Благовеста Пугьова – данъчен консултант в Делойт България и основател на фондация „Подарете книга“.
Как започна инициативата „Подарете книга“ и какво всъщност представлява тя?
Преди години се сприятелих с момиче без родители и за рождения й ден й подарих 7-8 книжки. Вярвах, че ако й дам дрехи и обувки няма да й помогна, щях да й помогна, ако й дам мечти. Реших, че искам да направя възможно всяко едно дете от домовете да си има някой, който да му дава книги, да го запали за тях, който да го вдъхновява и да го кара да мечтае. Обявихме първия месец за събиране на книги, след това следващия и така вече почти четири години, над девет хиляди книги и стотици доброволци с приятели в домовете. Книгите вече са само повода, гръбнака на инициативата, но крайната ни цел се сбъдва, когато видим двама истински приятели, които си помагат – дете и доброволец.
Защо се захванахте да помагате именно на деца от домове?
Има много деца, които имат нужда от помощ. Има и проблемни семейства, и проблеми в цялата ни образователна система. Разликата при тези деца е, че те са ощетени от двете страни. Питала съм възпитатели „Но защо Иван не може да чете, та нали е пети клас?“ и чувам абсурдното: „Ха, нашата отговорност е да ги нахраним и да ги сложим да спят, ако не може да чете, в училището са виновни“. В училището казват, че ги учат като другите и в крайна сметка никой не е виновен.
Какво ви изненада в общуването с децата? От какво установихте, че имат най-сериозна нужда всъщност?
Те нямат правилна картинка за света, нямат сбор от картини, който да им послужи за мечти. А първата стъпка да постигнеш нещо, е да го мечтаеш. Те рядко общуват с хора извън институцията, рядко четат. Трябват им мечти и затова им носим книги, водим будни и смели доброволци, защото и двете могат да те накарат да мечтаеш.
Какво направихте до тук? Кои са големите ви радости и гордости, свързани с децата?
Всеки месец около 50 различни доброволци посещават домовете. Ние от фондацията също сме доброволци, отделяхме от времето си за децата и постепенно стана като във филма „Предай нататък“. Все повече доброволци идват и все повече хора са готови да отделят един почивен ден в месеца, вместо отидат на басейн например, за да помогнат на децата. А когато виждаш такава енергия да се заражда в хора около теб, това е най-голямата радост.
Как увличате други хора да идват с вас и да ви стават съмишленици? Кое е това, което ги запалва по идеята?
Може би точно с примера си. Ние не седим в офис, от където организираме доброволците. Ние също работим нещо друго и за нас ценността на подарената събота е също толкова голяма, както за останалите.
И как намирате дарители за каузата си?
Нямаме дарители, защото нямаме разходи – нямаме офис, нямаме персонал, а всяко пътуване е на принципа на солидарността, т.е. доброволците без коли пътуват с тези с коли и си поделят горивото, а ние само координираме всичко, за да сме сигурни, че има достатъчно коли. Рядко ни трябват дарения, като например за ремонта, който направихме на дома в Берковица или за настоящата ни кауза за професионални курсове за децата от 16 до 18 години. Може би някой ден ще е хубаво да покрием разходите за транспорта на доброволците, за да бъдат те по-спокойни, но и така успяваме.
Какво според вас трябва да знаят хората (организациите), които даряват за деца в институции – от вашия опит и през вашите очи, бихте ли им дали някакъв съвет и идея?
Най-важното не са дрехите и парите, а примера. Никой не си е провалил живота заради това, че има само един чифт обувки, по-страшното е, ако не е имал правилния идеал и пример близо до себе си.
Какъв е настоящият ви проект, свързан с децата от домовете?
Настоящата ни кауза се нарича „И после работа“ и е насочена към младежи, които ще излязат скоро от домовете. Ние искаме да подготвим децата за този момент. Искаме да осигурим професионални курсове за децата от 16 до 19 години, за да имат занаят, когато излязат от дома. Това е всъщност вторият етап на инициативата, а първият е стартовата седмица в София (1 до 7 септември), когато ще започнат курсовете и ще се опитаме с помощта на нашите доброволци, да им дадем амбиция и един друг поглед за живота извън дома. Каним всеки, който иска да помогне на тези деца да намерят своята професия, да ни пише на gro.a1732437792ginke1732437792terad1732437792op@kp1732437792 и се надяваме след време, когато отидем в ресторант, да се окаже например, че същият Иван, който не е можел да пише в пети клас, сега е главен готвач.
