Български дарителски форум се обърна към няколко експерти от различни области за техния прочит на данните от последния анализ на дарителството в страната ни.
Представяме ви гледната точка на Светла Костадинова, изпълнителен директор на Институт за пазарна икономика (ИПИ).
Да даряваш пари е лесен въпрос и във властта на всеки човек. Но да решиш на кого да дадеш, какъв да е размерът и кога, с каква цел и как, не е по силите на всеки – нито е лесен въпрос. Аристотел
Азбучна истина е, че дарителството се активизира във времена на кризи и/или когато има провал на държавата при изпълнение на функциите ѝ. Данните за дарителството в България през 2022 г. отчасти потвърждават това, но има и други причини за отбелязания ръст. Ето няколко:
- Българската икономика отбеляза висок растеж и през 2022 г. – БВП се увеличава в реално изражение с 3.9% спрямо 2021 г.
- Средногодишната инфлация за 2022 г. е 13%, т.е. в абсолютна стойност даренията растат, но след индексирането им за инфлацията се оказва, че най-значимата група дарители – компаниите, всъщност в реално изражение е дарила по-малко средства в сравнение с 2021 г. Останалите дарители – фондации, граждани и еднолични търговци са увеличили подкрепата си реално през 2022 г. Това е важно наблюдение, имайки предвид каква беше икономическата 2022 г. година за компаниите – виж следващата точка.
- Печалбите на всички компании в България през 2022 г. достигнаха 47 милиарда лв., което е скок е от 27% годишно. При този скок и предизвикателствата пред които бяхме изправени, реалното намаление на дарените средства от компаниите трябва да се анализира по-задълбочено. Сред причините вероятно са политическата нестабилност, която ограничава по-дългосрочни инициативи, а част от дарителските усилия на компаниите са точно такива. Набиращата скорост вълна на ESG (Environmental, Social and Governance – екологично, социално и корпоративно управление) също допринася, защото насочва част от фирмения ресурс навътре в компаниите за дейности (преформатиране на работата на компаниите към по-екологични дейности и по-ефективна комуникация с местните общности за работата си и ефекта от нея върху тях).
На втори поглед
Извън числата, струва си да се отбележат следните развития.
Ценностите на част от обществото се променят с всяка изминала година, бавно, но необратимо – значителният годишен ръст от 70% при даренията от физически лица си заслужава да се отбележи изрично. Войната в Украйна и наводненията в Карловско са очевидните причини, но само на повърхността. Всъщност, вече се формира общност от хора, които разбират добавената стойност на дарителството отвъд решаването на конкретни проблеми на отделни хора. Вероятно ще минат още години, обаче, за големи промени в дарителството у нас, защото то все още подкрепя директно решаване на индивидуални проблеми, вместо промяна на цял сектор, система или публична политика. По дефиниция, малкият индивидуален дарител няма същото влияние както големите дарители – фондации и компании. Дори и с много индивидуални дарители с редовни, малки дарения, планирането на дейностите на една неправителствена организация е по-трудно да бъде дългосрочно, а това не позволява да се реализират ред предимства на “дългия поглед”.
Затова, анализирайки дарителството у нас, все още трябва да гледаме най-вече дейността на компаниите и фондациите.
Данните за 2022 г. ни показват няколко тенденции:
При компаниите водещата сфера на дарение е здравеопазването. Само отбелязваме, че в здравеопазването в България публичният и частен финансов ресурс са огромни по размер, като през 2024 г. те ще нараснат с 1,1 милиарда лева в сравнение с 2023 г., а общите разходи са сравними с европейските нива. Подобряването на качеството – измеримо както през показателите за здравен статус на населението, така и през достъпа до грижи и лечение – обаче изостава и са налице значителни неравенства, включително регионални, пациентската удовлетвореност от услугата, заплащането на медицинските специалисти и в получаваната здравна грижа. С други думи, щедро финансиран от бюджета публичен сектор е основен получател на 35% от всички корпоративни дарения – констатация, която е тъжна, но и показателна за провала на публичната система. Даренията на компаниите тук в размер на около 20 млн.лв. през 2022 г. на фона на публичните средства за сектора от над 7,9 млрд.лв. трудно могат да постигнат реална промяна, но пък ефективно решават единични казуси (ремонти, кампания за информираност и тестване, лечение на конкретни лица, оборудване).
Друго интересно наблюдение при дарителската дейност на компаниите е, че не се променя значително броят на тези, които са ползвали данъчни облекчения за даренията си – през годините около 2300 – 2500 фирми ползват такива. Разбира се, има редица компании, които оформят подкрепата си за каузи по друг легален начин, но фактът, че бройката е относително постоянна трябва да е сигнал за общата дарителска дейност на частния сектор. Сигналът трябва значително по-силно да се разчете и от неправителствените организации, които срещат трудности в комуникацията с останалия свят за дейността си.
При фондациите водещ сектор за подкрепа е социалната сфера, което е напълно логично предвид развитията през 2022 г. Все пак, струва си да се замислим какво се случва, когато фондациите финансират преобладаващо социалната сфера (подкрепени са най-силно уязвимите семейства в риск, възрастни хора, оказване на психологическа подкрепа и помощ за преориентиране на пазара на труда) и насочват по-малко ресурс в развитие на капацитет на неправителствени организации – за търсене на дарения, например, за провеждане на кампании, за комуникация и т.н. Друг важен факт при фондациите е силната концентрация в една фондация, която реализира над половината от даренията от всички фондации. Промяната тук, обаче е, че тази концентрация намалява в последните пет години, за сметка на значително увеличение на делът на средствата, дарени от български фондации. Добрата новина е, че има български предприемачи и граждани, които осъзнават ценността на дарителството и неговата добавена стойност, като дългосрочният път е път към постигане на големи цели.
Дарителството винаги ще е доброволно решение. Както са посочили хората в проучването, основните мотиви за дарение са личното им отношение, желанието да помогнат и възпитанието. Предизвикателството пред неправителствения сектор у нас е да убеди българите, че могат да променят средата и политиките, като за това има смисъл да подкрепят организации с идеи за промяна, с капацитет да ги преследват, но и с отговорността да бъдат прозрачни и професионални.
