„Аурубис България“ АД, част от международната група Aurubis, е сред водещите в Европа медодобивни компании. Работи в района на Средногорието, до градовете Пирдоп и Златица. През партньорски програми с двете общини подкрепя каузи, свързани с образование (училищата и детските градини в региона), здравеопазване (местната болница, медицински кабинети в селата), с младежки дейности. Подпомага пенсионерски клубове и клубове на хора с увреждания, читалища, популяризира района като място за отдих и туризъм.
Приоритети в дарителската програма на „Аурубис България“ в COVID кризата остават същите. Увеличени са средствата за подкрепа на здравеопазването и образованието. Компанията влага пряко 1.52 милиона лв. в двегодишните си социални програми за Златица и Пирдоп.
„Не правим разлика между дарителство и нашата регионална политика като цяло. И не делим аудиториите на вътрешни и външни. Повечето от служителите ни са от района. Едва ли има семейство от Златица и Пирдоп, което да не е свързано по някакъв начин с медодобивния завод в над 60-годишната му история. Затова програмите ни за региона са насочени и към нашите служители, както и обратното“, разказва Ивайло Георгиев, ръководител „Връзки с институциите“ в „Аурубис България“.
Как кризата промени Вашите дарителски инвестиции?
Не ги промени в основата им. За нас дарителството не е поредица от ад хок стъпки, то е част от общата ни политика за устойчивост. Тази политика е инертна, в добрия смисъл. Но, разбира се, кризата с COVID-19 наложи да бъдем гъвкави в решенията ни за разпределяне на средствата, осигурихме и допълнителен ресурс. Традиционно имаме партньорски програми с общините Пирдоп и Златица, чрез които подкрепяме образованието, културата, здравословния начин на живот, хората в неравностойно положение от региона. Сега увеличихме средствата за здравеопазване, което е естествено – подкрепа за местната болница и медицинските центрове в района. Опитваме се да мислим крачка напред – къде ще е нужен ресурс за по-бързо възстановяване, след като COVID-19 отмине. Затова осигурихме повече за образование в партньорските програми. В допълнение към този бюджет, дарихме допълнително на местните училища и детски градини средствата, които бяха предвидени за едно от големите ни събития – т.нар. Семеен празник на „Аурубис“.
COVID-19 наложи да прекроим календара си с публични събития. Решихме да не ги отменяме, а да ги направим онлайн, където е възможно. Темата e как да останем заедно, когато социалната дистанция е императив. Затова се „преселихме“ онлайн. Организирахме стрийминг представление за децата от Средногорието по случай първи юни, съвместно с един от големите столични театри. Така постъпихме с летните академии по музика и фотография и с традиционни вътрешни събития, като Седмицата на здравето и безопасността, Зелената седмица, лятното училище за деца на служители. Не ги отменихме. Направихме ги онлайн. На национално ниво подкрепяме кинофестивала Master of Art. Запазихме партньорството си и организирахме ексклузивен достъп до стрийминг на филмите за наши служители. Сега експериментираме с нещо като виртуално планинско бягане и колоездене, заедно с приятелите от клуб „Бегач“. „Фестивал сред природата с Аурубис“ е годишно регионално събитие, създадено с идеята да популяризираме Средногорието. Този път го правим като индивидуален „виртуален“ фест в продължение на един месец: всеки от участниците преминава маршрута самостоятелно, без струпване на хора, като участията се регистрират на обща онлайн платформа.
Имате ли опасение, че национални каузи, които принципно подкрепяте, ще останат на по-заден план за сметка на нарастващи регионални нужди?
Не би следвало. Подкрепяме няколко инициативи на национално ниво, например ПРОМЯНАТА на Reach for Change България, която тази година е насочена към деца в неравностойно положение в условията на COVID-19. Търсим траен ефект от каузите, зад които заставаме. За нас дарителството е вложение в устойчивост, не сбор от ситуативни опити за добруване.
А възможно ли е заради нововъзникнали нужди „натискът“ върху бизнеса да подкрепя все повече каузи да нарасне, особено на регионално ниво?
Не го виждаме като натиск. Има две страни – организация с кауза и спомоществовател. Спомоществователят, в нашия случай корпоративният сектор, помага и ще продължи да го прави, но не би следвало да се превръща в заместител на други възможни източници на финансиране. Това не е полезно за организациите с каузи. Трябва да съблюдаваме този важен структурен баланс.
Какви са прогнозите ви за дарителството в близко бъдеще?
COVID-19 промени начина на общуване, вече променя и икономиките. Дарителството и съпричастността са функция на тези неща. Потенциален риск е големите компании, които са и големи спомоществователи на каузи, да намалят средствата за CSR. Ако CSR е перо в общия бюджет за маркетинг и комуникации, каквото не би следвало да е, дарителството може да пострада под натиска за оптимизации. Това стана при финансовата криза от 2009-2010 г. – много компании свиха маркетинг бюджетите си, най-общо казано. Ако намаляването на оперативни разходи е за сметка и на дарителски проекти, ще пострада веригата на добавената стойност, която бизнесът следва да поддържа.
Корпоративната социална отговорност исторически е възникнала като механизъм за решаване на други проблеми, не строго социални. Погрешно е и днес да се ползва за имиджов инструмент. Следователно, при планирането, мястото й не е в таблицата с разходи за реклама и PR. Организации, които набират и преразпределят средства, също ще имат затруднения, защото все повече компании предпочитат да даряват пряко и не избират медиатор на каузи. Тази криза изглежда ще наложи промяна в моделите на фондонабиране, което в дългосрочен план пък е добре за самите организации.
Друга свързана тема е ролята на дигиталните комуникации. От една страна те са сила в CSR и дарителството – има платформи, които са ориентирани изцяло към онлайн фондонабирането. Даряването става все по-лесно, каузите – по-видими. Ситуацията, обаче, обостря и другата страна на цифровото общуване – съмненията за автентичност подкопават доверието. Широка тема… Спиралата на самоподдържаща се паника по време на острата фаза с COVID-19 кризата е до голяма степен феномен и на новите медии.
