София, 05/09/2018
ДО
Г-жа Десислава Ахладова
Заместник-министър на правосъдието
ДО
Г-жа Габриела Козарева
Изпълнителен директор, Агенция по вписвания
ДО
Г-жа Галя Димитрова
Изпълнителен директор, Национална агенция за приходите
Уважаема госпожо Ахладова,
Уважаема госпожо Козарева,
Уважаема госпожо Димитрова,
С настоящото писмо ние, подписаните по-долу граждански организации, изразяваме позицията си по повод налагането на глоби от стана на Националната агенция за приходите на основание “неизпълнение на задължението по чл. 31, ал. 1, т.1 от ЗСч., a именно – неподаване в срок до 30.06. 2018 г. на заявление за вписване и представяне за обявяване в търговския регистър на годишен финансов отчет за 2017 година“.
В началото на месец август 2018 г. Национала агенция за приходите (НАП) е изпратила писмо до Агенцията по вписванията (АВ), за да получи списък на всички юридически лица, които не са представили годишните си отчети. В отговор АВ е подала не само пререгистрираните до 30 юни, но и тези, които са се пререгистрирали/вписали към датата на отговора – средата на август. НАП налага глоби и на последно пререгистриралите се (през месеците юли и август), без да съобразява факта, че те технически не са имали възможността да подадат заявленията за обявяване на годишни отчети (поради това, че току-що са направени пререгистрациите, както и поради факта, че търговският регистър беше в невъзможност да работи през август).
По време на дискусията в 44 Народно събрание, проведена на 8 юни 2018 по инициатива на Комисията за взаимодействие с гражданските организации и жалбите на гражданите и Обществения съвет към нея, госпожа Ахладова изрично заяви, че срокът за пререгистрация предвиден в ПЗР §25, ал. 1 на ЗЮЛНЦ остава в сила като водещ срок и не следва да се ограничава в рамките на изпълнение на задължението по чл. 40, ал. 3. Както по време на срещата, така и впоследствие при консултации на телефона за консултации на АВ или на място, указанията, които бяха давани от служители на АВ, бяха в посока, че на първо място се заявява пререгистрация и само, когато това производство приключи, се пристъпва към вписване на последващи промени включително подаване на заявления за обявяване на актове. Аргумент за това беше, че не е открита „партида“ за приемане на заявлението за годишния отчет, както и неяснотата по отношение кога и как съдът ще изпрати удостоверението, на база на което се извършва пререгистрацията.
Ние смятаме, че така предприетите действия от страна на НАП по повод предоставения списък от АВ противоречат на целите на регистърната реформа за ЮЛНЦ и най-вече са в разрез с това, което госпожа Ахладова заяви по време на пресконференциите за започване на реформата и конкретно на състоялата се дискусия в Народното събрание. Тези действия противоречат и на издадените от Министерството на финансите конкретни Разяснения по прилагането на глава шеста „Публичност на финансовите отчети“ от Закона за счетоводството, а именно – т.4 от разясненията: „независимо дали ЮЛНЦ в обществена полза са извършвали дейност или не през 2017 г. и към 30 юни на текущата година не са се пререгистрирали в АВ, те няма да публикуват годишните си финансови отчети и декларации по чл. 38, ал.9, т.2 от ЗС“.
Също така, заместник министър г-жа Ахладова и тогавашният директор на Агенция по вписванията г-жа Даскалова, изрично посочиха, че организациите в частна полза не следва да подават годишните си отчети в АВ, а за тях важат разпоредбите на Закона за счетоводството (чл. 31, ал. 1, т.1). До нас достигнаха сигнали, че е налице практика за глобяване именно на организации в частна полза за неподаване на отчетите им в регистъра на ЮЛНЦ. Смятаме, че така направените изявления са подвели организациите и на практика са ги поставили в ситуация да нарушат закона, като не са дадени правилни и ясни указания за прилагането му от страна на водещите държавни иниституции.
Ние считаме, че така предприетите действия от страна на НАП и АВ противоречат на целта на реформата и използват неправомерно създалото се състояние с търговския регистър, като налагат необоснована административна и наказателна тежест върху гражданските организации.
Настояваме да предприемете незабавно действие за съгласуване с министъра на финансите на общи действия по отмяна на постановените актове и издаване на общи указания как ще се прилагат срокове в Преходните и заключителни разпоредби на ЗЮЛНЦ включително и общо становище по отношение на това доколко организациите в частна полза дължат подаване на годишните отчети в регистъра на ЮЛНЦ.
Искаме да напомним, че от изключително значение е да има единна практика и подход от страна на държавните институции в прилагането на закона. Това се дължи не само на нормите на закона и принципите на добро и прозрачно управление, но противното създава съмнения за неправомерни и умишлени действия в посока накърняване на правата и свободите на гражданите. Правото на свободно сдружаване е едно от основните граждански права, гарантирано от българската конституция, международните актове и националното законодателство, и е барометър за това доколко демократичните ценности и принципи на гражданско участие, свободата на словото и мисълта могат да бъдат упражнявани.
С уважение:
Ива Таралежкова, Форум гражданско участие, Председател на Обществения съвет към КВНОЖГ в 44 НС
Красимира Величкова, Български дарителски форум, Заместник – председател на Обществения съвет
Надя Шабани, Български център за нестопанско право, Член на Обществения съвет
