Красимира Каменова
Красимира Каменова работи в неправителствената сфера от 1999 г. Има магистърска степен по право от СУ „Св. Климент Охридски”. Член е на сдружение за партньорство и подкрепа на гражданската активност „Болкан Асист”, а в периода януари – септември 2010 г. е изпълнителен директор на организацията. От 2005 г. оглавява Център за европейски инициативи – фондация със седалище в Стара Загора, работеща за насърчаване на гражданското участие в обществените процеси.
От 2005 г. оглавява Център за европейски инициативи – фондация със седалище в Стара Загора, работеща за насърчаване на гражданското участие в обществените процеси.
Преди време участвах в обучение на общински служители. Водехме дискусия за това как местните власти могат да взаимодействат по-успешно с неправителствения сектор и гражданите. Помня как един от участниците – млад мъж от малка община, попита: “Какво е това обществена фондация? Като има обществени фондации, останалите противообществени ли са?”. Това беше най-безпристрастното деление на неправителствените организации, независимо от лишените от прагматичност усилия на теоретици, докладчици и други експерти да ни осветлят относно ролята и мисията на общесвените фондации.
Ако потърсим определение за “обществена фондация” в някоя уважавана интернет търсачка, на преден план излизат цитати от англоезични източници. Сред тях e British Business Dictionary, според който произходът на капитала (над 50% от физически лица и/или фирми) определя фондацията като обществена.
Ето и личният ми принос в теоритизирането на понятието “обществена фондация”: Това е неправителствена и нестопанска организация, която:
1. Възниква в резултат на определени потребности на местната общност; 2. Има за цел задоволяване на същите потребности; 3. Създадена е и припозната от местната общност; 4. Управлява се и се контролира от самите граждани;
Това определение в никакъв случай не претендира за изчерпателност, но обобщава разбирането, че обществените фондации са инициирани, съществуват и отчитат своята дейност заради и в името на местната общност. Твърде идеалистично разбиране на фона на непосилните условия, в които вирее неправителственият сектор в България. До тук с теорията.
Има ли го идеализмът в пратиката? Нямам претенции да познавам в детайли всички обществени фондации в България. Основавам своите изводи единствено върху наблюдения, свързани с дейността на “Обществен дарителски фонд” в Стара Загора.
Ако трябва да се обоснове създаването на обществена фондация в Стара Загора, първото, което ми хрумва като логично обяснение е: защото имаше пари, щедро предоставени от донорска организация за усвояване. Едва ли ще изненадам някого с твърдението, че при липса на конкретен финансов интерес, твърде затворената и консервативна старозагорска общественост никога не би обединила усилията си. Това, впрочем, е и моделът, по който бе създаден неправителственият сектор в България през 90-те години.
Чии точно потребности задоволява Общественият дарителски фонд в Стара Загора? Как са дефинирани и чии приоритети следват? – Аз, като представител на местната общност и следователно попадаща в целевите групи на фонда, нямам ни най-малка представа. От вътрешноорганизационните документи, поместени на електронния сайт на фондацията не става ясно дали е следвана някаква програмна стратегия, как е изготвена тя, как е постигнато съответствие с потребностите на местната общност. До колко организацията е припозната от местната общност можем да съдим, например, от представителството на различни социални групи в управителните органи на фонда. Личното ми безпокойство произтича от факта, че в списъците от имена четем най-вече такива, които участват в управлението на поне още две организации – било то нестопански или бизнес ориентирани. Все лица, които успешно можем да наречем “обичайните заподозрени”, което ще рече, че тези хора присъстват винаги, когато има някакво събитие, някакъв проект, някакви средства за усвояване, което пък означава, че старозагорската т.нар. “общественост” си е останала все така затворена и консервативна.
А къде са гражданите? Те са или пред телевизорите, излъчващи репортажи за успехите на дарителския фонд, или отдавна са се отказали да вярват на всякакви инициативи с етикет “дарителски” или “благотворителни”. Или пък, ако са от малцината, имащи желание да инициират промяна в обществения живот, сами създават фондации. От онези, дето не са обществени.
Хубава работа, ама свършена по нашенски. В никакъв случай не твърдя, че “Общественият дарителски фонд в Стара Загора” няма своите успехи и заслуги за внасянето на нови, по-добри елементи в ежедневието на старозагорци. Много лесно би било, ако пишех просто за успехите. Тогава щях да се възползвам от функцията “copy-paste”, ползвайки материали от обширните отчети за работата на организацията, поместени в интернет пространството. Никъде в тези отчетни документи, обаче, не се поставя въпросът за ефективното използване на капацитета на местната общност, за прозрачността при управлението на организацията, за истинската роля на фондацията като обществена на фона на работата на други местни организации от неправителствения сектор. Тези въпроси не изглежда да са поставени на дневен ред. В такъв случай не е странно, че гражданите, заради които обществените фондации съществуват, не знаят защо те са наричани “обществени”.
Иначе казано: гражданите не знаят за какво са фондациите, а дали фондациите знаят какво им е нужно на гражданите? От отговора на този въпрос би следвало да зависят определения от типа на “обществени” и “противообществени”.
