Теленор България се фокусира върху утвърждаването на отговорното потребление като водещ принцип в телекомуникациите. Усилията на компанията са насочени към подобряване на дигиталния живот, запазване онлайн сигурността на хората, развиване на цифрова и медийна грамотност, подкрепа в разработването на по-приобщаващи цифрови технологии – част от бизнеса и живота на хората. Телекомът инвестира и в технологии на бъдещето, които водят до положително въздействие и промяна за обществото и околната среда.
Теленор поддържа едни от най-устойчивите програми за корпоративна социална отговорност (КСО) в България – Open Mind за кариерно развитие и социална интеграция на хората с увреждания, Safer Internet- за по-безопасен интернет и инициативата CyberScouts (част от Safer Internet).
Джейсън Кинг, главен изпълнителен директор на Теленор България, представя своята гледна точка за отговорността на бизнеса, възможните уроци от кризата и перспективите в дарителството и социалните инвестиции на компаниите.
Как кризата промени дарителските ви инвестиции и какви бяха първите ви реакции в отговор на нея?
При тези извънредни обстоятелства от първостепенна важност беше да гарантираме, че всеки ще може да продължи да общува с близките си, да управлява бизнеса си и да получава необходимата информация. Ето защо трябваше да поддържаме магазините ни отворени и нашите екипи – готови да посрещнат клиентите. Благодарностите ми са за хората на първа линия -тези, които работят в магазините ни. Продължаваха да се усмихват под маските и да предлагат възможно най-доброто и качествено обслужване на клиентите. Благодаря и на нашите инженери – супер герои, които работиха за по-добра и стабилна мрежа по време на кризата. Предоставихме на клиентите си безплатни минути, данни и дигитални услуги, за да им помогнем да останат във връзка с близките си и да развиват бизнеса си от дистанция.
Подкрепихме и най-нуждаещите се групи в нашето общество. Дарихме 200 000 лв. за медицинско оборудване на ново отделение за интензивно лечение в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, а заедно с PPF Group, нашата компания-майка, дарихме 50 000 професионални респираторни маски на Министерството на здравеопазването. Това частно дарение на лични предпазни средства възлизаше на около 500 000 лв и беше нашият начин още веднъж да кажем „Благодарим ви!“ на медиците, които работят на първа линия по време на тази пандемия. Дарихме и 50 смарт телефона на лекарите във ВМА, болница „Пирогов“ и Центъра за спешна медицинска помощ София.
От началото на пандемията дарихме и близо 100 компютъра (съвременна техниката, която вече не ползваме) на деца в неравностойно положение в цялата страна и така дадохме възможност да продължат своето обучение онлайн.
В подкрепата, която компанията оказваше, участие взеха и нашите служители. Вътрешната ни великденска кампания, която избрахме да адресира нуждата от хранителни продукти от първа необходимост за многодетни семейства, събра 4 000 лв. лични дарения и така подкрепи 200 семейства в страната.
Какво е по-различното сега – близо 5 месеца след началото на епидемията, в проектите, които реализирате и в дългосрочните ви партньорства?
Само преди дни Теленор обяви Доклада за корпоративна социална отговорност за 2019. В него разказваме за всички устойчиви политики и традиции в социалната отговорност и дарителството на Теленор. Мисля, че тази устойчивост пролича много ясно по време на кризата, причинена от коронавируса. Теленор, като компания, и служителите ни в лично качество, продължихме да даряваме. Успяхме много бързо да се организираме и да продължим работата и по дългосрочните социални проекти на Теленор, преформатирайки ги за броени дни в дигитален формат.
Предвид противоепидемиологичните мерки нашата първа Open Mind академия се проведе онлайн. Тази промяна позволи два пъти повече хора с различни увреждания да се обучат в „Основи на Ексел“, така че да могат да бъдат по-добре подготвени за бъдещите си трудови ангажименти. Всички техни учители са доброволци, сред които и около 20 колеги от Теленор. Open Mind е една от най-устойчивите програми за професионално развитие и интеграция на хора с увреждания в България и стратегията ни е да я развиваме и надграждаме с нови елементи, активности и партньорства.
