Интересни дарителски практики в областта на изкуствата и културата

Весела Герчева

Весела Герчева е преподавател по Публична археология в Нов български университет в София. Тя е ръководила Български дарителски форум от неговото създаване до 2008г, има над 10годишен опит в областта на дарителството и корпоративните социални инвестиции. Част от доброволческите й ангажим енти са обвързани с набиране на средства за опазване, реставрация и популяризиране на културно-историческо наследство в България.

Изпитвам известно неудобство (в смисъл желание да се представя на висота и да ме харесат) от това, че познавам и уважавам толкова много от хората, които четат бюлетина на Български дарителски форум и биха спрели поглед и на този текст. Ако не беше така, щях да започна с някои основни, не особено интелигентни въпроси като „Какво е култура ?“ и „Защо хората и компаниите даряват за култура наред с всичко друго?“.

Предвид невъзможността да задам (и помъдрувам) върху тези въпроси и да постигна желаната висота и читателско одобрение, ще започна от средата.

Само две кратки бележки за размисъл: бележка първа – в едно от по-популярните, хуманистки разбирания на термина „култура“, в което той е схванат като процес на постигане на човешкия идеал и приравнен по смисъл с цивилизацията, в обхвата на термина влиза също и haute cuisine – изтънчено приготвяне на храната, при което външният й вид е толкова важен, колкото вкуса й (никога не съм чула някой да дарява в тази област, а вие?).

Бележка две – след фалита на Lehman Brothers (събитието, което бележи своеобразното шоково дъно на рецесията и икономическата криза в САЩ) даренията, съвсем разбираемо, следват пропадането на борсовите индекси и спадат с 15 до 40% в различните сфери. Изключение правят даренията за изкуства и култура, които бележат спад с едва 2,4%. На фона на всичко останало това е повече от изненадващо.

В едно (по-скоро няколко) последни изречения  с елементи на разсъждение се чудя дали и вие си задавят като мен  въпроси, свързани с даренията за изкуство и култура (които само в САЩ са на стойност 3 млрд. долара през 2009г., – година и половина след началото на кризата). Например: какво в личния творчески път и търсения на отделния човек или група хора и свързаните с тях институции ни докосва толкова силно като хора и мениджъри, че парите, които отделяме зависят слабо от колебанията в личното ни финансово състояние?

Как ни омагьосва съзидателният процес на музикантите, художниците, писателите, актьорите и други хора на изкуството и как стандартните ни очаквания към всички други групи и организации някак не са приложими в тази област (и ние не очакваме да бъдат)?

Как и защо именно в областта на културата и изкуствата водещите дарителски очаквания за обществена полза и широк достъп до продуктът, създаден с дарителски средства, успяват да съжителстват хармонично и безпроблемно с бизнес практики (напр. продаване на билети в театри, музеи) и реалното създаване на изключително ограничен, елитен кръг (с някои минимални изключения, трудно е да видим бедни хора сред бляскавия социален кръг, поканен на откриването на новата изложба в Метрополитен, подкрепена изцяло от American Express)?

Някои дарителски практики в областта на изкуството и културата отговарят отчасти на вътрешните ми въпроси. Други създават нови. Без допълнителна система и критерии на подбор, а само въз основа на личното си любопитство, ви предлагам един неизчерпателен списък с надеждата, че той ще оправдае времето, отделено за да стигнете до тук.

В ежегодните си усилия да отворят за широката публика едни от най-елитните и скъпи музеи в света, компании като Target, BodyShop, Bank of America и други, осигуряват чрез директно финансиране за музеите, свободен достъп за определено време до всички или до част от техните експозиции. Практиката е интересна и със своята ефективност. Със своите повече и по – масови канали за реклама компаниите всъщност не просто заплащат вместо посетителите, но и информират по-широка целева група – в Target, например, пазаруват хора от повече и по-пъстри социални групи от онези, които получават месечния електронен бюлетин на произволен музей на изкуствата.

В изключителна по своя мащаб и продължителност програма, HSBC, една от водещите световни банки, осигурява възможност за обмен и престой в чужда държава на артисти от различни области и предоставя финансиране на улични и градски проекти, планирани и изпълнени в тази нова среда. В представяне на корпоративната програма за 2009 г. след уверенията, че независимо от кризата, финансирането за сферата няма да намалее, Marah Winn-Moon, Директор „Културно спонсорство“ в HSBC споделя един от най- ясните и понятни обяснения за интереса на компанията в тази област: „Работим с най-различни хора и компании и в може би най-променящата се среда в света. Как бихме могли да разберем всички тях и да им предложим подходящите услуги и подход, ако не разбираме какво ги движи като общество – тяхната културна традиция и техните културни специфики“.

С безпрецедентни (по мащаб, финансиране и инвестирано време) усилия, фондация Aga Khan и изградената от нея подкрепяща мрежа, издирват, описват и подпомагат развитието на над 1500 ключови личности за традиционната музикална култура в Централна Азия. Това включва и издирването на места от значение за музикалната традиция (която е публично изживяване в тази част на света) и съхраняването на безценно световно наследство, което е изключително ефимерно по своята природа.

С риск да се изложа на сериозна опозиция (но така става, когато терминологията не се коментира от самото начало) ще включа тук и Европейският тур на UEFA Шампионската купа, подкрепен от УниКредит и изпълняван за втора поредна година. Един от най-важните символи на футболната култура (да, истинската купа, а не нейно копие) се транспортира със специален камион и чрез съпровождащите събития става директно достъпна на милиони хора като им доставя изключителна емоция. Покрай последното световно първенство (особено на лично, битово ниво) обсъдихме подробно дали футболът има цивилизационна роля и мненията бяха драматично различни. При всички положения емоцията от директния достъп до Шампионската купа си е събитие със съвсем реално културно и социално значение.  

За много дарители финансирането за  културно – историческо наследство се свежда (разумно и разбираемо) до подпомагане на музейни колекции и представяне на предмети и находки с особено значение. В решение, което по интересен начин смесва бизнес логика с лична страст, някои компании поемат сериозната финансова тежест на един цялостен процес, който започва от  археологическите проучвания на определен обект и свършва с публичното представяне на находките. Сред многобройните примери са Volswagen (за Троя в днешна Турция), Обединена българска банка (за надгробната могила при с. Караново в България), ГЛОБУЛ (за Мадарския конник в България) и др.