Българският фонд за жените (БФЖ) е българска фондация, която подкрепя местни неправителствени организации в сферата на женските права и в борбата им за равнопоставеност на половете. Ориентирана е към финансиране на организации, разглеждани като рискови от други донори: новосформирани, с малки бюджети, без сериозна проектна история, от малки населени места. В тях обаче вижда потенциал да решават проблеми и да променят нагласи в сферите, в които работят.
„Обикновено подкрепяме проекти, свързани със социална промяна в области като човешки и женски права, образование, свързано с равнопоставеност на половете, насилие, основано на пола, а не даваме директна хуманитарна помощ. Сред сериозните промени, които направихме в дейността си по време на пандемията, е, че предоставихме възможност за такава подкрепа“ – разказва Гергана Куцева от екипа на Фонда.
Вследствие на кризата с вируса и наложената изолация БФЖ съвместно с Фондация BCause и Български дарителски форум инициира спешен Фонд за борба с домашното насилие в условията на пандемия от COVID-19.
Как кризата промени дарителските ви политики?
Кризата съвпадна с един процес на стратегическо планиране (т.нар. Теория на промяната) за нашата организация. Бяхме в период на анализ от какво имат нужда женските организации в България и успяхме по-ясно да формулираме стратегията по отношение на дейността ни.
Новата ситуация препотвърди, че посоката, в която мислим, е правилна, че гражданските организации имат нужда от дългосрочна подкрепа. Проектното финансиране не работи добре, то е ориентирано към изискванията и приоритетите на донора, но понякога има риск от имитиране на дейност, а ние искаме да правим истинска социална промяна.
Установихме, че партньорските ни организации имат нужда от по-улеснена процедура и по-бърз достъп до финансиране. Планираме по-гъвкави процедури за кандидатстване, по-бързи решения за подкрепа. Кандидатстването за грантовете, които даваме, ще бъде на два етапа – с описание на проектната идея и по-детайлно разписване след първоначалното й одобрение. Имаме намерение да работим по-близко до организациите, които подкрепяме, и в периода на прецизиране на идеята, и след това. Подхождаме с респект към времето им и искаме освен техен донор да бъдем партньор и съветник в изпълнението на проектите.
Друго, което правим със сериозен ефект върху средата и смятаме да продължим, е подкрепата за активисти и неформални групи и колективи. Това са хора – лидери на мнение в своите общности, които имат визия за промяна и идея, но нямат достатъчно подкрепа. Януари т.г. направихме обучение на общностни лидери и им дадохме финансиране. Оказа се, че не то е било ключово за изпълнение на дейностите, а това, че сме ги овластили, събрали, подкрепили, повярвали на идеите. Имаше много позитивни промени в малки локални общности след това обучение и видяхме впечатляващи примери за самоорганизиране на хората по места, когато имат вдъхновяващ лидер и добра идея.
Ще определим и малък ресурс за изграждане на капацитет в организациите, които искаме устойчиво да развиваме, за да могат да оценяват и комуникират въздействието от дейността си. В острата фаза на кризата се изля огромен дарителски ресурс, който вероятно ще бъде намален следващите години и донорите ще станат по-прецизни към инвестициите, които правят. Иска ни се неправителственият сектор да е подготвен да измерва ефекта от дейността си, да демонстрира промените, които прави на местно ниво, и да има уменията да разказва тези истории на промяната, за да повишава доверието на обществото към себе си.
Създадохте спешен Фонд за борба с домашното насилие в условията на COVID-19. Защо и на какви процеси е отговор той?