По програмата Safer Internet работим за дигитализирането на 20 урока за онлайн безопасност. Първите 15 вече са достъпни на www.ottebzavisi.net. Разработени съвместно с Националния център за безопасен интернет, видеата предоставят информация за опасностите онлайн и начини да се предпазим от тях. С дигиталните уроци адресираме някои от най-честите рискове в интернет и предоставяме инструменти, с които те могат да бъдат предотвратени. Видеата са насочени основно към тийнейджъри и техните родители, но съдържанието им може да е полезно за всеки потребител в мрежата. Сред темите им са разкриване и защита от фалшиви профили онлайн, защитата и управлението на смартустройствата на децата, Web of Trust и разпознаването на фалшиви новини.
В началото на годината проведохме кампания против тормоза онлайн #БезХейт в YouTube, Instagram и TikTok. По данни на Националния център за безопасен интернет 100% от децата са били жертва на онлайн тормоз, а 70% от тях са участвали в такъв, включително и неволно. Кампанията включи популярни лица в социалните мрежи, които споделиха с последователите си за своя опит и отношения към онлайн тормоза и ги призоваха да отговарят на омразата онлайн с #БезХейт, както и да отправят позитивни послания в онлайн комуникацията си.
През септември планираме да проведем за първи път изцяло онлайн познатата на много деца и родители Treasure Hunt игра. Събитието цели да провери знанията на децата в областта на онлайн рисковете и да им даде ценни съвети и насоки.
Много се говори за потенциални уроци от кризата. Вашите какви са?
COVID-19 научи компаниите в цял свят, че корпоративната социална отговорност без устойчив модел и дългосрочни инвестиции на всякакъв вид ресурси, е недостатъчна, за да могат организациите да са подготвени за проблемите, които засягат тяхната дейност и обществото като цяло. Смятам, че организациите и лидерите осъзнаха, че трябва да направят крачка отвъд това, което се препоръчва или изисква от закона или каквото се комуникира като КСО към публиката.
Като общовалидно последствие от коронавируса компаниите успяха да тестват до колко нивото на корпоративната им култура е било в основата на реакцията при настъпването на кризата. В компании, които има силно ангажирани служители, реакцията беше по-спокойна и адаптацията по-гладка, а културата на социална ангажираност изглежда все по-съществена, особено в трудни времена. Горд съм, че екипът на Теленор се изправи успешно пред предизвикателствата и в същото време демонстрира тази социалноотговорна корпоративна култура.
Видяхме, че социалната отговорност на компаниите е и път към доверието на служителите, потребителите, партньорите и доставчиците и не на последно място – това на инвеститорите. Ако има прост урок, който надявам се сме научили, това е, че практиките на корпоративната социална отговорност могат да действат като мощни инструменти в криза.
Какви са прогнозите ви за дарителството и корпоративната социална отговорност – в близките месеци и следващата година? И надеждите ви?
COVID-19 беше непланиран стрес тест за компаниите и корпоративната социална отговорност. Това, което започна като криза в здравеопазването, бързо създаде и икономическа криза, определяща големите предизвикателства в социалната сфера, пазара на труда, международните отношения. И това са само част от засегнатите системи.
Ние, а и повечето бизнеси, фокусирахме усилията си върху запазване на здравето и безопасността на нашите служители и техните семейства. Смятам, че това трябва да стане съществена част от добрата стратегия за управление на програмите за социална отговорност и като цяло да се постави допълнителен акцент върху елементите на здравето и благополучието.
Надявам се всички ние – бизнес, институции, регулатори, НПО организации, да успеем да управляваме тази несигурна и безпрецедентна ситуация, като взимаме възможно най-добрите бизнес решения, но и най-човешките. Вярвам, сме осъзнали, макар и по болезнен начин, че всичко и всички сме свързани в една система.
Надявам се да израснем в разработването на по-обмислени и иновативни бизнес модели и да градим реално подкрепящи програми. Да сме в позиция да пренасочваме ресурси и ноу-хау в краткосрочен и средносрочен план, за да подпомагаме уязвимите общности. Да има и все повече бизнеси с необходимия ресурс и нагласа за дарения. Надявам се, че можем да намерим по-добър начин да обединяваме усилията си, за да постигаме по-всеобхватни промени.
Над 43 млн. лв. са дарени в България от средата на март досега, показва анализът на Български дарителски форум. Това е ясен знак, че всички ние сме склонни да търсим нови решения на проблемите, с повече въображение, смелост, щедрост и емпатия.
Сигурни сме, че в бъдещето след COVID-19 потребността от дарителска подкрепа ще е още по-осезаема.
Затова си заслужава да чуваме гласа на дарителите от първо лице.
В поредица интервюта Български дарителски форум представя аргументите им за изборите, които правят – сега и в несигурното „след това”.
Автор: Български дарителски форум
