Миряна Маламин – Сирийски e експерт с 20-годишен опит в социалната сфера и директор на фондация „Светът на Мария”. Организацията подкрепя млади хора с интелектуални затруднения и техните семейства. Обучава ги в трудови навици и житейски умения, за да могат да се реализират и да създават пълноценни отношения със света. Към фондацията има Дневен център и Защитено кафене, както и социално предприятие „Бон Апети”, което предоставя качествен професионален кетъринг за събития.
Миряна се включи в бюлетина на БДФ, посветен на дарителството за трудни и непопулярни каузи, за да представи опита на своята организация в набиране на средства за социални услуги за хора с интелектуални затруднения.
За близо 15 години фондация „Светът на Мария“ е добре позиционирана сред гражданския сектор, и даже бихме казали – сред немалка част от бизнеса. Въпреки това, темата за грижата за хората с интелектуални затруднения, остава трудна тема и то не само в България. Така ли е всъщност?
Да, наистина, има много организации и бизнеси, които са отворени и взаимодействат под различна форма и по различни поводи с нас, така че да дадат възможност за изява на хората с интелектуални затруднения. Това е прекрасно и показва готовност на хората, на обществото, на бизнеса да приема другия и различния.
От друга страна каузата ни, продължава да е сложна и по-скоро да провокира много страхове. Тези страхове, в широк план, потискат гласа на добронамереността. Трябва да се борим със страха от непознатото и понякога – странното, да не позволяваме той да заглушава човещината в нас. И това е част от нашата работа – да показваме лицето на хората с интелектуални затруднение такова, че в него да могат да се огледат останалите и да видят другия без страх. Да разпознаят някой, който може би е малко различен, има някои странности понякога, но който може да бъде част от тяхната общност – колега, доброволец, сътрудник, някой с когото да си говориш и пиеш кафе и от когото при среща не извръщаш поглед със съжаление или неприязън. Разбира се, това опознаване и откриване на другия става бавно и иска лично отношение, което от своя страна не позволява да стане бързо и масово.
Споделяли сте, че често срещате учудване и неразбиране, когато разказвате за работата си и за хората, на които предлагате услуги. Има ли обаче промяна в средата и нагласите към хората с интелектуални затруднения за последните години и в какво я виждате?
Факт е, че на повечето хора нашата дейност – социална работа, нищо не говори. Това е една сфера, която е дълбоко непозната, освен може би като административна дейност на общински или държавни служби, и която е изключително необходима, а когато се върши професионално, с уважение към достойнството на човека и ориентирана към неговия най-добър интерес, е безкрайно благодатна – човекът получава подкрепа да се развива и реализира, да намира решение на проблемите си, да се справя, да живее пълноценно.
От друга страна, за радост – вече има промяна в нагласите. Ние се развиваме като общество и в това развитие се вижда как все повече хора са склонни да обмислят варианти, в които хора с интелектуални затруднения участват в различни дейности. Ще разкажа за един „лакмус“ който използваме: само преди няколко години всеки опит да влезем във връзка с институция, която работи с деца и да ги насърчим да ангажират нашите младежи в дейности изглеждаше абсурден. Сега вече не е така. Първо, започна с Музейко, който от периода на COVID – 19 разчитат на Вяра ( тя е един от нашите клиенти) всеки понеделник да дезинфекцира и подреди детския кът. След това успяхме да установим партньорство с общинска детска градина и помагахме за поддръжката на двора, а през тази година две момичета активно помагат в подреждането и почистването на играчките и местата за игра в една монтесори детска градина. Това е голям пробив и знак, че ледовете се топят.
Как стигате до дарителите и как една непопулярна кауза успява да привлича съмишленици?
Дарителите са безценни. Не само защото са отделили време и средства за да подкрепят нашата кауза, а защото са ни се доверили, че ние работим по начин, който ще доведе до промяна, че правим нещо „от което има смисъл“ и са видели какво постигаме.
Дарителите ни са хора, организации, бизнеси, които по един или друг начин са се докоснали до нашата дейност, чули са какво правим и кого подкрепяме, както и са видели резултатите от нашата работа.
