етап, но имат потенциала да стандартизират и опростят надлежната проверка, създавайки по-справедлива рамка за оценка.
Донорите трябва да се ангажират с паспортизацията (универсализирането) на надлежните проверки, като изискват от грантополучателите и партньорите си да използват подобни модели. Това ще установи нов стандарт за оценка на гражданските организации, които кандидатстват за финансиране – процес, основан на доверие. В допълнение ще освободи организациите да се съсредоточат върху оказването на въздействие, вместо да изпълняват излишни задачи за доказване на съответствие.
Всички тези инициативи са само началото. Доверието не се изгражда за една нощ, а чрез последователни, целенасочени действия. Тъй като глобалното развитие и хуманитарният сектор се развиват, донорите трябва непрекъснато да демонстрират желанието си да се доверят и да си сътрудничат с партньорите от гражданското общество за справяне със системните проблеми.
За да постигнат промяна, водени от нуждите на местните общности, е важно донорите да бъдат готови да правят смели, основани на доверие инвестиции. Видими и практически действия – като посочените по-горе – може би ще се превърнат в основни отправни точки за изграждане на доверието, необходимо за трансформиране на сектора на филантропията и общностите, които той обслужва. Чрез поставяне на доверието в центъра донорите могат да създадат трайни партньорства, които позволяват на организациите, които работят за местно развитие, да процъфтяват.
За авторката:
Кристин Соу е президент и главен изпълнителен директор на Humentum. Това е глобална организация с нестопанска цел, която отключва стратегическата сила на оперативните модели за социални организации. Те се фокусират върху практически решения за подобряване на процесите, свързани с финансите, управлението на хората, риска и процесите за съответствие. Справедливостта, устойчивостта и отчетността са в центъра на тяхната работа за укрепване на гражданските организации и техния устойчив успех.
