На какво държеше журито на конкурса, какво мотивира окончателния му избор във всяка една от категориите?
Замислихме фотоконкурса в стремежа си да преборим митовете за благотворителността, като ограничена само в периметъра на социално-трагични събития и нужди и да я покажем такава, каквато ние като подкрепящи организации, я виждаме – вълнуваща, цветна и приятна част от живота ни. Искахме да покажем многото лица на благотворителността във всички сфери на живота: подкрепата и за болни хора, но и за образование и култура, на големи утвърдени организации, но и на приятелски групи, обединени около любима кауза.
Искахме да покажем и хората в благотворителността – необикновените неща, които обикновените хора правят; щастието, което обратно даряват подкрепяните. В този смисъл, като член на журито, разглеждах снимките, за да видя уловена кауза и нужда и промяната, която се случва. Най-добрите снимки за мен показват образа на солидарност и отдаденост, ентусиазъм и решителност – все човешки състояния, без които няма развитие напред. Движението, промяната бе основното, което търсех в победителите, далеч от традиционната статична покана „спасете живот” под портретна снимка.
Какви бяха предварителните ви очаквания и какво ви изненада в дошлите фотографии?
Знаех, че ще бъде много трудно: заради качеството на снимките, които обикновено колегите в организациите правим, заради по-непопулярните сред дарителите категории, заради самата трудност едно жури да формулира колективно мнение, когато няма колективен опит и еднакво възприемане на темата за благотворителността и фотографията. Снимките надвишиха почти два пъти очаквания брой, а с това изненадите само започнаха. Приятно съм изненадана от качеството на снимките и от любители; от няколкото професионални проекта, свързани с отразяване на благотворителни каузи. Радвам се, че получихме снимки във всички категории, че има пъстра картина на добри дела във всички сфери и за всички възрасти. Гордея се, че бях член на жури, чиито решения, макар и да не покриха напълно моя собствен избор, в много голяма степен наградиха точно снимките, които носят посланието на фотоконкурса. Доволна съм, че се оказа, че снимките имат свой собствен живот – способни са да провокират хора с нови идеи, дори запознават хора с близки цели, които не са подозирали един за друг, но на Церемонията на наградите видяха смисъл да работят в бъдеще заедно.
Имате ли някакви препоръки към участниците в едно бъдещо издание на конкурса?
Окуражете човека във вашата организация, екип, приятели, които обичат да снимат, да правят това непрекъснато – образите от вашата работа ще „кажат” повече от стотици думи! Вие вече вършите чудесна работа, но ви трябва и добрия разказ за нея, който да я покаже на хората, да чуят за вас и да разберат ежедневната ви страст и порив към добро!
