Мая Клевцова е Маркетинг мениджър в Accenture България. Освен за позиционирането на компанията като добър работодател у нас, Мая координира социално-отговорните проекти и доброволческите активности в Accenture. Има дългогодишен опит в развиването на партньорства между корпоративния сектор и неправителствени организации, като подпомага проекти в областта на устойчивото развитие, културата, образованието и ангажираността на служителите.
Мая Клевцова се включи в бюлетина на БДФ, посветен на дарителството за трудни и непопулярни каузи, за да представи опита на нейната компания, която е дарител за подобни каузи.
Защо и как инвестирате в непопулярни каузи?
Ще започна със слогана на Accenture – ‘Let there be change’. Компанията ни застава зад обещанието да адресира глобалните предизвикателства и да създава позитивна социална промяна – независимо от това в коя точка на света се намираме.
Всички проекти, които подкрепяме, са водени съвместно с неправителствени организации – експерти в своята област. Конкретно в България, стоим дългосрочно зад каузи с фокус образование, приобщаване и равнопоставеност, социално предприемачество, култура и стимулиране на доброволчеството. Работим с Български център за нестопанско право (БЦНП), Фондация „Глас“, Skills Assembly, Фондация „Културни Перспективи“, „Конкордия“ и други по-малки организации.
Голяма част от каузите са посветени именно на непопулярни, но наболели обществени проблеми: интеграция и права на LGBTQ+ хората, маргинализирани групи, хора с увреждания.
Защо го правим? За да разрешим системните проблеми на едно общество, следва да обърнем внимание на първопричините. Инвестирайки в непопулярни каузи, ние помагаме за създаването на по-справедливо общество и изграждане на по-добро бъдеще за следващите поколения. Нужна е много работа, за да осъзнаем реално мащаба на проблема и да разбием обкръжаващите ни стереотипи. Трябва да има диалог и добри примери чрез ефективна съвместна работа между бизнес, НПО-та, държава и общество.
Според вас има ли риск за бранда, особено в България, известна с по-консервативните си настроения по отношение на различни групи хора, ако бизнесът инвестира в такъв тип „трудни“ каузи?
Пътят към едно по-добро, толерантно и социално-отговорно общество често е трънлив. Конформизмът е удобен начин да бъдем социално приети, но ако действително искаме позитивна промяна, трябва да застанем твърдо срещу проблемите, като дадем добър пример. Обръщането на гледната точка понякога изисква много малко: една история и личен пример могат да разтърсят предразсъдъците ни, да ни помогнат да разберем гледните точки на другите и да ни дадат допълнителна информация.
Затова се опитваме да въвлечем по различен начин нашите вече близо 1600 служители, като им даваме възможност да участват в доброволчески каузи, самите те да предлагат такива, да участват по един или друг начин в програмите с нашите партньори. Самите те често взимат участие в дискусии, посветени на проблемите, зад които заставаме. Тази година над 25% от хората ни са участвали в различни доброволчески каузи и всяка година този процент се увеличава.
Какво смятате, че може да се направи и вие самите какво правите, за да стават подобни каузи по-популярни сред вашите служители и те самите да имат адекватно разбиране за тях?
В Accenture ангажираността на служителите е отговорност на всеки. Имаме саморегулирани комитети – за равнопоставеност и приобщаване (I&D), Ангажираност на служителите. Функцията „корпоративна социална отговорност“ не е изнесена в отделна позиция или отдел, а е отговорност на колеги, които застават зад това с личните си убеждения и желание за по-добра среда. Даваме възможност на колегите да предлагат каузи и да организират кампании.
Постигането на толерантна работна среда и едно общо разбиране за ценности става с ясна визия от страна на компанията. Имаме специални обучения (COBE – Code of Business Ethics), които задават посоката в Accenture. Чрез различни формати хората ни могат да споделят идеи, проблеми и решения.
Засега в страната ни все още има обществено очакване към бизнеса да подкрепя каузи, силно недофинансирани от държавата, но все още жизненоважни за функционирането на едно общество – като здравеопазване или социална сфера. Налагало ли се е да аргументирате по-сериозно решението си да подкрепяте такива каузи и срещали ли сте отпор – обществен или сред служителите ви?
Смятам, че обществото ни вече е достигнало определена зрялост и се радваме, че не сме единствените, които заставаме зад приоритетните за нас теми. Все повече бизнеси се присъединяват към тях – имаме много случаи с компании от различни сектори, които се допитват до нас и нашите партньори, за да им споделим добри и работещи практики. Точно тук е разковничето: привличайки съмишленици и споделяйки своя опит (не само добрият), ние помагаме на повече хора да се информират по съответния проблем и да го доразвият чрез тяхната мрежа от партньори и колеги.
И ако може пример от компанията ви, включително в други държави, където оперирате, за интересни и устойчиви програми в подкрепа на непопулярни каузи?
Осигуряването на приобщаваща среда е ключова част от нашето убеждение, че равенството движи иновациите. Над 20 години подкрепяме приобщаването на LGBTIQ+ хората чрез разнообразни политики и добри практики. Освен равен шанс за професионално развитие, ние осигуряваме равен достъп до придобивки, които важат и за партньори от един и същи пол. Вече няколко години партнираме на фондация „Глас“ и освен чрез Sofia Pride и бизнес формата Sofia Pride Forum, колегите ни организират вътрешни формати, където каним гости, представители на LGBTQ+ общността и застъпници, за да разкажат истории и да споделяме гледни точки.
Чрез БЦНП организираме уъркшопи с различни социални предприятия – много от тях са създадени от и за хора с увреждания, бежанци или други специфични групи. В началото винаги имаме кратко въведение, за да могат хората ни осъзнато да помагат на каузата и да творят заедно с нашите партньори. Също така подкрепяме инициативата „Граждански Будилник“, насочена към стимулиране на гражданския активизъм и застъпничество за правата, които ни изграждат като силно и сплотено общество.
Наскоро обсъждахме с колегите от Словакия техен проект, чрез който подпомагат интеграцията на затворници, помагайки им да се социализират и реинтегрират в обществото. Това се случва чрез единствената неправителствена организация с подобна специализация там. Приносът на служителите е разностранен – от създаване на достъпни информационни материали за бъдещата им реинтеграция (намиране на жилище, работа и социална подкрепа) до прилагане на специфични технологични умения с цел подпомагане дейността на Фондацията. Обучението на затворниците значително намалява риска от повторна присъда (по данни на колегите, съществува риск над 80% от хората с присъди да попаднат отново в затвора). Ползите от подобна програма са взаимни: от една страна, спестени разходи за държавата, нов шанс за интеграция на затворниците и не на последно място, удовлетвореност и мотивация на служителите, участвали в проекта.
