„Дарители – Будители“ е кампания на Български дарителски форум, посветена на историята на българската филантропия. Между 1 октомври – Европейски ден на дарителите и фондациите и 1 ноември – денят на Народните будители, ви разказваме истории на известни и не толкова известни дарители и организации, които са спомогнали за изграждането на съвременна България. Повече научете от „Енциклопедия Дарителството“, издадена в 3 тома от Български дарителски форум с подкрепата на „Американска фондация за България“. Можете да я поръчате от офиса на БДФ или да я купите от книжарница „Български книжици“, както и да намерите онлайн на daritelite.bg. Медиен партньор на кампанията е Българската телеграфна агенция.
В кампанията „Дарители – Будители“, представяща историята на дарителството у нас, ние от Български дарителски форум (БДФ) разказваме интересни истории на отделни филантропи и организации, които помагат за изграждането на модерна България от Освобождението до периода на комунистическото управление, когато всички дарителски фондове и организации са били ликвидирани, а средствата им иззети от държавата.
Днес ще ви разкажем за създаването и издръжката на безплатни ученически трапезарии – една от най-популярните и ефективни форми за подпомагане на бедни деца, особено в периодите на войните – Първата световна, Балканската и Втората световна война, когато много деца остават сираци, а страната ни е изправена пред национални кризи.
Първите трапезарии са открити в края ХІХ в. с финансовата подкрепа за отделни дарители и благотворителни дружества. През 1936 г. в страната постоянно или сезонно действат 2 584 трапезарии, предлагащи топла храна на 182 213 деца дневно. През 1940-1941 г. мрежата от трапезарии вече включва 3 829. В тях безплатно се хранят бедни ученици, посочени от Учителските съвети на съответните учебни заведения. С предимство се приемат кръгли сираци или деца с един родител, с безработни родители или деца от многодетни семейства.
Трапезариите се издържат от дружества, училищни настоятелства, общини. Някои от частните дарения са солидни. Така например търговецът Тодор Пулиев от Карлово заедно със съпругата си Ана Пулиева даряват 6 000 лв. за образуването на фонд при Дружеството за безплатни ученически трапезарии в Карлово. Семейството подарява на същото дружество пасбищата в местността Суютлю бурун и Юмрук чал – с. Митиризово (днешно Васил Левски), Пловдивско. Последното е продадено със знанието на дарителите за 2 400 лв. и сумата е прибавена към фонда. Тодор Пулиев дарява също така около 15 000 лв. за строеж на безплатна ученическа трапезария в двора на Карловското училище.
Известният копривщенски търговец Иван Личев завещава 1000 златни лева за създаване на фонд при трапезариите. Семейство Гешови се записват за редовни членове в софийското дружество за подкрепа на ученическите трапезарии с годишен членски внос от 100 лв.
Със събраните средства и материални дарения благотворителните дружества, които устройват ученически трапезарии успяват също така да облекат и купят обувки на стотици деца, главно сираци. Популярно е и осигуряването на учебници и училищни пособия. През периода на Първата световна война освен изхранването на бедните ученици, се помага и на други социално слаби деца, включително на такива от семейства с бащи, воюващи на фронта.
Учредителите на трапезариите възнамеряват не само да нахранят стотици гладни деца, а “да се погрижат за тяхното морално и умствено развитие, да облагородят загрубелите им качества”, да им вдъхнат чувството на “взаимно подпомагане и равенство помежду си”. Те искат да внушат на учениците, че в отговор на получената храна, те трябва да положат усилия при усвояване на знанията в училище. За създателите на безплатните трапезарии важен момент във възпитанието на децата е да ги приучат към “християнските начала и добродетели”. За целта се предвижда храненето да се съпровожда от обедна и следобедна молитва, изисква се от по-големите да помагат на по-малките деца. Така се разширяват параметрите на обществената благотворителност, в която се преплитат мотиви на християнските ценности, леви виждания и педагогически прийоми.
Някои организации разширяват своята дейност при подпомагането на бедните деца, като търсят съдействието на различни стопански организации. Така например по молба на УС на „Софийското благотворително дружество за издръжка на ученическите трапезарии“ производителите на шаяк в Самоков – Търговско-индустриалното дружество “Бъдащност” и Сливенската фабрика на Пехливанов и Рохов, подаряват платове. С тях се изработват дрехи, раздадени на учениците по случай празника на Св. св. Кирил и Методий (11 май). УС закупува лекарства за болните, като за целта издейства от МНП определени суми (около 500 лева). За да се създадат хигиенни навици у децата, всеки месец те се къпят в градската баня.
Снимка: Първата ученическа трапезария в София
Всички истории за благотворителността в България между 1878 и 1951 година можете да прочетете в печатното издание на „Енциклопедия Дарителството“, издадена от Български дарителски форум с подкрепата на Американска фондация за България в тритомното печатно издание, както и в онлайн страницата daritelite.bg
Кампания на Български дарителски форум, представяща историята на дарителството у нас.
Медиен партньор на инициативата е Българската телеграфна агенция.
