Жител на големите градове, между 30 и 65 години, с висше образование и по-добри материални и социални възможности. Такъв към момента е профилът на индивидуалния дарител в България според данни от национално представително социологическо проучване на агенция „Алфа Рисърч“, направено по поръчка на Българския дарителски форум и регистриращо нагласите сред хората към дарителството през предходната 2024 г.
То беше представено днес, 18-ти март, в рамките на дискусия на тема „Дарителството през погледа на социологията и медиите“. Организатор беше Български дарителски форум (БДФ).
Специални гости в дискусията бяха Геновева Петрова („Алфа Рисърч“), Ирина Недева (Асоциация на европейските журналисти – АЕЖ – България), Пейо Георгиев (Perсeptica).
По данни от проучването през 2024 г. малко под 48% от българите са дарявали, близо 53% – не. Проучването регистрира лек отлив в процента на дарявалите през последните 12 месеца. Така ситуацията с индивидуалното дарителство се връща към равнището от 2020 – 2021 г.
Като генерална тенденция за последните 5 години обаче има лек тласък на активността в дарителството, особено в годините, когато има природни или хуманитарни кризи. По думите на Геновева Петрова „Бавно и полека дарителството в България преминава от спонтанна реакция на съчувствие и съпричастност към по-осъзната активност“.
В подкрепа на тази теза е ръстът в регулярността на даренията. Макар практиката за ежемесечни дарения да се ползва от сравнително малка част от дарилите, дарявалите повече от веднъж в рамките на годината нараства с три пункта. Наблюдава се и ръст в дарените суми – като съществена положителна тенденция (особено на фона на охладената дарителска активност) се очертава ръстът на отделилите над 100 лв. за дарения – от 20% до 33%. Сред позитивните тенденции са откроява повишаване броят на получилите обратна връзка дарители, както и нарастване на онлайн даренията.
Други ключови тенденции:
- Хората все още предпочитат да даряват пари, на второ място идват даренията под формата на вещи, храни, стоки, на трето място остават даренията под формата на доброволчески труд.
- Използваните начини за даряване са сходни с предишни години: предпочитани са дарения в кутия и/или чрез SMS. Най-позната и с най-високо доверие сред дарителските платформи остава DMS.
- Основен мотив за дарителите остават солидарността и съчувствието – желанието да се помага, лично отношение към даден проблем, стремеж към подкрепа на конкретен човек. Важността на каузата за обществото се изкачва сред водещите мотиви за даряване.
- Здравните и социалните каузи остават най-важни за дарителите, наред с дарения, свързани с преодоляване на последствия от бедствия и аварии.
- Хората продължават да даряват директно на други хора в нужда.
- Изключително нисък продължава да бъде делът на деклариралите даренията си с цел данъчни облекчения.
- Сред основните бариери пред дарителството остават притесненията от финансовото състояние на хората, макар и този фактор да бележи спад от почти 10 пункта. За разлика от него обаче, съществено нарастват фактори като съмнения от злоупотреби, нежелание да се дарява, убеждението, че тази дейност е ангажимент на институциите.
Топ 3 на източниците, от които хората черпят информация за каузи и нужди са информацията от близки, социалните мрежи, телевизията.
В рамките на дискусията Пейо Георгиев от агенция Perceptica представи и медиен анализ за това как медиите „говорят“ за темите „дарителството“ и „корпоративната социална отговорност“. Според анализа онлайн медиите са водещ източник на новини, свързани с темите, тонът на публикациите е преобладаващо позитивен. Медийният интерес на първо място е върху частните дарители (56% от публикациите), следвани от фондации (18%), компании (14%) и институции (11%). Най-сериозен обект на медиен интерес са областите, свързани със социалната сфера, следвани от „здравеопазване” и “околна среда” .
Според Ирина Недева от АЕЖ медиите имат сериозен принос във формирането на обществените нагласи към дарителството. Ключово важно е обаче да се случва истински, задълбочен и сериозен разговор по темата, а не просто той да спира до формалното отразяване на проекти и инициативи. В публичното говорене има сериозен дефицит на теми, свързани с човешки права, демокрация, независими медии, което повлиява и на дарителските нагласи към тях.
Във време на геополитически и комуникационни кризи и враждебен наратив към гражданския сектор все повече ще ни е нужна активна, критична и задълбочена журналистика, както и организации, които ясно позиционират себе си и своите цели и каузи – около това се обединиха присъстващите на дискусията.
- Обществени нагласи към дарителството_2024
- Анализ на медийното отразяване на дарителството и кратко представяне на резултатите (Perceptica).
Проучването е реализирано с финансовата подкрепа на Фондация „Америка за България“. Изявленията и мненията, изразени тук, принадлежат единствено на БДФ и не отразяват непременно вижданията на Фондация „Америка за България“ или нейните партньори.
