Въпрос: Какво е националнопредставителна организация? Може ли всяка неправителствена организация (НПО) да бъде такава? Как се кандидатства за такъв статут?
Отговор: Националната представителност на юридическото лице с нестопанска цел (ЮЛНЦ) е статут, който е пряко обвързан с мисията на съответната организация да представлява интересите на група от хора или организации – нейни членове в национален мащаб, т.е. членовете на организацията са от цялата страна или са регистрирани в някаква пропорционална част от общините в България (напр. 25% от общините). Условията и редът за признаване на национална представителност, както и контролът за спазването на критериите, се определят с правилник, приет от Министерския съвет (МС) през различни министерства в качеството им на изпълнителен орган на различни секторни политики.
Съгласно съществуващата нормативна рамка в страната ЮЛНЦ с признат от МС статут на национална представителност имат право, а понякога дори задължение да участват в различни форми на взаимодействие с национални институции при определянето на публичните политики и взимането на решения в съответната сфера, в която те работят.
Няма единни критерии за признаване на национала представителност на гражданска организация. Те са различни в зависимост от нормативния акт, в който са определени, както и от сферата на дейност.
В Кодекса на труда има специален раздел „Признаване на представителни организации“, но той се отнася само за организациите на работодателите и на работниците и служителите. Самата процедура за установяване дали те отговарят на критериите за представителност е подробно разписана в Наредба за определяне на реда за установяване наличието на критериите за представителност на организациите на работниците и служителите и на работодателите и се контролира от Министерския съвет.
Тъй като синдикатите и работодателските организации участват в обсъжданията на най-важните законопроекти и други актове на изпълнителната власт във всякакви сфери на дейнст, изискванията за тяхната представителност са най-строги. Националнопредставителният синдикат например трябва да има поне 50 хил членове, браншови организации в най-малко една четвърт от икономическите дейности и териториални организации в повече от една четвърт от общините в страната. Критериите за национална представителност на работодателските организации са подобни, като все пак се съобразяват със спецификата, че в тях членуват икономически субекти, а не отделни хора. Предоставените от кандидатите данни се проверяват чрез т.нар. „национално преброяване“, което се провежда веднъж на четири години. Следващото предстои през 2024 г.
Различни една от друга, но малко по-леки от тези за синдикатите и работодателските организации, са процедурите за кандидатстване и проверка при гражданските организации, които работят в конкретни обществени сфери. Критериите за представителност и редът за тяхната проверка са разписани в съответните закони, които изискват наличието на такъв статут.
Например правилата за признаване на национална представителност в сферата на здравеопазването са включени в Закона за здравето и в Наредба № 8 от 2015 г. за признаване на организациите за защита правата на пациентите за представителни организации. Наличието на такъв статут е задължително за НПО, които искат да влязат в Обществения съвет по правата на пациента към министъра на здравеопазването.
Представителните пациентски организации трябва да са регистрирани като юридически лица с нестопанска цел (ЮЛНЦ) в обществена полза, да защитават правата и интересите на всички пациенти без оглед на конкретни заболявания, диагнози и страдания и да имат областни структури във всички административни области на страната. Данните, обявените от кандидатите, се проверяват. Статутът се дава за три години. След изтичането на този срок се кандидатства отново.
Само националнопредставителни организации на и за хора с увреждания могат да членуват в Националния съвет за интеграция на хората с увреждания, който се администрира от Министерството на труда и социалната политика. Критериите за представителност на национално равнище на НПО на и за хора с увреждания и редът за кандидатстване са разписани в Закона за хората с увреждания и в Правилника за устройството и дейността на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания.
Освен че трябва да имат поне петгодишен опит в тази сфера и представителства в най-малко една четвърт от общините, към гражданските организации има още редица специфични изисквания, които освен това са различни за различните видове увреждания. Организациите на сляпо-глухите хора например трябва да имат не по-малко от 400 членове, от които не по-малко от 55 на сто да са хора с трайни увреждания, а организациите на малките хора – не по-малко от 150 членове, от които не по-малко от 50 на сто да са хора с трайни увреждания, независимо от териториалното им покритие. Критерият за останалите организации е не по-малко от 1800 членове, от които поне 70 на сто да са с трайни увреждания. Отделни условия има за НПО, които предоставят специализирани социални услуги за хора с увреждания – да осигуряват услуги на не по-малко от 4500 човека годишно и да имат поне 50 служители, специализирани в предоставянето на подкрепа за хора с увреждания. От родителските и професионалните организации за хора с увреждания пък се очаква да имат не по-малко от 500 членове за организация и поне 1500 членове за асоциация на организации.
Кандидатстването за национална представителност става чрез заявление чрез министъра на труда и социалната политика до Министерския съвет. Дали организацията-кандидат отговаря на критериите, се установява от постоянно действаща комисия, назначена от министъра на труда и социалната политика. Статутът се дава с решение на правителството за срок от четири години.
Ако не попадат в разгледаните тук сфери на дейност, а имат нужда от националнопредставителен статут за по-голяма ефективност в работата си, гражданските организации трябва да проучат нормативната уредба в своята област, която регламентира критериите за представителност и процедурата за кандидатстване.
