Напоследък често говорим за благотворителност. Толкова, че рискуваме да се загубим в смисъла на думата, да се усъмним в автентичността й, да разпознаем PR-акция или опит за лична или корпоративна индулгенция в нечий жест. 19-ти октомври е Денят на благотворителността и, напук на всичко казано дотук, ние от Български дарителски форум, решихме да ви припомним това.
Вярваме, че не е нужен само скандал, провокация или някакъв анализ, за да говорим за благотворителността. За всеки усещането и идеята за дарителство е с лична интерпретация. Също толкова индивидуална е и нагласата да задържим анонимен даден жест или да искаме да го споделим с останалите. Ние избираме второто, защото вярваме, че благотворителността е част от естествения човешки порив да помагаш на другите и колкото повече тя е видима, толкова повече увлича след себе си и “заразява” хората наоколо. За какво се сещаме при споменаването на думата “благотворителност”? Да помогнем на болно дете, да засадим дръвче, да прочетем книга на възрастен човек, да дарим за кауза, която ни е близка….Благотворителността е по-малко въпрос на пари. Тя е споделяне на общи ценности и съпричастност към различни проблеми в ежедневието ни, които могат да бъдат подкрепени чрез нашите жестове. Все повече хора, организации и компании в България виждат смисъл в това да даряват и да подпомагат под различна форма важни социални проекти. Вече не се питаме дали това е истински порив или част от стратегически PR. Важно е, че съществува като тенденция. Важно е, че хората си задават все повече въпроса “Искам ли да помогна и с какво?” и са склонни да влизат в дискусии за смисъла и “безсмислието” на дарителството, за анонимността и пропагандирането му, за формите му, за проблемите и постиженията му. А този дебат доскоро не е беше част от дневния ред на медиите и обществото.
На 19-ти можем да изберем своята кауза и своя начин да направим добро. Ако нямаме този порив, можем просто да помислим върху нашата собствената представа за благотворителност и стигнали ли сме до нашия личен смисъл да я случваме.
С пожелание за успех на вашите каузи: Екипът на Български дарителски форум.
Вярваме, че не е нужен само скандал, провокация или някакъв анализ, за да говорим за благотворителността. За всеки усещането и идеята за дарителство е с лична интерпретация. Също толкова индивидуална е и нагласата да задържим анонимен даден жест или да искаме да го споделим с останалите. Ние избираме второто, защото вярваме, че благотворителността е част от естествения човешки порив да помагаш на другите и колкото повече тя е видима, толкова повече увлича след себе си и “заразява” хората наоколо. За какво се сещаме при споменаването на думата “благотворителност”? Да помогнем на болно дете, да засадим дръвче, да прочетем книга на възрастен човек, да дарим за кауза, която ни е близка….Благотворителността е по-малко въпрос на пари. Тя е споделяне на общи ценности и съпричастност към различни проблеми в ежедневието ни, които могат да бъдат подкрепени чрез нашите жестове. Все повече хора, организации и компании в България виждат смисъл в това да даряват и да подпомагат под различна форма важни социални проекти. Вече не се питаме дали това е истински порив или част от стратегически PR. Важно е, че съществува като тенденция. Важно е, че хората си задават все повече въпроса “Искам ли да помогна и с какво?” и са склонни да влизат в дискусии за смисъла и “безсмислието” на дарителството, за анонимността и пропагандирането му, за формите му, за проблемите и постиженията му. А този дебат доскоро не е беше част от дневния ред на медиите и обществото.
На 19-ти можем да изберем своята кауза и своя начин да направим добро. Ако нямаме този порив, можем просто да помислим върху нашата собствената представа за благотворителност и стигнали ли сме до нашия личен смисъл да я случваме.
С пожелание за успех на вашите каузи: Екипът на Български дарителски форум.
