Доклад на Институт „Отворено общество – София“ показва стабилна подкрепа за демокрацията, докато Народното събрание създава комисия „анти-Сорос“
Стабилно мнозинство от българите – 58% – смятат демокрацията за най-добрата форма на управление, показва национално представително изследване на „Алфа Рисърч“ по поръчка на Институт „Отворено общество – София“ от есента на тази година. Подкрепата е най-висока сред хората с висше образование (73%) и жителите на големите градове, докато в селата нагласите са разделени – 41% „за“, 43% „против“. Две трети от анкетираните вярват, че страната ще продължи да се развива демократично през следващите години.
Макар 85% да одобряват честните избори като основа на управлението, 50% подкрепят идеята за „силен лидер, който управлява без парламент и избори“, а 58% биха приели управление от технократи. Военен режим има минимална подкрепа (14%), но фактът, че немалка част от обществото допуска авторитарни решения, е сигнал за недоверие към институциите и търсене на алтернативни модели.
33% биха рискували личната си сигурност, за да отстояват демокрацията, а 20% са готови да станат доброволци в случай на война. Гражданската активност остава значима – 44% са склонни да се включат в подписки, а същият дял – в митинги и шествия при недоволство от управлението. Хората, които членуват в граждански обединения (читалища, профсъюзи, партии, клубове, НПО), са почти два пъти по-склонни да защитават демокрацията с личен риск (42% срещу 24%) и да станат доброволци при криза (31% срещу 18%).
Това е силен индикатор, че ангажираността с НПО е свързана с по-висока гражданска смелост и демократични нагласи.
Когато търсят примери за добро управление, българите сочат предимно демократични държави: Германия (11%) и Швейцария (9%) водят класацията, докато Русия е посочена от едва 2%. Подкрепата за демокрацията е два пъти по-висока сред хората, които подкрепят членството на България в ЕС и НАТО.
На този фон вчерашното решението на Парламента за създаване на „анти-Сорос“ комисия изглежда контрапродуктивно и дори – нелепо. Вместо да се фокусира върху реалните проблеми на обществото – като ниско доверие в институциите, икономическа несигурност, корупция и нуждата от по-ефективно управление – парламентът насочва енергия към търсене на „виновни“ сред организации и хора, които десетилетия наред са били двигатели на граждански инициативи, подкрепяли са каузи, свързани с образование, култура, социални нужди.
Докладът показва, че българите искат повече демокрация, повече честни избори и работещи институции, а не лов на вещици срещу организации, които прозрачно и устойчиво години наред са подкрепяли каузи и нужди, там където държавата е отсъствала.
Подобни действия не решават проблемите – те ги задълбочават, като подменят дневния ред с политически спектакъл.
Всеки, който не е съгласен с този подменен дневен ред, може да подпише Становището на група граждански организации, сред които и БДФ, обединени от желанието си да отстояваме правата и свободите на хората в България и водени от убеждението, че гражданските организации са неделима част от всяко демократично и развиващо се общество.
