В първите години на прехода гражданският сектор в България започна да се развива по англосаксонски модел. Появиха се чужди фондации в обществена полза, които разпределяха средства от името на публични и частни дарители. Съществуваха и няколко независими български фондации, основани по различен повод и начин. В един момент активните на този терен започнахме разговори за това по какъв начин можем да развиваме дарителството в страната, как да съгласуваме дарителските инициативи и да избягваме дублирането на дарения. Искахме дори да разменяме информация за финансираните организации и как те изпълняват проектите. Съвсем естествено се появи идеята фондациите, които разпределят безвъзмездно финансиране, да започнат да работят с компаниите, които все още правеха първите си и то много плахи стъпки в полето на дарителството. Всъщност по онова време даже не говорехме толкова за дарителство, а за донорство, преведено директно от английски, а често основата на разговорите ни беше енигматичната по това време фраза „корпоративна социална отговорност“.
Учредихме Българския дарителски форум (БДФ) с основното очакване корпоративното дарителство да се отвори към гражданските организации, компаниите да излязат от чисто хуманитарната подкрепа, която предоставяха на отделни хора в нужда, и да започнат да даряват за проекти, свързани с демокрацията, с правата на човека, с каузи от местно значение и др. Аз самата имах свръхочаквания, че самото събиране на компаниите и фондациите в една организация ще промени съществено практиките, ще отвори компаниите към фондациите, ще се развиват партньорства. Може би защото и преди създаването на БДФ Фондация „Работилница за граждански инициативи“ (ФРГИ) имаше уникален за тогава пример – фонда на Първа инвестиционна банка, който управлявахме и чрез който заедно с банката се опитвахме да решаваме големия проблем с българските деца, отглеждани в институции. Чрез фонда ФРГИ предоставяше осигурено от банката финансиране на граждански организации, с които местната общност да работи за развитието на децата. Това беше моделът, който аз лично се надявах да намери широко разпространение и така съвместно компании и фондации да работим за социална промяна, по-добро образование, развитие на културата, по-добро здравеопазване и др.
Вярвах, че ще има и частни фондации на състоятелни българи, които да повторят моделите на частните американски и английски фондации. Очаквах също български големи компании да създадат свои корпоративни фондации. Едно друго голямо мое очакване беше свързано с разговора в обществото ни за дарителството, за промените, за които то може да помогне, за това кой може и трябва да получава частен дарителски ресурс. Очаквах този разговор да се насочи към факторите, които мотивират хората да даряват, към възможностите за насърчаване на индивидуалното дарителство, включително чрез законодателството под формата на данъчни облекчения.
Тези очаквания не се оправдаха напълно. Днес корпоративните фондове, управлявани от фондации, не са много. Не успяхме да убедим достатъчно голям брой компании в предимствата на това някой да им партнира в изпълнението на техни инициативи, като ги финансира от тяхно име. Трудно успяваме да преодолеем желанието им директно да предоставят подкрепа на избраната от тях кауза. Няма българска компания със своя корпоративна фондация. Има само една фондация, учредена от физически лица, която в някаква степен е финансираща. Не знам за много богати българи, които да са основали собствена фондация, която да дарява средства, без да набира от гражданите.
Останалите ми очаквания по-скоро се оправдаха – създаде се дарителската платформа DMS, има и други платформи за индивидуално дарителство, а обемът на индивидуалните дарения непрекъснато расте. В обществото се говори по един различен начин за дарителството. Състрадателността вече не е основен мотив за даряване, все по-често се дарява за постигане на определена промяна.
БДФ е място за разговор по темите за дарителството. Това за нас е възможност да виждаме хора, които работят в същото поле, да сме част от общност. Високо ценим възможността да отправяме общи послания, да защитаваме важни и общи с другите фондации и компании каузи, да имаме един демократично оформен глас по важни теми за дарителството и сектора на гражданските организации. Затова ФРГИ и до днес е член на Дарителския форум.
Наградите за най-добри партньорски дарителски инициативи, които сме получавали в конкурса на БДФ „Корпоративен дарител“ за партньорството с три отделни компании за три различни дарителски програми, са истинска гордост за ФРГИ, защото оценката от колеги е най-истинската оценка за работата ни. Освен това тези награди дават възможност повече хора да разберат смисъла на нашата дейност. Това за нас е подкрепа, която много ценим.
Днес екипът на БДФ е приятел, единомишленик, някой, с когото можеш да обсъдиш различни аспекти на инициативи за промяна на средата и на работата с институциите. Дарителският форум трябва да остане форум – място за обсъждане, за разговори, за размяна на мнения, за съгласуване на общи позиции, а ако се налага – и на общи действия. Той не бива да се превръща в конкурент и да изземва функции на своите членове-фондации. През следващите години виждам Форума като лидер в подобряването на средата за дарителство, като адвокат на каузата и на независимия филантропски сектор, като създател на съдържание за дарителството. И не на последно място – като сдружение с ясни критерии за членство единствено на дарителски организации.
