Малко неща в живота се получават отлично от първия път. Българският дарителски форум (БДФ) беше създаден от втория път и той се оказа успешен. Чуждите донори насърчаваха учредяването на местна асоциация, която да осигури координация и взаимно учене между дарителите в България. Първоначално точно такива организации мислеха за обединение – чуждестранни донори, международни, дву- и многостранни правителствени организации. Тежка работа и, оказа се, неработеща. При втория опит учредители бяхме български организации – е, не всички със собствени капитали и в никакъв случай с толкова значими ресурси, но местни, мотивирани, с дългосрочен местен дневен ред.
Спомням си събитието в кафето „Мати’Д“ в НДК, официалната маса на плюшена буква П и усещането, че всички, които трябва, са тук. Не знам дали другите са имали много конкретни очаквания. За тогавашната фондация „Помощ за благотворителността“ – днес BCause, беше въпрос на принадлежност към групата организации, с които споделяме ценности, етос, дори мечти да бъдем развито гражданско общество като в другите държави.
Донорската координация, насърчаването на нови и млади дарители, усъвършенстването на дарителските политики и практики. Това не беше лесно преди 20 години, не е лесно и сега. И как да бъде, като секторът на дарителските организации в България е толкова млад и все още се бори да оцелее и порасте?! Броят се на пръсти – хайде, на четири ръце! – тези фондации и компании, които имат значителни капитали и ясни приоритети. Затова мисията на БДФ продължава и тя е просветителска.
На всичкото отгоре в нашата страна липсва обединение на гражданските организации и силна организация -„шапка“. Налага се Дарителският форум да запълва тази празнота и да представлява и този нечут глас на неправителствения сектор в България – да го защитава от лоши политики и активно да търси подкрепа за неговата важна дейност.
Форумът поставя за обсъждане трудни, но важни теми като партньорството между фондации и компании, необходимостта от административна издръжка на неправителствените организации, за да ги има и да се усъвършенстват, оценката на ефекта от дарителството, плюсовете и минусите на проектните грантове и грантовете за общи цели. Мечтае се за (повече) фондации, които могат да съществуват дългосрочно, защото имат „вечен“ капитал.
В някакъв смисъл мисията на БДФ прилича (най-)много на тази на нашата организация. Тази прилика прави общата ни работа и лесна, и предизвикателна. Но кой е казал, че е лесно да си родител?! Днес Фондация BCause не прави неща от времето преди създаването на Форума – годишен анализ на дарителството, прес клипинг, работа с журналисти. Осем години правихме заедно „Благотворителността през обектива“; почти 17 администрираме заедно единния дарителски номер 17777, който днес вече а платформа DMS за дарения онлайн и с SMS-и. Разчитаме на капацитета на екипа на БДФ в работата с държавни институции и медии. Идеите на Форума пораждат наши идеи и обратно.
Днес БДФ е незаобиколим фактор в екосистемата на дарителството в България. Лидер на мнение, ценен от медиите, търсен от компании, уважаван от институциите, все повече и повече – форум.
Следващите 20 години ще срещнат Форума с по-малко външна, но много повече с вътрешна подкрепа от членовете – фондации и фирми. Дневният ред за насърчаване на дарителството в България остава пълен и ще продължаваме да го изпълняваме и пълним заедно, защото е вярно клишето, че заедно сме по-силни.
В екипа на БДФ срещнах няколко ценни лични приятели. Родих втория си син едновременно с раждането на DMS. Пях a capella „За старата любов“ на десетата годишнина на Форума. Бих изпяла две, не – три песни днес! Наздраве, колеги, смелост и вяра за новите двайсет!