Особено важно ми се струва, че дарителите виждат самите хора, които подпомагаме и успехите им. Винаги са информирани какво се случва и какво правим и постигаме. Знаят, че не спираме да търсим нови и нови варианти за подкрепа за повече младежи, да разширяваме възможностите за реализация и социално включване на хората с интелектуални затруднения.
Дали възможността за държавно/общинско финансиране не прави една организация по-малко …упорита в опита да намира подкрепа?
Социалната работа не може да се провежда ефективно без да има осигурената устойчивост на държавно и/или общинско финансиране. И така трябва да бъде – подкрепата за хората в нужда е залегнала в Конституцията. Опасно е обаче, но това важи за всеки бизнес, за всяка организация, не само за тези като нас, които подкрепят хора със сериозни затруднения, е да се затвориш и да потънеш в иначе безбрежните вътрешни проблеми и затруднения и да пренебрегнеш останалия свят.
Дарителите, работодателите на нашите клиенти, доброволците, партньорите, в нашия случай и хората, които си поръчват сувенири или кетъринг от нас, са тези, които ни държат в пулса на живия живот. Безкрайно сме им благодарни за това, че заедно с тях излизаме от сферата на специалното и участваме в живота на обществото такъв, какъвто е за всички.
На каква стратегия бихте заложили повече – на опита да се набират средства за решаване на конкретен проблем или генерално – за мисията на организацията. Особено като говорим за „трудни каузи?
И на двете, разбира се. Общата подкрепа за мисията на организацията – даренията направени най-общо за дейността ни, са особено важни за нас, защото ни позволяват да поддържаме цялостно дейността си, да правим всичко с внимание към детайла, с уважение към служителите ни и по най-добрия начин за хората със затруднения.
Често, също така, имаме и конкретни каузи, които имат нужда от целеви средства – това са обикновено инфраструктурни проекти, които ни позволяват да разширим обхвата на работата ни. Създаването на Учебната кухня, например, е такъв проект. Нейното обособяване с ремонт и оборудване имаше нужда от много дарения, но позволи да подпомагаме още 30 души, а това е сериозна крачка, защото хората с интелектуални затруднения, които се нуждаят от подкрепа, стават все повече.
Друг целеви проект, за който набираме средства са клубните занимания в подкрепа на младежите с поведенчески затруднения. Много специфична група младежи, които имат нужда от строго професионален подход и много време, за да се адаптират. Тази дейност фондацията стартира в отговор на редица запитвания на родители, първоначално стартира по проекта, а вече една година реализираме изцяло с дарителски средства, като развиваме тази специфична област на умения на нашите социални работници.
Какъв капацитет и умения трябва да развие екипът на една подобна организация, за да е по-добра в търсенето на съмишленици?
Всяка организация трябва да бъде преди всичко вярна на своята мисия и на каузата, за която работи. Трябва „да гори“ в това, което прави, да вярва в смисъла му, а не просто да го работи. Тази разлика е много деликатна, но тя се усеща. Хората имат сетива за това. Разбира се, трябва да се да постигат резултати и промяна, за хората, които организацията подпомага.
Много важно за организациите е да се вглеждат за интересите и възможностите от едно взаимодействие за всички участници в него. Някак да не са заслепени само от своя интерес. Всяко взаимодействие трябва да бъде полезно и да носи смисъл за всеки от участниците в него. Тази нагласа е ключова. Едва тогава идват и специфичните умения – да комуникира своята дейност и постиженията на хората, които подкрепя; да умее да представя нуждите и проблемите на които търси решение, да владее съвременните начини да се достига до хора и организации, да умее да благодари и да въвлича другите и много други умения, за които опитните фъндрейзъри много могат да говорят.
Кое е най-трудното и какво е успех във вашата работа?
Чак пък трудно? Коя работа няма трудности и предизвикателства? Това е част от живота и това е хубавото – да намираме решения. При нас непрестанно се търсят решения за ситуации, за подход, за дейности, които да бъдат полезни и да позволят човекът със затруднение да се развива. За един това е нещо голямо, за друг – нещо съвсем малко. Щастливи сме и то много, когато сме намерили дейност, която е развиваща и постепенно е станала любима на повечето младежи и дори и много неопитните са се научили на нея. Тази дейност води до това да изработим сувенир и този сувенир много се харесва и купува. Ето това е истински успех според нас – за всички.
