Според данните от проучване на дигиталната трансформация на гражданския сектор в България, проведено от Фондация „Работилница за граждански инициативи“ сред 94 български организации, средната оценка на състоянието на дигитализацията е 2.9 по скала от 1 до 5, съответно от много лошо до много добро. Тези резултати контрастират, до някаква степен, с отговорите на въпрос свързан с това дали организациите имат и следват определена цифрова стратегия. На този въпрос, 71% от организациите споделят, че нямат такава стратегия, а 24% заявяват, че са обмислили стъпките за създаване на цифрова стратегия, но такава която не е разписана официално. Разминаването между оценката за състоянието на дигитализацията и липсата на формално приета цифрова стратегия може да се дължи на няколко основни фактора.
Липсата на капацитет и бюджет: основни пречки за дигитализацията на гражданския сектор
Липсата на познания се оказва сериозна пречка за по-широкото използване на ИКТ и дигитализация. Почти 90% от анкетираните организации заявяват, че не използват автоматизирани инструменти за процеси или не са сигурни дали го правят. Това показва, че дори базови автоматизационни технологии, които биха могли да спестят време и усилия, остават незабелязани или неизползвани.
Според проучването липсата на квалифициран персонал се явява третата пречка за въвеждането на ИКТ инструменти в организациите (32%). Пред нея, на второ място се нарежда липсата на информация за ИКТ инструменти и възможностите им (42%), а на първо – липсата на средства (52%).
Много организации разчитат на доброволци или външни изпълнители, които да управляват ИКТ инфраструктурата. Това позволява оптимизиране на разходите, но изисква по-сериозни усилия за синхронизация на процесите.
Средната стойност на общият бюджет за ИКТ на организациите е около 4774 лева, като приблизително 83% от организациите отбелязват общ ИКТ бюджет за последните две години до 8800 лева. Тези суми не покриват значителни инвестиции в нови технологии, с които да се обезпечат нуждите на сектора у нас.
Недостатъчен анализ на данните
Проучването показва, че дори в една много важна за организациите дейности – набирането на средства от индивидуални дарители, мнозинството от организациите не събират данни за своите дарители. Още по-притеснителен е фактът, че 31% от организациите, които събират данни, не ги анализират. Анализът на данни, например, е същественият инструмент за оптимизация на дарителските кампании, разширяване на мрежата от дарители и измерване на въздействието от даренията. Без него организациите остават без ясна картина за ефективността на усилията си.
Въпреки че дарителските кампании са основна част от дейността на много граждански организации, почти половината от тях не събират и не анализират данни за своите дарители.
49% от анкетираните организации споделят, че събират данни за дарителите, докато останалите 51% не извършват този основен процес на следене на дарителската активност.
Зависимост от основни инструменти за обработка на данни
Гражданските организации най-често използват основни приложения като Excel и Google Sheets за обработка на данни. Тези инструменти предлагат само основни функции за таблично обработване, но възможностите за по-сложен анализ и визуализация са ограничени. Много организации не използват функционални решения като Power BI, Microsoft Access и различни CRM платформи, основно заради необходимостта от по-високо ниво на обучение. Липсата на познания за тези инструменти е основна причина за 12% от анкетираните да посочват, че не знаят как да подобрят процесите си за анализ на данни.
Ключови области за инвестиции в ИКТ инфраструктурата
Според данните от проучването, гражданските организации посочват няколко приоритетни области, в които трябва да инвестират. На първо място е необходимостта от нови софтуерни лицензи и услуги, следвани от придобиването на нов хардуер. Наред с това, организациите посочват важността на обученията, които трябва да се проведат за подобряване на уменията на служителите и доброволците, за да могат те да се справят с новите технологии.
Перспективи за гражданските организации
В заключение, въпреки че дигитализацията има огромен потенциал да подобри работата на гражданските организации, тя се среща с множество бариери. Недостигът на ресурси, знания и квалифициран персонал забавят адаптацията към новите технологии, които могат да донесат значителни ползи. За да се постигне напредък, е необходимо не само да се инвестира в технологии, но и в обучение и развитие на капацитета на служителите и доброволците.
Проучването на дигиталната трансформация в гражданския сектор в България цели да предостави яснота за текущото състояние на технологичната инфраструктура на гражданските организации и да предложи стратегии за повишаване на тяхната дигитална грамотност и ефективност. Вижте целия доклад от проучването тук.
Проучването е проведено от Фондация „Работилница за граждански инициативи“ като единствен партньор на TechSoup за България, за да даде данни чрез които да се търсят решения за важните за гражданския сектор технологични ресурси.
TechSoup e глобална мрежа от граждански организации, които работят за повишаване качеството на работа на организираното гражданско общество, предoставяйки им достъп до ресурси – технологични решения и умения.
Платформата осигурява дарения на софтуер, отстъпки при покупката им, достъп до хардуерни продукти, валидация за получаване на финансови дарения, знания и умения за повишаване на компетенциите на членовете на екипите на гражданските организации по теми, свързани с технологиите и ефективното им използване, и други. Тази подкрепа освобождава ценен ресурс на гражданските организации, а спестените средства могат да бъдат вложени в значимите каузи, по които те работят. Вижте повече на страницата на TechSoup България тук.