В условия на криза и изолация регистрирахме увеличение на насилието над жени. При такива обстоятелства има и повишена тревожност, страх от бъдещето и несигурност, тогава и отношенията в семейството ескалират. 9 жени загубиха живота си в периода на изолацията и това е повече от миналата година през този период… и е своеобразна аларма, че нещо извънредно се случва. Колеги споделиха, че на спешните линии идват сигнали за много по-тежки и повече случаи на насилие. Самите центрове за настаняване на жертвите се изправиха пред абсолютно нови нужди – липса на капацитет за настаняване, поради увеличения брой случаи, нужда от обособяване на помещения за карантиниране, разходи за тестове за COVID, увеличени битови и режийни нужди. Така решихме да създадем спешния фонд за борба с домашно насилие в условията на COVID-19.
Сумата, която набрахме, е над 73 000 лв. Включиха се и доста бизнеси и много индивидуални дарители. Оказа се, че около тази кауза вече има солидарност. За наша радост има и промяна в нагласите на обществото по тази тема и хората стават по-съпричастни, разбират, че жертвите не са виновни, разпознават каузата като важна и даряват за нея.
Страховете ви, свързани с дарителството и развитието на гражданския сектор, какви са?
Обезспокоени сме от промените в Закона за юридическите лица с нестопанска цел, които Обединени патриоти внесе. Нашите донори са предимно международни частни фондации и женски фондове. Тук няма източници, които биха давали средства за работа по темата равнопоставеност на половете и женски права. Дори бих казала, че след дебатите за подписването на Истанбулската конвенция тази тема става опасна за работа. Медийното и политическо говорене в голяма степен също дискредитира сектора.
На практика обаче този сектор осигурява немалко директни чуждестранни инвестиции в местните общности. И трябва да се научи да комуникира ясно, че сме мост за чуждестранни инвестиции и гарант, че те стигат сто процента до целта и за дейности, които подобряват живота на хората – в нашия случай в сферата на женски права и борба с насилието.
Законът с поправките в него има риск да се превърне в лов на вещици и саморазправа с неудобни граждански организации, но не и да гарантира националната сигурност (по мотивите на вносителите).
Друг основателен страх е, че заради нуждите от хуманитарна помощ големите, ключови теми – човешки и женски права, правосъдие, демокрация, ще получават вероятно по-малък интерес и подкрепа от дарители, а те са основополагащи, за да живеем в истински развито общество. Предстои да видим дали ще преодолеем тези опасности…
А оптимистичните ви прогнози за сферата?
Все пак всички сме в една лодка – кризата ясно ни показа това. Много се надявам именно социалните неравенства, които станаха толкова видими, да ни провокират към действия, които намаляват тези процеси. Обществото ни трябва да си дава сметка, че няма как да живеем добре, ако има хора, които са на ръба на оцеляването и тотално маргинализирани. Надеждата ми е, че това усещане за общност и подкрепа, което видяхме в кризата, ще се запази и доразвие, че ние сами можем да се издърпаме от пропастта.
По отношение на промените сред неправителствения сектор и дарителите мисля, че доста фондации, включително ние, ще преосмислим инвестициите си в посока устойчивост и по-смислени интервенции в общността, които подобряват състоянието на хората, но същевременно са смели и иновативни решения на наболели проблеми.
Тенденцията на запълване на дупки, оставени недофинансирани от държавата, я има. Ние обаче трябва да предлагаме микромодели, които водят до решения, за да убедим управляващите да създават такива политики и имплементират тези успешни модели.
Подобен пример е програмата ни „Шанс за невидимите супер-майки“. Тя осигурява подкрепа за самотни майки в страната. Над 72% от тях са на прага на бедността, голяма част са преживели насилие, а близо 80% са принудени да се грижат за децата си напълно сами. Програмата предлага курсове за преквалификация по избор и за периода подсигуряваме и грижа за децата. На този етап работим с кризисни и консултативни центрове в 6 града. Всичко това кардинално променя самочувствието на жените, отношението им към децата, мотивацията за живот, перспективата. Това намалява риска от попадането на децата в състояние на детска бедност. Това са дългосрочни промени за цял живот и един добър микромодел, който институциите могат да следват на държавно ниво.
