Проф., дин Веска Николова
Институт за исторически изследвания, БАН
Утвърдената през епохата на Възраждането традицията на взаимопомощ и дарителство продължава да играе значителна роля в българското следосвобожденско общество. Благодарение на частната благотворителна инициатива се издържат ученици и студенти в страната и в чужбина, изграждат се и поддържат учебни заведения, дават се награди за добър успех или достижения в науката, подпомагат се сираци и вдовици, учредяват се социални домове и се строят сгради и т.н.
Първите дарители и завещатели след Освобождението са предимно хора, които живеят извън пределите на новото княжество, където до този момент те са прекарали живота си, натрупали са имоти и капитали и сега желаят да подпомогнат своите сънародници. Познавайки западноевропейското законодателство и правовите норми на държавата, в която живеят, съобразяват се с тях, те успяват да запазят дареното от чужди претенции. Така например, след като Евлоги Георгиев завещава средства за създаване на Висше училище в Княжеството, универсалният му наследник Ив. Евстр. Гешов препоръчва Народното събрание да приеме закон, с който да обяви бъдещото учебно заведение за юридическа личност, за да може пряко да се разпорежда със завещанието. Приблизително са уредени проблемите и около изпълнението на завещанието на друг голям дарител- д-р Никола Василиади, който оставя в Букурещ недвижими имоти на стойност ок. 300 хил. зл. лв. за строеж на техническо училище в Габрово.
В първите десетилетия на свободен живот българските държавници са ангажирани със сложните и отговорни задължения по утвърждаването на държавността и отбраната на страната, изграждането на най-важните институции на централната и местна власт, възстановяването на разстроеното стопанство и др. За това проблемът за изработване на един обобщаващ закон, който да урежда правния режим по приемането, функционирането и управлението на дарения и завещания остава извън полезрението на законодателите. Хората, стоящи начало на страната, добре познават неголемите финансови възможности на държавата и бедността на обществото, високо оценяват благотворителността и макар и без специален закон, се стремят да подпомогнат и подтикват дарителските жестове. За целта се използват съществуващи закони като като например Отоманския граждански законник по наследството, нормите на обичайното и църковно право, натрупаният опит от епохата на Възраждането, отделни постановки на новоприетите закони за наследството, за приходите и разходите по бюджета, за задълженията и договорите и др.
За осъществяване на своите намерения дарители и завещатели, и особено надарените институции прибягват до формирането на фондове, които по начина си на функциониране се доближават до съвременното понятие за фондация. Те разполагат с определен капитал (в пари, имот или в ценни книжа), но използват само лихвите или доходите, които той носи и ги употребяват за благотворителни цели, избират свой управителен съвет (ефория) с цел да ръководи и контролира спазването на предписанията на завещанието. Придържайки се към волята на завещателите, повечето благотворителни фондове разполагат с относителна самостоятелност в рамките на определена институция, която притежава правата на юридическа личност. Най-многобройни са фондовете, управлявани Министерството на народното просвещение, от Българската академия на науките, Софийския университет, Светия синод, някои общини. Но когато дарителят/завещателят е предоставил имот или пари в особено голям размер, фондът се учредява със закон, приеман от Народното събрание. Избира се независимо управление, а финансовото отчитане на дейностите става пред Парламента.( Ефорията „Братя Евлоги и Христо Георгиеви”, ф. Димитър А. Ценов”, ф. Димитър П. Кудоклу”, ф. Тодор Пиперевски” и др.).
Войните (1912-1913, 1915-1918) засилват чувството на взаимопомощ, човечност и отговорност към болни и социално слаби хора и се учредяват нови дарителски фондове. Те се създават с министерска заповед или по заповед на командването на армията при различните военни части. В повечето случаи тяхната цел е подпомагане на пострадалите от войните и увековечаване героизма на воюващите. Паричните средства на тези фондове се натрупват не само чрез лични дарения, но и с помощи от бюджета на държавата, след като се гласува решение на Министерския съвет по този въпрос.
Осъзнали благородното значение на дарителските фондове, през 20-те и 30-те години на ХХ в. законодателите осигуряват редица улеснения пред дейността на фондовете и фондациите в страната, но им вменяват и немалко задължения. Освобождават се от данък сгради фондове, които преследват само благотворителни цели, но за да бъдат легитимни, те са задължени да изработят устави и правилници, утвърдени от надлежното министерство. След дълго отлагане през април 1933 г. е изработен и приет и специален закон за юридическите личности. Неразделна част от него представляват постановките, регламентиращи статута на фондацията като юридическа личност, функциите на нейните управителни органи, начина на управлението й, надзорната власт на държавата и т. н.
След 9 септември 1944 г. съгласно вижданията на тоталитарната власт, цялата социална и благотворна дейност трябва да бъде съсредоточена в ръцете на държавата и нейните органи. С различни закони и административни разпореждания управляващите пристъпват към обезсмисляне дейността на дарителските фондове и фондации, а с приетия през 1951 г. Указ за общественото подпомагане окончателно ги ликвидират. Неговият чл. 17 задължава всички благотворителни дружества и фондации в срок от 4 месеца да внасят в държавния бюджет паричните си средства, а имотите им стават собственост на общинските съвети. Така натрупаният с годините полезен опит и благородна традиция за подпомагане на стотици българи е ликвидирана.
