Д-р Георги Стаменов е водещ специалист в областта на репродуктивното
здраве. Завършва Медицинския университет в София и специализира акушерство и гинекология. През 2005 г. създава своя Център за репродуктивно здраве „Надежда”. Наскоро д-р Стаменов откри новата МБАЛ „Надежда” в София, която предлага най-модерна комплексна грижа за здравето на жената.
Дарител e на семейства с репродуктивни проблеми.
Защо се насочихте към подкрепа на двойки с репродуктивни проблеми?
Това е смисъла на живота ми – да помогнеш да се създаде живот. Смятам, че раждането на толкова чакани и желани бебета е по-важно за страната ни, например от проблема за членството ни в Шенген, защото второто, така или иначе ще стане, но трябва да има кой да членува.
Какво сте направили за тези семейства досега, извън конкретната медицинска помощ? От какво всъщност, ако изключим медицинските процедури, те имат истинска нужда?
Помагаме с каквото можем – безплатни процедури, психологическа подготовка за лечението и сплотяване на двойките преди започването на борбата, защото тя понякога е равносилна на това да решиш да изкачиш Еверест. Трябва да си готов за дълъг път до успеха. Преди да започне лечението, трябва да намериш причината, а това също често е дълъг процес. Помагаме и даряваме много безплатни изследвания. Най-вече се опитваме да даряваме хората, с които работим, с любов и да помагаме проблемите да не рушат любовта помежду им.
Какво обществото все още не знае за този проблем? Важно ли да се
говори по дадена тема, включително тази, откровено и настоятелно, за да влезе тя в обществения дневен ред?
Слава богу в последните години благодарение на къртовския труд на момичетата от „Искам бебе“ и „Зачатие“, обществото не се отнася към хората с подобни проблеми като „бели врани“, знае се, че това не е срамно и непреодолимо. Сега обаче обществото ни трябва да дари с доверие тези хора. Това, че те имат такъв проблем не ги прави по-лоши служители и работници. Все още чувам думи като „не пишете в болничния лист, че се лекувам от безплодие, защото като научат, шефовете ми ще ме освободят“. Тъжно е… Трябва съпричастност, тя ще се върне стократно на работодателите и началниците, защото никой от тези хора не забравя, когато му е подадена ръка.
Каква перспектива за подкрепа виждате вие и в какво оттук насетне
бихте инвестирали в сферата, когато с този проблем вече се е заела и
държавата?
В най-бедната държава от ЕС, ако няма подкрепа от държавата, за тези хора няма преспектива. Фондът „Ин витро“ трябва да съществува, защото тези двойки имат лимитирано време да забременеят, а когато то изтече и всички пари на света да им дадете – няма смисъл. Преди да съществува финансирането от държавата, за 10 години България загуби възможността да се родят 240 000 бебета. А има какво още да се направи – трябва специални грижи за получените по тези методи бременности, законът за заместващото майчинство чака някой да го съживи и още, и още….
И малко, на пръв поглед, страничен въпрос, защото предвиждаме
бюлетинът да излезе около 1-ви ноември, Денят на народните будители –
какъв или кой според вас е съвременният български будител? Кое е
качеството, което го прави такъв? Имаме ли нужда всъщност от будители и какви действия стоят зад тази дума?
Будители сме имали и ще имаме, този народ никога не е спял, но е нужно някой да събуди гордостта му и вярата в себе си, да разберем, че без много съвместна работа всички заедно, няма да се получи и да вярваме, че можем сами да го направим. За да ти помогнат, първо трябва да те видят, че правиш нещо. Аз вярвам, че можем да се справим сами и без помощ, стига да поискаме. Човекът, който бие камбаната за тези неща – такъв виждам будителя.
