Споделеното добро

22.03.2024 | Бюлетин

Преди 12 години две млади дами от Българския дарителски форум (БДФ) ме поканиха на филантропска вечеря, за да разкажа как избираме каузите, които семейството ни подкрепя. Имаше гости от Съединените щати, Великобритания и България. Всеки трябваше да отговори какво го мотивира да дарява и защо го прави. Докато аз трескаво мислех как точно да се изразя, за да звучи по-възвишено, един американец каза просто: „Дарявам, защото това ме прави щастлив.“ Това беше най-вдъхновяващото нещо, което чух. Дадох си сметка, че това да даряваш, да правиш нещо за други хора те кара да се чувстваш щастлив, осмислен. След тази вечеря за мен започна дълъг процес на опознаване на неправителствения сектор, на срещи с хора, които са се посветили на каузи.  

БДФ е в основата на създаването на един от най-значимите проекти за мен и моето семейство – фондация „Светът на Мария“. Форумът ни провокира, „държа ни за ръка“ и извървя с нас целия път. Сега, 12 години по-късно, в Дневния център на фондацията намират подкрепа повече от 60 човека с интелектуални затруднения. Петнадесет от тях вече са назначени на истински работни места, имаме програми за застъпничество и доброволчество, помагаме на семействата. Аз вече съм в позицията на човек, който не само развива тази близка на семейството ни кауза, защото ние имаме близък роднина с интелектуално затруднение. Аз успях да израсна над това и вече разбирам защо филантропията е важна. Осъзнах и важната роля на Дарителския форум за средата, за гражданското общество – в моменти на криза БДФ застава до своите членове и неправителствените организации като цяло, структурира усилията им и им помага не просто да преминат оттатък, но и да продължат да се развиват.   

През последните години ние минаваме от криза в криза: 2020-а беше годината на COVID, в която солидарността обедини цялата нация, целия свят. Тогава Дарителският форум беше един от създателите на фонд „Обединени срещу COVID-19“, който събра над 1 млн. лв. и подпомогна не само здравни заведения, но и много граждански организации в страната.  

2021-а беше годината на политическите кризи в България – непрекъснато имаше избори и гражданският сектор беше подложен на постоянни атаки. В много случаи ставаше дума буквално за оцеляване. БДФ създаде менторски програми, с които подпомагаше неправителствените организации така, че да могат да работят не само за каузите, на които са се посветили, но и за себе си – да развиват собствения си капацитет.  

2022-а беше годината на войната в Украйна, на залялата ни бежанска вълна, на хуманитарната криза. Дарителският форум беше една от първите организации, които създадоха дарителска сметка във Варна, където пристигнаха първите бежанци. Усилията на дарителите бяха насочени към наистина най-уязвимите групи. С тези средства бяха подпомогнати хората, които бягаха от войната, но и организациите, които работеха с тях.  

За мен е чест да съм председател на Управителния съвет на Дарителския форум вече втори мандат. Управителният съвет и аз в частност сме хората, които по-скоро имаме привилегията да бъдем до екипа на Форума, да го подкрепяме и да работим заедно. Надявам се през следващите години кризите да са по-малко и БДФ да се върне към основните си приоритети – да подпомага своите членове да развиват дарителските си практики, да работи като застъпник на гражданския сектор, през участието си в Съвета за развитие на гражданското общество да участва в разработването на механизъм за подкрепа на гражданските организации на национално ниво, да работи за разпространяване на филантропията чрез знания, опит и проучвания, които да стигат до все повече хора. 

Чувствам се заразена от идеята за развитие на филантропията в България от първите месеци, в които се срещнах с хората от Дарителския форум. Все още не съм изпълнила докрай техния съвет да се фокусирам върху собствената ни кауза. Семейството ни продължава да подкрепя и други организации, в които вярва, които смята, че правят промяна и те не непременно са свързани с нашата кауза. Филантропията вече е част от живота ми, споделям я с децата си, с близките си, предавам я на приятелския си кръг. Това ще ме съпътства завинаги.