Много от моментите, които ще помня винаги, са свързани с началото на проекти на Български дарителски форум (БДФ), които сега са утвърдени и известни. През 2007 г. Форумът постави началото на единния дарителски номер DMS. Подготвяхме се за този проект дълго заедно с партньорите ни от фондация „Помощ за благотворителността“ – сега „BCause“. Повече от година се срещахме с трите мобилни оператора, разговаряхме с фирми, които осигуряват техническа свързаност, опитвахме се да убедим организации да направят първите кампании в новата дарителска платформа. Беше тежка година на срещи, в която правехме крачка назад, после напред, спирахме, после пак напред, две назад. След края на тази година имахме подкрепата на два от мобилните оператори и за съжаление категоричен отказ от третия – той не виждаше потенциал в идеята и не мислеше, че можем да я осъществим.
Това ни поставяше в патова ситуация. Знаехме, че ако имаме само два от мобилните оператори, сме неособено привлекателни партньори за кампании. В същото време бяхме напреднали много в подготовката и не искахме да се отказваме. Решихме да се опитаме да постигнем публичност и да съберем подкрепа за проекта, преди да направим окончателния избор дали да продължим.
Първата статия за единния дарителски номер DMS излезе във в. „Капитал“. Спомням си много ясно как поне 10 човека седяхме на различни компютри и я чакахме да се появи. Може би 10 минути, след като публикацията се показа на сайта на вестника, отдолу заваляха много критични коментари във всички посоки – че проектът е твърде голям, че няма да можем да се справим, че дарителите имат нужда да виждат лице, когато даряват, че не можем да централизираме дарителството по такъв начин.
Коментарите не просто бяха много негативни, но и значителна част от тях идваха от екипа на една страхотна организация от доброволци – „Спаси, дари на…“ Към онзи момент те бяха реализирали най-успешната дарителска кампания през SMS номер, за разлика от нас бяха успели да получат номер от всичките три мобилни оператора и бяха събрали непосилна за времето си сума за трансплантацията на болно дете. Та тези хора бяха много популярни и по никакъв начин не можехме да си позволим тяхното неодобрение.
Решихме, че ще поемем риска да реализираме проекта, ако успеем да спечелим подкрепата на доброволците от „Спаси, дари на…“. Помня почти по минути срещата, която направихме с тях – никога не съм била подлагана на толкова критичен анализ. След този разговор тези изключителни хора станаха може би най-близките ми приятели. Те не само подкрепиха единния дарителски номер DMS, но и ни дадоха спокойствие да рискуваме в момент, в който рискът изглеждаше най-малкото непремерен.
Обявихме единния дарителски номер 17777 два месеца след тази среща. До края на същата година третият мобилен оператор подписа партньорския договор за включване в проекта. Днес платформата DMS съществува вече повече от 16 години. През нея са минали над 18 милиона лева, дарени за лечението на хора, но и за каузи на неправителствени организации.
Гордея се, че не се отказахме тогава, въпреки трудното начало. Моята лична мотивация беше свързана и със съдбата на едно седемгодишно момче, дало заглавието на статията в „Капитал“ – „А на Светльо му се живее…“. То се нуждаеше от лечение, което баща му не можеше да осигури без дарителска подкрепа, а времето му изтичаше.
Когато се замисля за моите четири години начело на БДФ, имам не толкова спомен, колкото усещане за риск. В онзи начален период ние започнахме не много по обем, но големи по значимост инициативи – създадохме Клуба на корпоративните дарители към Форума, учредихме наградата за най-голям корпоративен дарител. Стартът беше много труден, полагахме много усилия да убеждаваме и компаниите, и фондациите, и средата като цяло. Рискувахме, въпреки че рационалните аргументи не бяха в наша полза. Благодарна съм за този опит. Той ме научи, че звездите почти никога не се подреждат така, както човек иска.
20 години е голямо постижение не само за организация в България, но изобщо за членска организация. Екипът на БДФ през годините направи възможен този мащаб на единния дарителски номер и множеството успешни партньорства. Бих пожелала на колегите във Форума да запазят търпението и постоянството, което имат от самото начало досега. Усещането да видиш, че нещо, което си започнала, е не просто живо, не просто се развива, но и надминава всякакви първоначални прогнози, е изключително. Това дава смисъл на риска от първите години.
