Петя Зейнелова, експерт „Анализ и дизайн“, фондация “Тръст за социална алтернатива”
Защо ромските деца масово не говорят добре български език? Защото в училище те го учат като майчин език, какъвто той не е. Не помагат и допълнителните часове, в които се предлага „още от същото“. От друга страна повечето млади хора в България вече владеят поне още един език. Това е така, защото той се преподава по методика за изучаване на втори език. Осъзнавайки тези факти, ние от фондация „Тръст за социална алтернатива“ (ТСА) заедно с партньорите ни от фондация „Заедно в час“ и асоциация „EducArt” разработихме ресурси за ученици и учители за преподаване на български език по методика за изучаване на втори език. Първоначалните резултати от тестването им са много обещаващи и скоро ще ги предложим на Министерството на образованието и науката (МОН).
Стигнахме до дефинирането на езиковия проблем сред младите роми благодарение на задълбочена оценка на подкрепяни от нас проекти в сферата на образованието. Това е само един от многото примери за ползата от систематичното измерване на ефекта от дарителските инвестиции, което е органична част от дейността на ТСА още от създаването на организацията.
От самото начало искахме да имаме обективна информация за това дали работата ни наистина променя човешки животи, кои са вложенията с най-добри резултати и дали вече изпитани подходи от Европа и света могат да бъдат също толкова ефективни в България.
ТСА има не само отделен експерт по оценка на въздействието, но и вътрешна неформална група от колеги, които периодично обсъждат казуси, свързани с измерването на ефекта. Това помага за по-доброто планиране и изпълнение на проектите.
В зависимост от мащаба и същността на подкрепената от ТСА инициатива при оценката количествените или качествените показатели могат да имат превес, но за доброто измерване на ефекта винаги имаме предвид и двете. Защото въздействието в крайна сметка води до промяна в поведението, независимо дали заради получена материална подкрепа, заради придобити нови знания и умения или по друга причина. При стипендиите за студенти в педагогически и медицински специалности например следим броя на подкрепените младежи и процента успеваемост – завършилите и успешно намерили работа млади хора. Но дори в тази сравнително ясна инвестиция има множество качествени фактори, които могат да повлияят на успеха или неуспеха на студентите, например семейна среда или прояви на дискриминационно отношение във висшето училище. Наблюдаваме тези аспекти текущо и предприемаме допълнителни мерки за подкрепа, където е необходимо. Подобен е подходът и в други програми като „Заедно – здраво бебе, здраво бъдеще“, която осигурява патронажна грижа от медицински сестри за млади майки от бременността до двегодишната възраст на детето. Там промяната в поведението е следствие от придобити нови знания и умения.
Все повече залагаме и на проекти, в които получателите на подкрепа активно участват както в планирането, така и в събирането и анализа на резултатите.
Този подход позволява взаимно изграждане на капацитет – на целевата група дава изследователски и оценителски умения, а на експертите от ТСА – задълбочени познания за целевата група и за спектъра от възможни решения на даден проблем. Подкрепените организации предоставят необходимите количествени и качествени данни – за продуктите от различните дейности, за краткосрочните и дългосрочните резултати от тях и за желаното въздействие. Информацията се попълва в таблица, предварително съгласувана с ТСА. Тя позволява бързо и лесно проследяване на дейностите и резултатите както на междинен, така и на финален етап на инициативата. При проектите в сферата на заетостта например следим броя проведени обучения и участвали в тях безработни, организираните трудови борси, включените в тях работодатели и търсещи работа посетители и др.
При качествените показатели измерваме ефекта чрез въпросници за самооценка, интервюта, дискусии във фокус групи, чрез наблюдения и/или изследвания със специализирани инструменти, като например въпросници за детско развитие, тестове за училищна готовност, тестове за компетенции в дадена област и т.н. За мащабни и комплексни инициативи или за измерване на дългосрочните ефекти от тях правим оценка на въздействието или рандомизирано контролирано изпитване (RCT). Тогава използваме външни агенции или експерти в дадената област, най-често от академичните среди в България и/или в чужбина. В тези случаи социологическите агенции и експерти правят цялото изследване – от дизайна на оценката и разработването на инструментите през теренната работа до анализа на събраните данни. Това винаги се случва в тясно сътрудничество с нас, но гарантира един външен и обективен поглед.
Ние от екипа на ТСА също доста често мониторираме дейностите на терен и се срещаме с крайните потребители. Така се информираме за реалните проблеми и потребности на хората, за спецификите и новите тенденции в общностите, за и с които работим. Това ни помага при разработването на инструментите за изследване и анализ на данните.
Измерването на ефекта от нашите инвестиции ни дава възможност да стигаме до работещи решения, основани на доказателства, и да ги предлагаме за по-широко разпространение. В рамките на проекта „Градоустройство – печелим всички“ например анализирахме съответното законодателство и съвместно с няколко общини предложихме решение за регулация на кварталите с преобладаващо ромско население и узаконяване на сградите там. През 2017 г. този проект получи наградата „Устойчиви градове и населени места“ от Глобалния форум за населените места.
Измервайки ефекта, показваме също как би трябвало да се търсят, тестват и адаптират ефективни практики чрез оценка на въздействието. Освен това този подход ни дава увереност, че знаем в какви инициативи си струва да продължим да влагаме пари и усилия – кои от тях носят реална промяна и са най-ефективни за общностите и хората, кои трябва да разширим като обхват или пък да спрем.
Активно използваме резултатите от измерването на ефекта и за застъпнически каузи.
През 2014 – 2015 г. съвместно със Световната банка и в партньорство с МОН поемахме таксите за детските градини на деца от уязвими семейства в над 230 селища, за да тестваме ефекта от безплатния достъп. Резултатите показаха, че отпадането на таксите намалява наполовина дела на децата на възраст между 3 и 5 години, които не са записани в детска градина, както и до повишаване на посещаемостта с около 20%. Това от своя страна е предпоставка за завършване на по-висока образователна степен и по-успешна реализация на пазара на труда. През следващите години продължихме да проследяваме дългосрочните ефекти и да популяризираме резултатите от изследването. В крайна сметка през 2022 г. парламентът отмени таксите за общинските детски градини в цялата страна.
Измерването често е полезно не само за нас, но и за организациите, които подкрепяме.
На база на получените резултати партньорите ни променят някои аспекти на прилаганите от тях модели и повишават ефективността им. Такъв пример са програмите „Ролеви модели на утрешния ден“ на Младежка фондация „Арете“ и „Всеки ученик ще бъде отличник“ на Центъра за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе“.
Не на последно място, работата ни през годините показва, че измерването на ефекта далеч не е обичайна практика за неправителствените организации. Ето защо инвестираме в това да разпространяваме този опит. Вярваме, че с промотирането на решенията, базирани на доказателства, допринасяме за подобряване на капацитета и устойчивостта на гражданския сектор в България.
Още от Дарителски бюлетин #1/2025:
