Български дарителски форум се обърна към няколко експерти от различни области за техния прочит на данните от последния анализ на дарителството в страната ни.
Представяме ви гледната точка на Нели Кочева, ръководител „Развитие и фондонабиране“ във фондация „Заедно в час“.
През последните години наблюдаваме увеличение на даренията и подкрепата за различни образователни каузи. Основават се нови фондации за развитие и подобряване на образованието, индивидуалните дарители също виждат нарастващата нужда в сектора, но най-видим е ръстът при корпоративната подкрепа и дарителство.
Опитът на фондация „Заедно в час“ показва, че бизнесът все повече се ангажира с образованието – както на регионално ниво, за да подкрепи общността, в която оперира, така и на национално ниво. Липсата на кадри продължава да бъде основно предизвикателство, което компаниите посочват като пречка за развитие на бизнеса им. Най-често те се ангажират с дарителство в две посоки:
- подпомагане на най-нуждаещите се деца и ученици – чрез дарителство за деца от нисък социално-икономически статус, предоставяне на стипендии или материална подкрепа, както и чрез инвестиране в училищата в определени региони;
- отговарящо на нуждите на съвременния свят образование – чрез инвестиции за разработване на проекти, уроци и материали, свързани с дигитално образование, програмиране и роботика, изкуствен интелект, екологично образование и др.
Освен чрез дарения и материална подкрепа, все повече компании ангажират служителите си, които чрез своето време, опит и експертност могат да бъдат полезни на учениците. Извън дуалното образование, което продължава своето развитие, много компании насърчават различни доброволчески инициативи, чрез които служителите могат да отделят част от работното си време в полза на обществото. Подобни инициативи могат да бъдат както индивидуално менторство на деца и ученици, така и посещения на училища и гостуване в класни стаи като ролеви модели, организиране на работилници за учениците или включване в училищни проекти. За да подкрепят кариерното ориентиране на учениците, компаниите отварят своите офиси, където учениците могат да придобият реални впечатления за различните професии и сфери на развитие.
Една от най-големите победи на „Заедно в час“ е разширяването на мрежата ни от индивидуални дарители и съмишленици. Често индивидуалното дарителство се свързва повече с конкретни кризи, бедствия или други спешни поводи, но дарителската култура у нас се развива и българите започват да даряват системно за важни за тях каузи. 2022-ра е първата година, в която по-голям процент хора казват, че са дарявали през последната година, отколкото че не са дарявали. Това е много важен знак за развитие на гражданско самосъзнание и разбиране, че промяна и по-добро бъдеще зависят от всеки от нас.
Дарителите имат нужда от отчетност
Един от честите въпроси при фондонабирането за образование е свързан с въздействието и видимия ефект на дарителската подкрепа. Образованието е една от областите, в които виждаме реална промяна след години целенасочена работа. Тук няма бързи решения, които да се приложат и след един до три месеца да отчетем ръст, както често бизнесът вижда в своята сфера. Проектната и краткосрочна работа в образованието рядко води до устойчиви резултати – за тях трябва комплексен подход и системни промени. Дългосрочната и регулярна подкрепа и финансиране е предизвикателство не само за организациите в сферата на образованието, но и в целия граждански сектор. Въпреки това виждаме, че все повече дарители се ангажират дългосрочно да подкрепят една или повече каузи.
За да се запази положителната тенденция за дарителство, особено при индивидуалните и корпоративни дарители, един от важните аспекти е прозрачността и отчетността за изразходваните средства. При дарителството от фондации често тази тема е добре регулирана – още при получаване на дарението и двете страни се съгласяват за срокове и начин за отчитане на дейностите и разходите за тях. В по-редки случаи това е така при дарителството от компании и почти никога при индивидуалните дарения. Затова е важно дарената страна да осъзнава ролята си и да има отговорността редовно да информира дарителите за използването и въздействието на тяхната подкрепа. Това създава доверие в дарителите, които биват по-склонни да подкрепят тази и други каузи отново, и увеличава прозрачността в сектора – тема, която редовно се обсъжда и е повод за притеснение в общественото пространство.
Когато говорим специфично за образование, много често дарителите се обръщат към нас и имат нужда от подкрепа и съвет за това как и къде могат да бъдат най-полезни. Като организация, работеща пряко с училища и учители, ние познаваме голяма част от техните нужди и можем да насочим дарителите. Освен да подкрепят нашата организация и програмни дейности, някои дарители избират да подкрепят директно и конкретно училище, когато това ще отговори по-добре на нуждите на учениците в него.
За да фондонабира успешно, не само за образование, една неправителствена организация трябва да развие своя капацитет в различни направления. Освен да има ясно формулирана визия и теория за промяна, трябва да изгради система за проследяване и измерване на въздействието си. Обикновено дарителите искат регулярно да бъдат информирани как организацията, която подкрепят, допринася за решаване на конкретния проблем в тяхната сфера. Комуникирането на въздействието може и трябва да бъде не само чрез числа и статистики, но и чрез конкретни истории, с които дарителите да се свържат. Много често един дарител може да бъде полезен на организацията не само чрез финансова подкрепа, но и чрез своя опит и експертност. Идентифицирането и оползотворяването на тези възможности може да донесе допълнителна добавена стойност за организацията, както и да ангажира дългосрочно хората, които избират да подкрепят каузата.
Едва 3% даряват регулярно
След няколко много предизвикателни години, от 2020 г. се забелязва тенденция за повишаване на обема дарени средства у нас, както и броя дарители, но дарителската култура в България все още се развива и силно се влияе от външни фактори. В години, в които има бедствия, кризи или други неочаквани предизвикателства, българите се мобилизират и активно подкрепят засегнатите лица и общности. Същевременно, все още няма добре развита нагласа за подкрепа и дарителство, което не е обвързано с кризи или конкретен зов за помощ (както най-често се случва в здравеопазването).
Едва 3% от българите казват, че даряват регулярно. Това е една от основните разлики с другите държави, където този процент е много по-висок. Разбира се има много фактори, които влияят върху това – икономическото положение и стабилност на доходите на българите, културните и социалните ценности и нагласи към гражданския сектор, доверието и прозрачността на гражданските организации. За да се повиши дарителството, позитивно влияние и роля може да има всеки един от нас – от държавата с повишение на данъчните облекчения, през бизнеса – чрез поощряване на дарителството от служители, през гражданския сектор в своята комуникация и отчетност, до всеки един от нас, който да даде пример като подкрепя важни за него каузи.
Когато говорим конкретно за дарителството за образование, основна разлика се наблюдава в традициите, които са се развивали през годините. Преди 1944 г. в България имаме изключително добре развита филантропска традиция с основен фокус образование. Видни личности подкрепят деца, учители и училища като инвестират в прогреса на нацията чрез развитие на образователната система. За съжаление тези традиции са прекъснати и до голяма степен забравени, сега се изграждат наново. В други държави, като САЩ и Великобритания, дарителството за образование се е запазило в годините и традиционно университетите и образователните институции получават регулярно голяма подкрепа както от свои възпитаници, така и от други граждани и бизнеси.
