Съветът за развитие на гражданското общество, по който гражданският сектор работи стратегически от 2012 г. и който бе реално конституиран през 2022 г., излезе с отчет на дейността си.
Български дарителски форум е част от 14-те НПО, избрани да представляват гражданския сектор в Съвета с мандат от 3 години. Заедно с останалите колеги, представени в Съвета изразяваме тревогата си от забавянето на работата на СРГО и настояваме за реални действия.
Макар СРГО да е положил всички усилия, за да изпълни със съдържание мандата си и да реализира поставените приоритети, не са изпълнени основни ангажименти, за които СРГО носи споделена отговорност заедно с Министерски съвет (МС). Така вместо да се поставят основите на пример за ефективно взаимодействие между организациите на гражданското общество и публичната администрация, се допринася за още по-голям срив в доверието към институциите и влошаване на обществените нагласи към гражданския сектор.
Вече четвърта година губим както важен ресурс за ЮЛНЦ, така и се сблъскваме с невъзможност да се материализира правото за финансова подкрепа за обществената мисия на граждански организации, определено със закон. Изправени сме пред невъзможност нашата воля за ефективна работа да доведе до резултат. Проследявайки хронологията в историята по създаването и дейността на СРГО (с която можете да се запознаете в доклада, приложен по-долу), видимо е налице някаква политическа воля за насърчаване развитието на гражданския сектор. Регистрирани са добронамереност и усилия от страна на правителствата от 2012 г. насам. Като ЮЛНЦ в състава на първия СРГО и в резултат на неуспешните усилия да трансформираме намеренията за ефективна колаборация в практически резултати за две години съществуване намираме, че останалите институционални участници в този модел на взаимодействие практически девалвират и подценяват нуждата от конструктивност, бързо действие и реален ефект от СРГО.
Смятаме, че институциите подценяват участието си в работата на Съвета и това води до недобросъвестна забава при осъществяването на важни действия насочени към развитието на гражданското общество и доказва липсата на споделена политическа и административно-експертна воля, въпреки нормативно разписаната рамка, СРГО и гражданските организации да получават видимост, стратегическа подкрепа и легитимност чрез създадения модел на взаимодействие през СРГО. Бихме искали да припомним идеята зад основаване на СРГО като консултативен съвет към МС, с което всяка изпълнителна власт, която и да е, показва ангажимент за развитие на гражданското общество и сътрудничество с него.
СРГО е не само инструмент за гражданското участие, но и гаранция за отворено управление. Отвореното управление се определя като „култура на управление, която насърчава принципите на прозрачност, почтеност, отчетност и участие на заинтересованите страни в подкрепа на демокрацията и приобщаващия растеж“. В препоръка на Съвета на Организацията на икономическо сътрудничество и развитие изрично се посочва, че „отвореното управление е от решаващо значение за изграждането на доверието на гражданите и има ключов принос за постигането на различни резултати от политиките в различни области, включително: почтеност и борба с корупцията в публичния сектор, модернизация на публичния сектор, гражданска свобода, цифрово управление, обществени поръчки, иновации в публичния сектор, управление на публичните финанси и управление на човешките ресурси, както и всички основни социално-икономически цели в рамките на Глобалната програма до 2030 г. за целите на устойчивото развитие“.
След влизане на България в ЕС българската държава е приела, че може да осигури достатъчно гаранции, законови и институционални, за упражняването на гражданските права и свободи в условията на едно демократично общество. Това включва не само наличие на правна рамка, която дава възможност за свободно упражняване на правата и свободите, но и насърчаващи условия за тяхното упражняване. Гражданските организации са именно структурирана форма на гражданска активност, чрез която гражданите упражняват гарантираните си от Конституцията възможности да са активни и ангажирани в общественозначимите процеси.
Няма нито един национален механизъм, който да е насочен към пряка подкрепа за упражняване на правото на сдружаване и реализиране на проекти с обществено значение от граждански активни хора. Подобни проекти могат да се реализират с частни дарения, ресурс от ЕС или други донори, но, когато българската държава не отделя ресурс за подобно насърчаване на гражданското участие, това означава, че държавата не приоритизира гражданско участие и активност, а напротив – създава среда и условия да се затрудни гражданската активност.
Именно в отговор на тази потребност виждаме ролята на СРГО – да бъде форма за междусекторен диалог, чрез който държавата на най-високо ниво в изпълнителната власт може да си взаимодейства с граждански организации с цел създаване на по-добри условия за упражняване на правото им на сдружаване.
Демонстрираните административни пречки (липса на определен председател, който да свика заседание), неяснотата от гледна точка на администрацията кой е проблемът в това да се реализира механизмът за финансиране с ясни правни аргументи, водят до това, че не е възможно членовете граждански организации да предизвикат решение, което да е от полза и в подкрепа на гражданските организации в България.
Именно затова настояваме:
- Ресорният заместник-министър председател да свика незабавно заседание на СРГО за изпълнение на неговите законоустановени задължения.
- При съставяне на следващ кабинет да се определи ресорна функция на съответния заместник-министър председател „Развитие на гражданското общество“.
- Да се стартира процес по промяна на Правилника за организацията и дейността на Съвета за развитие на гражданското общество, за да се гарантира, че работата на Съвета е непрекъсната и не зависи от политическа воля, която може да блокира дейността му вследствие на неглижиране на неговата роля и функция от страна на съответния му председател.
Вижте пълния текст тук – СРГО Доклад за дейността 02.2022 – 02.2024
