Ирина Недева, журналист от програма “Хоризонт” на БНР и председателка на УС на АЕЖ-България
Хората – дарители за първи път са повече от хората, които не са дарявали
***
За първи път от 2017 г. делът на дарявалите (56%) доминира над този на хората, които не са дарявали през годината (44%) ни казва анализът на данните от 2022/23 направен за БДФ от социологическата агенция Алфа Рисърч.
Чета го и не вярвам на очите си. Стопило ли се е прословутото нашенско недоверие, егоизмът, хитруването в лична полза? Или се е увеличило чувството за благоденствие, заедно с усещането, че си добре и можеш да помогнеш на нуждаещите се? И най-вече – дали това е резултат на натрупване, умения и мотивация за даряване, тоест на постепенен процес или е резултат от тектонични и внезапни събития, като Наводнението или пък Войната?
Може би все пак второто – внезапни деструкции, които фокусират вниманието и рязко карат хората да се замислят, компаниите да действат, а фондациите да разгърнат своята експертиза.
Войната на Русия срещу Украйна, мащабните вълни на потреса от военната инвазия и масовата съпричастност, които си пробиха път в социалните мрежи, още преди да влязат в традиционните медии, като кампаниите за генератори за Украйна на Манол Пейков, в качеството му на общественик, дадоха добър старт за надграждане. Съпричастност, която започна през 2022 година на фона на безпрецентното нахлуване на руските войски не територията на суверенна Украйна, и продължи и през 2023 на фона на непрекъснатите ракетни удари и открития горещ фронт. Тази съпричастност продължи, въпреки слизането на темата от първите места в новините, връщането на изпратените от медиите репортери от Украйна и влизането на темата в новинарската рутина при отразяване на продължаващи военни конфликти. Даже въпреки масивната анти-украинска дезинформационна кампания, съчетана с анти-бежански наративи, които винаги с лекота влизат в популистка политическа употреба.
Няма как да не събуди радост фактът, че анализът на дарителството, отбелязва сериозен ръст на съпричастността пред лицето на злото – войната и бедствието. 27,8 млн. лева повече. И ако погледнем общо тези почти 30 процента ръст спрямо предходната 2021 година, тези 27,8 млн. лева повече изглеждат наистина сериозно.
Но ако мислено се въоръжим с далекоглед и се опитаме по-внимателно да се взрем в детайлите, погледът ни ще се отклони към по-финната разбивка по области, теми или каузи и тогава няма как едни 8 процента да не ни избодат очите. Това е тази значително по-малка точка на даренията за човешки права в съпоставка с останалите области социална подкрепа, здравеопазване, образование.
Свиването на дарителството за каузи като човешки права е знак за комплицирани обществени процеси, който иска сериозен анализ.
Кризите: първо Covid 19 пандемията, непосредствено последвана от агресивната война, която Русия започна срещу Украйна в началото на 2022 г. естествено доведоха до засилване на съпричастността и мисълта за другия. Бедствията – наводнението в Карловско, земетресенията, макар и в съседни държави /Турция/, мащаба на човешкото страдания, показван в близък план от новините намери пътя си към човешките сърца. Дали еднократно, или с осъзнаване на нуждата от непрекъснати усилия е отделен въпрос. Но е факт – бруталността и мащаба на човешкото страдание предизвика съпричастност. Кой, кога, как и защо дарява, събира дарения или гради имидж около дарителството са въпросите, които ни отвеждат към далеч по-финния анализ на дарителските практики.
Само 8 процента за човешки права
Бизнесът, компаниите са отново на първо място по обща сума на даренията. Но и е отново традиционно предпазлив, когато става за човешки права и демокрация, вероятно защото медийната среда и социалните платформи увеличават като с високоговорители и без това гръмогласните послания на популистите. А както знаем, популистите не обичат човешките права, не обичат различните, слабите, уязвимите. В очите на популистите всяка заявка за даване на глас или подкрепа на различните започва да се интерпретира като “привилегии”. Умело навигирани от наративи срещу т.нар. либерален “Запад”, твърде близки до дезинформационните разкази на руската пропаганда, гласовете на популизма тласкат обществения дебат в тоналността на скандала. А бизнесът не обича скандала. Поляризацията по тема като човешките права все по-осезаемо започва да пречи на почвата на благотворителността да никнат цветя и за каузата на човешките права.
