Проучването „ПЪТЯТ НА БЪЛГАРСКОТО СРЕДНО ОБРАЗОВАНИЕ – С РАЗЛИЧНА (НЕ)ПРОХОДИМОСТ ЗА ВСЕКИ УЧЕНИК И СЕМЕЙСТВОТО МУ“ на Тръст за социална алтернатива прави различен от обичайния разрез на българската образователна система, като изследва националните норми и политики, приложението им на местно ниво, ефекта от не/изпълнението им върху учениците и семействата им.
Ето част от проблемите, които регистрира докладът:
- образователна среда, която не отчита уникалните нужди и индивидуалност, както и силни страни на учениците;
- социално-икономическа неравнопоставеност в рамките на системата (от достъп до храна и транспорт, до сериозни различия между „елитните“ и останали гимназии);
- различно подготвени учители за работата с културната и социално-икономическата „различност“ на учениците и различно формирани нагласи, които в един момент създават дискриминация;
- малка част от учителите проявяват чувствителност и емпатия към социални явления като бедност, расизъм, несправедливост;
- липсва единен информационен портал, където учениците да получат пълна информация, когато избират училище;
- в българските университети няма системна дисциплина, която да осигурява възможност на бъдещите учители за дълбочинно разглеждане на собствените нагласи по темите многообразие, социална справедливост, включване, участие и др., като част от професионалната им подготовка;
- безплатни учебници по общообразователни предмети и за гимназиален етап, но платени по професионални и профилиращи предмети;
- формално завършване на 12-ти клас, немалко ученици, които не се явяват на държавни зрелостни изпити (ДЗИ) с различни мотиви и честа смяна на формата на ДЗИ, което също влияе върху крайния резултат.
В заключение мерките/липсата на такива в образователната и социалната системи сегрегират учениците не само на етнически признак, но и на социално-икономически. Нерядко общини и училища сами намират и финансират решения, без да чакат държавата. Често неправителствените организации (НПО) играят ключова роля в този процес, макар да разполагат с ограничени възможности и ресурси.
Докладът няма претенция за изчерпателност на разглежданите предизвикателства. По-скоро е опит за структуриране на разговор за нуждите на ученици, семейства, учители, училища и населени места, които често се справят сами с трудностите в образователния процес. Тези специфични регионални проучвания и моментни картини имат добавена стойност и принос за по-доброто планиране и изпълнение на политики както от страна на МОН, така и от страна на Народното събрание, общините и всички заинтересовани страни, които се стремят да гарантират реален справедлив достъп до училищно образование на всички деца на България.