Мониторинг институции: 24 – 30 юни 2022 г.

• • Народно събрание
  • Министерски съвет
  • По-важни актове, качени на Портала за обществени консултации

Народно събрание

1)Законопроект за изменение и допълнение на Закона за юридическите лиса с нестопанска цел. 
Законопроектът отговаря на ясно изявените нужди юридическите лица с нестопанска цел, вкл. народните читалища, да могат да избират начина на провеждане на Общите си събрания съгласно вътрешната си организация и външни фактори и защитава правата на членовете на ЮЛНЦ да се отказват от своите длъжности в рамките на организацията. С предложените текстове ще се гарантира законосъобразната дейност на всички юридически лица с нестопанска цел в България, съгласно динамично развиващите се обществени отношения и дигитални възможности за комуникации. Признаването за законосъобразно на събрания от разстояние и в дистанционна форма на върховния орган на ЮЛНЦ ще е в синхрон със задължението на държавата да се гарантира упражняването на конституционното право на гражданите свободно да се сдружават във всеки един момент без оглед на тяхното физическо местоположение.

2) Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на територията.
Целта на исканите изменения и допълнения на Закона за устройството на територията е да се облекчи административният режим, при който собствениците на сгради в урбанизираните територии да могат да изграждат инсталации за производство на електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане от ВЕИ, която да използват за собствени нужди.

3) Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация. 
Чрез местното самоуправление българските граждани имат правото и реалната възможност чрез избраните от тях органи да решават самостоятелно всички въпроси от местно значение, които законът е предоставил в тяхна компетентност.
В Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) са предвидени механизми за постигане на прозрачна местна власт чрез публичност и отчетност. Според ЗМСМА (чл. 28) заседанията на Общинския съвет и на неговите комисии са открити, гражданите могат да присъстват на заседанията на Общинския съвет и на неговите комисии, да се изказват, да отправят питания, становища и предложения от компетентността на Общинския съвет, кмета или общинската администрация. За да имат възможността да се възползват от тези свои права, гражданите са принудени да направят допълнителни разходи за пътуване, да отсъстват от работа, да положат допълнителни усилия и да отделят повече време. Като се има предвид развитието на информационните технологии през последните години, тези пречки пред упражняването на правата на гражданите ще бъдат лесно преодолени, ако заседанията на Общинските съвети и комисиите се излъчват на живо на страницата на Общината в Интернет (§ 3 – изменението на чл. 28, ал. 1 и § 6 създаването на нов чл. 48a). А за да могат да проследят пълноценно дебата в Общинския съвет, гражданите трябва да имат възможността да се запознаят предварително с внесените проекти за решения, мотивите и приложенията към тях, какъвто е смисълът на § 2 от законопроекта – дневният ред за всяко предстоящо заседание да се оповестява ведно с материалите по него на Интернет страницата на Общината. В чл. 33 от ЗМСМА е предвидено правото на общинския съветник да отправя питания към кмета като орган на местната власт. В интерес на гражданите е питанията на общинските съветници и отговорите на кмета на общината да са лесно достъпни, за което в законопроекта се предлага създаването и поддържането на публичен регистър на питанията към кмета от общински съветници.

4) Законопроект за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците.
Заинтересовани от законодателната инициатива на първо място са всички чужденци, потърсили международна закрила в Република България и всички лица, обхванати от действието на временна закрила, приета в съответствие с Директива 2001/55/ЕО. На следващо място законопроектът засяга държавните институции и неправителствените организации, ангажирани с процедурите по предоставяне на закрила съгласно Закона за убежището и бежанците. Законопроектът предвижда разширяване на правомощията на представителите на кандидатите за международна закрила и по-специално адвокатите, назначени за представители на непридружени деца по реда на чл, 25 от Закона за убежището и бежанците. Законопроектът предвижда създаването на регистър, до който да имат достъп държавните органи, местните и чуждестранните юридически и физически лица при условията и реда, определени от председателите на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет и Държавна агенция „Национална сигурност“.

5) Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на територията.
На първо място, законопроектът цели да изпълни решение от 2012 г. на Комитета за съответствие към Конвенцията за достъп до информация, участието на обществеността в процеса на взимането на решения и достъпа до правосъдие по въпросите на околната среда по жалба С-58/България, касаеща липсата на достъп до правосъдие за заинтересованата общественост на обекти, със значимо екологично въздействие. На второ място, законопроектът цели едновременно да възстанови конституционните права на заинтересованата общественост от двуинстанционно съдебно производство по ЗООС спрямо планове и проектите от национално значение, както и съкращаване на административните срокове на съдебните процедури без да се ограничават гражданските права.

Министерски съвет

Новини от министерства

• МОН:
  • 1,9 млрд. лева за модернизация на образованието и връщане на децата в клас. Близо 1,9 млрд. лв. ще бъдат инвестирани в модернизация и дигитализация на образованието, свързването му с пазара на труда и приобщаване на деца от уязвими групи към училище. Средствата са заложени в проекта на Програма „Образование“ 2021 – 2027 г., който беше одобрен от правителството. Програмата е основният инструмент за подкрепа на реформите в образователната система и ще има решаваща роля за преодоляване на последиците от COVID-19. Финансирането се осигурява от Европейския социален фонд и държавния бюджет на България.
  • Правителството отпусна над 14 млн. лева за обезщетения в образованието. Правителството отпусна 14 575 768 лв. за финансово осигуряване на дейности по Национална програма „Оптимизиране на вътрешната структура на персонала“ за 2022 г. Средствата са за изплащане на обезщетения за месеците януари-април 2022 г. при намаляване на числеността на персонала в образователните институции при промяна на структурата и състава, както и при прекратяване на трудовите правоотношения на друго основание.
  • Правителството одобри 4,8 млн. лева за три научни програми. Правителството одобри 4,8 млн. лева за дейности по три национални научни програми – ПЕТЪР БЕРОН И НИЕ, ВИХРЕН и ВИХРЕН-2021. Програмите се изпълняват от Фонд „Научни изследвания“. 1 130 000 лв. лева се отпускат по програмата „Петър Берон. Наука и иновации с Европа“ (ННП ПЕТЪР БЕРОН И НИЕ). Тя адаптира за България успешната европейска програма „Мария Склодовска-Кюри“ (MSCA-IF) за интеграция на млади учени. Очакваният дългосрочен резултат е да се възстанови високото ниво на научните изследвания в България и достойното място на учените в българското общество и в европейското изследователско пространство. През настоящата година по програмата се осигуряват 120 000 лева за изпълнение на вторите етапи на два проекта, стартирали през 2021 г. и още 1 010 000 лв. за провеждане на конкурси и финансиране на нови проекти.
  • Държавата влага още 14.7 млн. лева във фундаментални научни изследвания. Фонд „Научни изследвания“ получи от правителството още 14,7 млн. лв. за финансиране на научни проекти на конкурсен принцип. Тази година фондът предвижда да бъдат подкрепени  два типа проекти за фундаментални научни изследвания. Проектите от първата група трябва да са разработени от една организация и могат да получат до 200 000 лв. Вторият тип научни проекти трябва да са в партньорство от две или три организации с минимум 10 членове на колектива. Те могат да бъдат финансирани с до 350 000 лв. С отпуснатите допълнителни средства ще бъдат подкрепени над 100 нови проектни предложения.
  • МОН пуска новини на български жестов език. Министерството на образованието и науката (МОН) отново започва да разпространява новини на български жестов език в сферата на образованието.
  • 278 000 лева за стипендии на даровити деца. Министерският съвет одобри 278 235 лева за изплащане на стипендии по Програмата на мерките за закрила на деца с изявени дарби от общински, държавни и частни училища. Програмата осигурява финансови стимули за ученици от VIII до XII клас, представили се успешно на национални и международни олимпиади, конкурси и състезания в областта на науката, изкуствата и спорта. 184 275 лева се предоставят на 42 общини в страната. С тях ще бъдат осигурени стипендии за 241 ученици от общински училища, както и за 13 ученици с изявени дарби от частни училища. Стипендии ще получат и 94 ученици от държавни училища, за което са прехвърлени 92 340 лева по бюджета на МОН. Одобрен е и трансфер в размер на 1620 лева за Техническия университет в София, в чиято структура са Технологичното училище „Електронни системи“ в столицата и Националната професионална гимназия по компютърни технологии и системи в Правец, които имат трима стипендианти.
  • Още 10 млн. лева за модернизация на професионалните училища. Още 10 млн. лв. ще бъдат вложени в модернизация на професионални училища в страната. Одобрените от кабинета средства са за ремонти на учебни корпуси, спортни площадки, работилници, общежития, физкултурни салони, училищни дворове и изграждане на санитарни помещения за ученици и учители с увреждания. Допълнителното финансиране е необходимо, за да бъдат завършени дейностите по подобряване на техническата база на държавните професионални гимназии, финансирани по Оперативна програма  „Региони в растеж“ 2014-2020. Договорените средства по оперативната програма за  модернизация на 105 училища са 111 816 000 лв.

