Създателите на платформата и общността „За България“
Как стигнахте до идеята „За България“?
Стартирахме проекта покрай същинската си работа – занимаваме се с консултантската дейност и информационни технологии. Често сме чували хората да коментират, че нищо не се случва в страната и решихме да направим един сайт, чрез който инициативните хора с идеи сами да си помогнат и да ги реализират. Има организации с финансиране по проекти за големи суми, които работят по програми, ние обаче искахме нещо различно. Хората сами да си помагат, това да става лесно, да няма административен процес. Пускаш нещо, ако е хубаво и хората го харесат, го подкрепят, ако не – не получаваш подкрепа. На сайта ти сам можеш да представиш това, което искаш да направиш и можеш да спечелиш доверието на дарителя – нещо като собствен бизнес в дарителството. Грижиш се, популяризираш го, намираш партньори – един вид „пазар“ на благотворителност, в който публикуваш идеи и те намират подкрепа.
Как работи механизмът?
Най-общо казано – човек сам си публикува каузата, дарителят трябва да има Paypal акаунт и дебитна карта, за да дари и това е достатъчно. Много често идват идеи само с 3-4 изречения и ние ги дооформяме. Идеята на системата е да спечелиш 100% от исканото финансиране. Заложил си крайна сума 500 лв. и хората трябва да ти обещаят и дарят именно толкова. Ползваме функционалността на международната система за разплащания Paypal, защото там парите биват заявявани като подкрепа, но ако една кауза не събере общата необходима сума (бюджет) към крайната дата на проекта, транзакциите на отделните дарители (съмишленици) не се изпълняват, а си остават в личните им сметки.
Не делим инициативите на чисто благотворителни, има и лични. Условието е те да носят нещо положително за по-голяма група хора, а да не облагодетелстват само човекът, който иска да ги реализира. Сега например имаме активна кауза на млада художничка, която иска да направи етно изложба – ето пример за едновременно личен проект, но насочен към по-голяма аудитория. Проектът изглежда личен, но има обществена стойност, връща ни усещането за българско и националност. Ние не просто качихме каузата, но я свързвахме с екипа на сайта „Българска история“, те пък ще популяризират изложбата.
Ние не ограничаваме идеите, стига те да носят нещо положително за по-голяма група хора и обществото като цяло. Аудиторията решава иска или не иска да дари за дадена кауза. Ние даваме съвети за представянето, но не налагаме цензура. Екипът ни помага за описанието на каузата, като се опитваме да правим всеки проект „по-продаваем“. Изпращаме бюлетини, имаме общност – „За България“, страница във ФБ. Понякога качваме каузи, които не набират средства, а търсят само канал за популяризиране. Част от хората ни следят и даряват периодично за каузи в платформата или ползват свои контакти, за да помагат на част от каузите. Например едно момиче, което искаше да издаде албум, наши приятели го свързаха с продуценти – т.е „За България“ става мрежа от партньори и съмишленици, които помагат. Група съмишленици „Графити“ изрисуваха детски дом, после други ги потърсиха да изрисуват стена за друга организация и кауза. Или пък нашите бизнес партньори 24 Kitchen подкрепиха младо момиче, което искаше да преподава здравословно готвене на деца от домове и от бедни семейства, и да ги учи на здравословно хранене. Много от реализираните проекти, после подкрепят други.
От старта на системата до сега колко каузи са получили финансиране?
Близо 20 каузи са получили общо около 10 000 лв. Поне първоначално идеята ни беше хората да набират малки суми, а не много сериозно финансиране. Не сме спирали хора, но не поощряваме мегаломански идеи – 10 000 за сайт, не звучи сериозно. И като напишем нашите препоръки, тези хора сами се отказват.
За какво най-много се дарява – какви са вашите наблюдения?
Много зависи от представянето – емоционално представените каузи печелят по-лесно, има хубави и смислени проекти, но не особено емоционални, те носят ползи, но хората по-трудно ги припознават. Често даряваме „за лошо“ или в трудни ситуации, за болно дете, да кажем, но не и превантивно – за да предотвратим „лошото“. Аудиторията ни по-скоро подкрепя млади хора – например едно 14 годишно момче, което тренира таекуондо, с акаунт на името на майката, защото той няма право да се регистрира в сайта. Та той искаше да си купи екипировка за състезания, показа ни купи и медали, трябваха му парите на пръв поглед за себе си и ние решихме, че никога няма да ги събере, но той събра най-голяма подкрепа в периода, в който беше активен. Самият факт, че млад човек се захваща с нещо, стимулира дарителите. Ако набират пари фондации и организации с опит и има добър краен ефект, струва ни се, че те не оживяват хората на случаен принцип, а имат свои канали и аудитория, които даряват сигурно, а не толкова на случаен принцип. Имаме и дарители, които ни следят и вярват, че могат да поддържат каузи, които развиват обществото. За тях 5 или 10 лева на месец не са значителна сума, но за отделните каузи са подкрепа. Така с времето резултатите идват по невидим път.
