Въпрос: Имаме съмнения в прилагането на процедурите, по които една институция разпределя европейски пари за проекти на граждански организации. Как да поискаме информация от нея, така че да е задължена да ни я предостави?
Отговор:
Най-голяма е вероятността да получите информация от официална институция, ако я поискате по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). По този ред можете да питате държавните органи, техните териториални звена, териториалните органи на изпълнителната власт – областните администрации, както и и органите на местното самоуправление – общините. Длъжни са да отговорят също публичноправните организации, организациите, осъществяващи научни изследвания, и организациите, финансиращи научни изследвания, включително висшите училища за научноизследователските данни, придобити чрез публично финансиране. Задължени са да предоставят информация физически и юридически лица относно дейността им, финансирана от държавния бюджет, от фондове ЕС или предоставени от ЕС по проекти и програми.
В заявлението за достъп до обществена информация е важно да посочите, че задавате въпросите си по ЗДОИ. То задължително трябва да съдържа трите имена, съответно наименованието и седалището на заявителя; описание на исканата информация, предпочитаната форма за предоставяне на достъп до исканата информация и адрес за кореспонденция. Тогава съответната администрация ще бъде длъжна да отговори. Ако някой от тези елементи липсва, заявлението няма да бъде разгледано.
По ЗДОИ може да поискате информацията дори устно, но е най-добре да направите това писмено – по обикновената или по електронната поща. Заявлението в електронен вид не се нуждае от подпис. Важно е да изпратите запитването си за подходящите за това адреси – в приемната или в деловодството на съответната институция. Ако заявлението е електронно, изпратете го до няколко имейл адреса едновременно, за да е сигурно, че ще стигне на подходящото място.
Можете да подадете заявление също чрез платформата за достъп до обществена информация, поддържана от Министерския съвет. Там, впрочем, вече са публикувани десетки отговори на въпроси, поискани по ЗДОИ, има също богата библиотека с нормативни документи – закони, инструкции и наредби.
Може да поискате информацията в електронен вид, на хартия или на друг материален носител, напр. диск. Когато заявлението е подадено чрез платформата за достъп до обществена информация, формата за предоставяне на достъп до обществена информация, отговорът се публикува също там.
Достъпът до обществена информация е безплатен.
Когато подавате заявление за достъп до обществена информация, задължително поискайте входящ номер с дата, защото от датата на регистрация започва да тече законовият срок, в който институцията трябва да отговори. По принцип този срок е максимум 14 дни, но администрациите често използват различни вратички, за да го заобикалят. Ако например не сте поискали информацията от ведомството, което отговаря за нея, то в последния възможен ден ще Ви отговори, че не е компетентната институция по съответната тема. Така ще изгубите две седмици.
Администрациите имат право също да пренасочват въпросите по ЗДОИ към други институции, ако те самите не разполагат с търсената информация. В такива случаи на 14-я ден от подаването на заявлението ще получите отговор, че то е препратено към еди кое си друго ведомство. Това означава, че започва да тече нов 14-дневен срок за отговор.
Срокът може да бъде удължен, но с не повече от 14 дни и когато исканата обществена информация се отнася до трето лице и е необходимо неговото съгласие за нейното предоставяне. В тези случаи съответният орган е длъжен да поиска изричното писмено съгласие на третото лице в 7-дневен срок от регистриране на заявлението.
Впрочем когато искат да скрият информация, най-често свързана с физически лица, дори ако те са държавни служители или публични личности, институциите се позовават тъкмо на ограниченията за достъп до личните данни на засегнатите лица. Отговорът обикновено е: „Не можем да Ви предоставим исканата информация, тъй като тя съдържа лични данни, а съответното лице не е изразило изрично писмено съгласие те да бъдат разгласявани.“
В редки случаи се смята, че не е необходимо съгласието на третото лице – когато то е задължен субект и отнасящата се до него информация е обществена информация по смисъла на ЗДОИ, както и когато е налице надделяващ обществен интерес от разкриването й. Формулировката в закона обаче позволява твърде субективно тълкуване на тези понятия.
По принцип няма ограничение на правото на достъп до обществена информация, освен когато исканите данни са класифицирани или представляват тайна по закон. В тези случи се предоставя частичен достъп само до онази част от информацията, достъпът до която не е ограничен.
Решенията за предоставяне или за отказ на достъп до обществена информация се обжалват пред съответния административен съд. Решението на административния съд не подлежи на касационно оспорване.