По-важни актове, качени на Портала за обществени консултации

1) Проект на Наредба за условията и реда за предоставяне на извънредна финансова помощ на земеделските стопани от определени сектори.
срок на приключване – 07.07.2022 г.
С приемането на наредбата ще се осигури национална правна рамка, която да урежда условията и реда за предоставяне на извънредна финансова помощ на земеделските стопани от най-засегнатите селскостопански сектори. По този начин ще бъде гарантирана във висока степен тяхната икономическа стабилност, продължаване на дейността им в средносрочен план, както и намаляване на рисковете за потребителската кошница и смекчаване на пазарния дисбаланс.

2) Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Устройствения правилник на Държавната агенция за закрила на детето.
срок на приключване – 25.07.2022 г. 
С проекта на Постановление се предвиждат промени в Устройствения правилник на Държавната агенция за закрила на детето с цел осигуряване на условия за ефективно функциониране на Националната телефонна линия за деца с номер 116 111 и качествено изпълнение на дейностите по чл. 68, ал. 3 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето.

3) Проект на Стратегия за превенция на престъпността ( 2021-2030 г.) 
срок на приключване – 29.07.2022 г. 
Проектът на Стратегия за превенция на престъпността (2021-2030 г.) е разработен от междуведомствена работна група, създадена от министъра на вътрешните работи, по инициатива на Националния съвет по превенция на престъпността. Стратегията за превенция на престъпността е дългосрочен документ за единно планиране, координиране и контрол на политиката за превенция на престъпността, осъществявана от държавните институции в сътрудничество с всички заинтересовани страни (научни институти, университети, неправителствени организации, бизнес организации и граждани). Международният опит доказва, че превенцията е най-ефективният способ за противодействие на престъпността. Чрез нея се постига намаляване на престъпността и на разходите за нейното противодействие, повишаване на сигурността на гражданите и на доверието им в способността на правозащитните органи да защитят правата и законните им интереси. Тя се реализира чрез осъществяване на целенасочени и активни политики в областта на икономиката, правото, образованието, културата и останалите области от социалния живот, за създаване на обстановка и условия, подпомагащи противодействието на престъпността. Дейностите, заложени в настоящата стратегия е предвидено да се финансират от държавния бюджет, чрез бюджетите на съответните институции, в рамките на одобрените им за съответната година бюджетни средства, от финансови инструменти на Европейския съюз, от общинските бюджети при изпълнението на конкретни мерки и инициативи, както и чрез финансиране на тематични проекти и програми от други източници.

Седмичният мониторинг на проекти на нормативни документи и работата на институции по темите дарителство, доброволчество и гражданско участие е подкрепен по проект ACF/825 „Дарителски компас за устойчиви партньорства“, който се изпълнява с финасновата подкрепа от Фонд Активни граждани България (www.activecitizensfund.bg) по ФМ на ЕИП 2014 – 2021.