По-добре изглежда картината при фондациите. Макар и на второ място след компаниите, фондациите всъщност бележат още по-висок ръст на даренията през последната година. Дарителството е част от кръвоносната система на фондациите. Да получиш, за да дадеш и предадеш нататък е част от етоса на съществуването на донорските организации, фондациите и на една голяма част от гражданските организации, които разбират с кожата си, какво означава да си организация, която получава дарения за определена дейност, и от своя страна, колко е важно да връщаш в общността, да даряваш ресурси, труд, услуги или пък умения.
Не е изненада, че пред лицето на бедствието и войната, фондациите всъщност увеличават с над 40 процента дарените средства и те бележат нарастване като абсолютна стойност с над 14,6 млн. лева. Фондациите и гражданският сектор като цяло имат сериозна експертиза и запълват нишата, която държавата отваря с неспособността си да адресира граждански каузи по смислен начин въпреки усилията. Нищо чудно няма и в това, че фондациите, които са били обект на подпомагане по международни програми и от донори от чужбина са тези, които в най-голяма степен проявяват чувстивтелност към хуманитарната криза, съпровождаща войната срещу Украйна и украинците.
Хората (физическите лица) са дарили 18 574 735 лева през 2022 г., което е със 7,6 млн. лв. повече от предходната година и представлява ръст от 70%, ни казват данните.
Скокът в индивидуалните дарения си струва да бъде отбелязан, въпреки че по размер на дарените средства индивидуалните дарители остават на трето място след компаниите и фондациите.
За първи път от 2017 г. делът на дарявалите (56%) доминира над този на хората, които не са дарявали през годината (44%). Сред най-активните се открояват по традиция жителите на столицата и големите градове, високо образованите, жените, средните поколения (между 30 и 60 години).
Формата на даренията остава в полето на директните, физически дарения: ако не пари, то материали. На практика виждаме, че колкото по-осезаемо физически е бедствието, толкова по-силен е отговорът с физически осезаеми дарения без посредник. Тук вероятно виждаме отпечатъка от реакцията на наводненията в Карловско: “23% от пълнолетните българи са дали своя финансов принос за това, а профилът им излиза отвъд този на обичайно активните дарители. Каузата е привлякла съпричастността на по-широк кръг социални групи, включително жители на по-малки населени места, млади поколения и мъже”.
Хората не даряват заради данъчни облекчения или защото разполагат с достатъчно средства. Даряват “защото искат да помагат” (51,1%). Даряват “защото имат лично отношение към конкретния проблем” (46,6%) и … от “чувството на благодарност” (10%).
Тези 10 процента, които даряват от чувство на благодарност възбуждат въображението ми. Представям се как стоя с микрофон в ръка и моля за отговор. Откъде идва това чувство за благодарност, за какво благодарят, като решават да помогнат на някой друг? Сигурна съм, че отговорите ще събудят последователи.
Благодарността да си жив, когато все по-малко това е гарантирано във времена на война и ширеща се бруталност, ли? Или благодарността за това, че когато си бил в беда някой ти е подал ръка – доброволец, организация или дарител? Благодарност, че все пак живеем в демократична държава, за разлика от други, където нямаш гаранции, че твоите действия няма да срещат държавна репресия?
Държавата обаче си остава длъжник, заради недостатъчните й усилия да разбере какво прави и какви ниши запълват гражданският сектор и дарителството. Държавата така и не успява напълно да разбере как да работи по смислен начин с гражданските организации, въпреки, че беше проявена политическа воля поне да започне процесът по работа на Съвета за развитие на гражданското общество.
Държавата си остава длъжник и защото дарителството и доброволчеството си вървят, а законът за доброволчеството продължава да е в зародишна фаза – повече от 10 години, откакто този разговор между институциите и гражданските организации върви с променлив успех, предложения за конкретни текстове и промени, но и без краен резултат.
