В глобален мащаб 2022 г. беше белязана с нападението на Русия над Украйна. Войната засегна световната геополитика, икономика и енергетика, като последиците от нея ще имат ефект върху близкото бъдеще не само на двете държави, пряко ангажирани в конфликта, но и върху останалите страни в Европа и света, включително и върху нашата страна.
В историята на България 2021 г. остана емблематична с дейността на цели четири парламента в рамките на една календарна година – абсолютен прецедент за политическия живот на страната. На 3 декември същата година се проведе първото заседание на 47-ото Народно събрание. Седем партии съставиха парламента: „Продължаваме Промяната“(ПП), ГЕРБ-СДС, ДПС, „БСП за България“, „Има такъв народ“, „Демократична България“ и „Възраждане“. На 13 декември 2021 г. бе избрано новото редовно коалиционно правителство с четири партии: „Продължаваме промяната“, „БСП“ , „ИТН“ и „Демократична България”, което правителство изигра решаваща роля за законодателния процес през цялата 2022 г.
Четворната коалиция продължи дейността си до 22 юни 2022 г., когато кабинетът беше свален след вот на недоверие. Прецедент, който ще бъде запомнен като ключово събитие за 2022 г. С указ на президента 47-ото Народно събрание беше разпуснато и се насрочи дата на предсрочни избори.
С отделен указ президентът назначи служебно правителство. То стана известно с името на своя министър-председател, Гълъб Донев и управляваше в продължение на шест месеца, като основната конституционна задача пред служебното правителство бе да организира и проведе честни и справедливи парламентарни избори.
Интересът на гласоподавателите към изборите през последните години трайно намалява. Още по-притеснителното е, че на предсрочните избори, проведени на 2 октомври 2022 г., гласувалите българи бяха под 40% от гражданите с право на глас. В новосформираното 48-о Народното събрание влязоха 7 парти, а именно: „ГЕРБ-СДС“, „Продължаваме промяната“, „ДПС“, „Възраждане“, „БСП за България“, „Демократична България“ и новата формация „Български възход“. Резултатите от изборите не бяха обещаващи за формирането на устойчиво правителство. А през краткия живот на 48-ото Народно събрание, поради липсата на управляващо мнозинство, законопроектите и решенията се гласуваха от тематични коалиции.
Следвайки конституционните процедури, президентът връчи последователно мандата за съставяне на правителство на първите две политически сили („ГЕРБ-СДС“, „Продължаваме промяната“), а третият мандат бе връчен по негов избор на „БСП за България“. Въпреки политическите усилия на всички страни, редовно правителство не бе съставено в рамките на текущата година.
В обобщение можем да кажем, че изминалата 2022 година определено бе година на политическа нестабилност и невъзможност да се формира устойчиво и дълготрайно работещо правителство. От политическа гледна точка годината ще бъде запомнена с два парламента – 47-и и 48-и, и две правителства – служебно и редовно. От друга страна обществото бе изправено пред сериозни предизвикателства – войната в Украйна, справянето с последиците от пандемията с COVID–19, тежките загуби за стотици семейства от наводненията в Карловско, енергийната криза и световната инфлация.
Като продължаваща тенденция от последните няколко години, белязани от кризата с COVID–19, компании, фондации и индивидуални дарители се включиха в множество инициативи и даряваха за нуждите на най-пострадалите членове на обществото и обединиха усилия и ресурси с местните и национални институции за справяне с множеството кризи през 2022 г.
Вижте тук пълния текст на Годишния обзор на законодателството за 2022
