Новият формат за споделяне на опит, взаимно учене и работа в мрежа „Закуска за дарители“ събра за втори път членове на БДФ, които дискутираха темата за endowment (резервен фонд).
Приложим ли е този механизъм за осигуряване на финансова устойчивост за българския граждански сектор?
Какви са особеностите на endowment-а, как се набира и как се управлява?
Има ли подводни камъни, които да имаме предвид, ако решим да набираме и управляваме endowment?
На тези и много други въпроси отговориха специалните гости, които бяха поканени като експерти със значителен опит в тази сфера: Бистра Коцева и Даниел Ганев – Карол Кепитал Мениджмънт, Илияна Николова – фондация „Работилница за граждански инициативи“ (ФРГИ) и Григор Цанков – фондация „Еврика“.
На първо място участниците се обединиха около разбирането, че терминът endowment няма напълно адекватен и кратък превод на български език. Както и че инструментът е относително нов и малко познат за България, въпреки, че представителите на ФРГИ и фондация „Еврика“, споделиха, че проучват и прилагат подхода от преди 30 години, когато след промените бяха създадени първите нестопански организации и те започнаха да се борят за своята финансова устойчивост и за диверсификация на приходите си.
Какво е endowment?
Според речника на Кеймбридж това са средства, които се даряват, за да осигурят приход на университет, болница или друга организация. Те могат да се инвестират и управляват по подходящ начин според заложените мисия и очаквания на организацията, така че да носят постоянни постъпления, с които да се покриват предварително заложени нужди. За целта се използват различни финансови инструменти (инвестиции в акции, облигации, хеджфондове), както и инвестиционни инструменти (инвестиции в недвижими имоти и пр.), и ако средствата се управляват разумно, те носят дългосрочна и постоянна доходност. Резервният фонд се управлява според волята на неговите основатели и дарители, които обикновено предоставят значителна сума.
Илияна Николова от ФРГИ сподели примери и подходи, които могат да се използват от гражданските организации, за да постигнат една от най-трудните си задачи – да бъдат финансово устойчиви. Тя разказа и за различни модели, прилагани по света, като подчерта, че endowment-ът идва от англосаксонския свят и е използван първоначално в големите университети от т.нар. „Бръшлянова лига“, но през последните десетилетия се прилага изключително ефективно и от големи фондации и граждански сдружения. Друг модел, който се налага в Централна и Източна Европа е т.нар. „Закон за 1 процент“. Той предвижда държавата да „отстъпи“ на гражданските организации определен процент от данъците на гражданите и фирмите, като при данъчното си отчитане те имат правото да изберат за коя организация, работеща в обществена полза, да дарят този процент от облагаемия си доход. Такова законодателство съществува в Чехия, Словакия, Унгария, а в Румъния процентът е дори 2%. Директорката на ФРГИ разказа също така за endowment фонда, учреден с дарение от фондация „Чарлз Стюърт Мот“, който фондация „Рабтилница за граждански инициативи“ продължава успешно да управлява, но и разкри някои от трудностите и рисковете, пред които ще бъдат изправени организации, които решат да въведат инструмента без достатъчно подготовка и проучване на пазара.
Как се управлява endowment фонд и какво трябва да имаме предвид, за да бъдем успешни, разказаха двамата представители на Карол Кепитъл Мениджмънт – Бистра Коцева – прокурист и Даниел Ганев – изпълнителен директор Карол Кепитъл Миениджмънт. Те описаха накратко как се управлява инвестиционен портфейл и кои са важните решения, които трябва да бъдат взети и дадоха примери с няколко фондации и частни университети в България, които управляват подобни фондове, както и с техни клиенти, чиито портфейли управляват. Повечето от тях инвестират в нискорискови инструменти и очакват да имат доходност между 3 и 5%, която да им бъде изплащана на годишна база за покриване на нужди като стипендии на студенти, инвестиции в научна и развойна дейност, стимулиране на преподаватели, ремонти и инвестиции в сградния фонд и инфраструктурата на университета и пр. Обикновено управляваните от компанията инвестиции са с хоризонт от 5 години. Тъй като институции от типа на университети, държат на ниския риск при управлението на средствата, се инвестира основно в по-консервативни инструменти като дългови и финансови инструменти, държавни ценни книжа, акции на компании, глобални фондове и пр.
Григор Цанков от фондация „Еврика“, която е една от първите граждански организации в България след промените от 1989 г., сподели техния дългогодишен опит и успешни практики. Мисията на организацията е да инвестира в откриването и развитието на млади таланти в областта на природните и инженерните науки. Цанков сподели, че за 35-те години на съществуването си фондацията е увеличила имуществото си 10 пъти. Това им дава възможност да влагат повече средства и да организират нови инициативи в полза на целевата си група – млади хора с потенциал за развитие и научни постижения. Организацията реализира това чрез приходи от endowment фонд, инвестиции в акции на успешни български компании, в недвижима собственост и други инструменти. „Еврика“ разчита на експертизата на професионалисти от банковия сектор и академичните среди, които подпомагат Изпълнителното бюро на фондацията и развитието и управлението на техните финанси.
„Закуска за дарители“ е част от проекта „Дарителство със смисъл“, финансиран от фондация „Америка за България“. Изявленията и мненията, изразени тук, принадлежат единствено на БДФ и не отразяват непременно вижданията на Фондация „Америка за България“ или нейните партньори.
