Цецка Радева е собственик на фирма за преводи „Интерланг” и съдружник във фирма за организиране на събития Event Design. Компанията й стартира дейност преди 15 години като малък бизнес. Днес екипът наброява 20 души и над 1000 на свободна практика. Компанията има заслуги за над 500 000 преведени страници и над 2500 организирани събития и има сключени договори за преводи с Европейския парламент, Народното събрание, Министерство на финансите и на правосъдието. “Интерланг” е член на „European Language Industry Association“ и работи активно за представянето и застъпничеството на интересите на преводаческата индустрия, както и за следването на етичните правила и стандарти в бранша. Вече над 15 години Цецка Радева е частен дарител. Подкрепя семейства с репродуктивни проблеми, както и хора с физически и интелектуални увреждания и деца от институциите.
Вярва, че ценностите и „правенето на благотворителност” трябва да се възпитават на ниво „семейство и личен пример”. Насърчаването на индивидуалния жест е много по-важно от публичността му, но въпреки това за средата са важни примерите на дарителите и те трябва да се оповестяват.
Защо започнахте да се занимавате с дейности в полза на обществото и как избирата каузите, които подкрепяте?
Мотивите са лични, обсъждали сме ги в семейството и сме стигали до определено решение. Споделяли сме рядко с приятели, които одобряват дистанцирано, но не проявяват задълбочен интерес. Изборът на каузи дойде съвсем естествено, като основната кауза, която подкрепяме пряко е свързана с член на семейството, който е в неравностойно положение. Преките ни наблюдения относно невъзможността за социализация на хора с интелектуални затруднения ни провокира да направим именно този избор.
От друга страна – подкрепям каузи, когато човекът, който носи идеята, успява да ме убеди в смисъла й. Срещала съм хора, които управляват неправителствени организации и популяризират каузата, за която работят с толкова страст и отдаденост, че успяват да изведат каузата си като водеща и да ме направят част от нея.
Повече сте за „анонимноста“ в дарителството или за това опитът и идеите да бъдат споделяни и дори публично да бъде говорено за тях?
Дарителството в България към настоящия момент по-скоро лекува симптоми, отколкото да бъде насочено към търсене и решаване на фундаменталните причини на проблемите. Има склонност към кампанийност и показност, търсене на рекламен ефект и възвръщаемост на разходи. Това са част от причините за първоночалната ми нагласа за отричане на публичността. Другата причина е, че винаги съм смятала, че даренията, които правим са незначителни и не решават изначално проблемите, а оказваме само частична помощ за ограничен брой каузи.
Все още смятам, че публичното говорене няма смисъл, защото се изгубва в множеството каузи и дарителски камании, които ни заливат. Опит и идеи обаче си струва да бъдат споделяни в общност от хора, които даряват и споделят еднакви ценности и идеи.
