Илияна Николова, изпълнителен директор на Фондация „Работилница за граждански инициативи“ (ФРГИ) разказва за наблюденията си върху нуждите, дефицитите и практиките на българските граждански организации в сферата на дигиталните технологии. Тя има пряк поглед върху тези процеси, тъй като ФРГИ е представител за България на TechSoup – международна организация, която подкрепя НПО и читалища като им предоставя дарения и отстъпки за придобиването на софтуер, хардуер и услуги от големите технологични брандове. Илияна работи повече от 25 години в неправителствения сектор, а професионалният ѝ опит включва управление на организации и хора, консултации, обучения, изследвания, разработване и управление на проекти.
- Като организация, която представлява TechSoup в България, какви тенденции за дигитална трансформация наблюдавате през последните години?
Наблюдаваме завишен интерес към продукти, които помагат на гражданските организации да работят в онлайн среда. Това е естествено, особено в последните 3 години с COVID и затварянето на част от дейностите ни на практика. НПО-тата трябваше да останат активни и да намерят средства, чрез които да продължат да работят – екипите им да се срещат, да организират дейности с потребителите си. Това е тенденция, която ще продължи. Кризата ни свари неподготвени за това, но сега вече се приема като улеснение и възможност да се спестяват ресурси. Не само средства за организиране на събития, но и спестяване на времето, в което трябва да се пътува. Мисля, че гражданските организации много бързо – по-бързо от всички други обществени институции или групи, успяха да преустроят работата си. Така че на първо място, най-употребяваният софтуер – тъй като ние следим какви са поръчките – това е Zoom. В платформата TechSoup ние предлагаме и Webex, и Microsoft Meets, за тези, които имат Office пакет. Но Zoom се наложи, тъй като е много удобен за ползване и не е скъп. Почти всички големи НПО-та ползват Zoom. Тъй като при гражданските организации е много важно да представят дейността си, да комуникират публично, има и голямо търсене на продукти като Adobe. В момента предлагаме Adobe Express, който е безплатен. Той също се характеризира с добро съчетание между безплатен продукт и лесна работа – не изисква много високи умения на хората, които го използват. Така че това са два от най-използваните от НПО продукти, които се търсят през TechSoup. Повечето НПО се представят публично главно в социалните мрежи – основно във Facebook, а в последно време започват да работят по-активно и в Instagram. Но например нямаме видимост на гражданските организации в Twitter.
- Къде сме ние спрямо останалите страни по света?
На 25 януари представихме резултатите от Глобално изследване за дигиталното неравенство и достъпа на НПО до интернет, което е направено с подкрепата на TechSoup и партньорите им. Това е първото изследване по тази тема и освен НПО проучва и достъпа на групите, с които те работят и подкрепят. Данните са много интересни и дават глобална перспектива. Аз съм доволна, че България има 2% дял от всички респонденти (над 7500 души от цял свят) и това предлага добра основа за разсъждения и обективност. Сред въпросите са например за какво се използва най-често интернет от НПО-тата и техните потребители и безусловно – и в България, и на глобално ниво – беше казано, че интернет се използва най-много за достъп до електронна поща и до чатове. Също така се очертава ясно разделение на Глобален Север и Глобален Юг. България е в Глобалния Север и стои доста добре за мое искрено учудване. Може би най-интересният факт за България: попитахме хората за качеството на интернет, който използват в работата си и при нас 60% от организациите казват, че са доволни от скоростта на интернет. Това ни прави едни от първенците дори и сред страните от Глобалния Север. Другото интересно е, че почти всички респонденти по света казват, че интернет им е скъп, особено достъпът до мобилен интернет. За разлика от българските организации, които казват, че цената е приемлива, включително и за мобилния интернет. Пак в тази връзка – за дарителството и технологиите, 20% от българските респонденти използват интернет за набиране на средства. Вероятно през платформи и crowd sourcing кампании и комуникации. Това е една добра стъпка напред. Интернет банкирането също се споменава в проучването като широко разпространено и използвано, включително за дарителски инициативи. Такъв въпрос нямахме в проучването, но предполагам доколкото познавам средата, че част от организациите ползват виртуален POS терминал, а други – механизми като PayPal. Но вече наблюдаваме как все повече организации набират не само с преводи към банкова сметка, а и с други инструменти. Българските НПО, участвали в глобалното изследване, заявяват, че от технологичните решения за тях най-скъп е софтуерът. Защото те трябва да отделят ресурс и за самия софтуер, и за хора, който разбират от него и ще го прилагат в работата след това.
- Какви са обобщено нуждите на българските граждански организации и с какво TechSoup могат да бъдат полезни?
Нуждите на гражданските организации са от ресурс, който е както финансов, така и човешки, особено във връзка с технологиите. TechSoup може да е полезен с това, че предоставя различни продукти на ниска цена, но той не може да замени хората които ще използват тези продукти. Хората в организациите трябва да изберат най-подходящия за тях ресурс. А този обучен човешки капитал е скъп и трудно се намира на пазара на труда. Някои организации успяват да си намерят такива специалисти, които да им помагат про боно или на непълно работно време за минимални неща. Това касае и уменията да се поддържа организационен сайт, който да е съвременен, да си плащат домейна и той да не е .com, а .bg. Ресурсите са тези, които липсват на гражданските организации, а не толкова самият софтуер. Човешкият ресурс е този, който постига резултати в набирането на подкрепа за каузите. При фондонабирането е по същия начин – софтуерът, с който могат да се управляват подобни кампании е скъп и труден за използване, изисква големи умения и инвестиции, за да се прилага ефективно. Такива инструменти са Salesforce и Tableau, но те са скъпи и отнемат голям човешки ресурс на гражданските организации. Обикновено в България служителите в НПО-тата познават добре Office пакета на Microsoft и то без да са много добре обучени за работа с Excel и Access. А Access може да бъде много полезно средство за създаване на бази данни на дарители. Интересно е, че някои методи за набиране на подкрепа, които са много добре утвърдени по света, у нас не са много познати. Например директният мейлинг. За него обикновено се използва някаква автоматизирана система, но НПО секторът не познава много добре тези инструменти. Няма достатъчно подготвени специалисти, които да ги прилагат, защото трябва да познават функционалностите му, да знаят английски, да могат да създават и обработват текст и визии.
- Кои други онлайн инструменти могат да донесат ползи в работата на НПО, а се подценяват?
Когато говорим за дарителство, не смятам, че има нещо, което е много достъпно, а го пренебрегваме. Единствено си заслужава да се върнем към някои стари, но добри практики като директния мeйлинг, който вече споменах. Той не е достатъчно наложен в България за фондонабиране, а е важен, защото ако имаш голяма група застъпници и комуникираш активно с тях, това може да ти донесе значителни ползи във всяко отношение. Разбира се, ако разполагаш с базата данни и се съобразяваш с GDPR изискванията. Другият инструмент, който може би е подценен, са възможностите за получаване на дарения директно на страницата на организацията. Със или без виртуален POS терминал, важно е поне да си сложим банковата сметка. Показването на това, че организацията има нужда от ресурс и дарения, дава знак на хората. Може не всеки да ни дари, но да не забравяме, че има хора, които не знаят, че се нуждаем от подкрепа, а ценят наша работа в името на каузата ни или на хората, работещи за нея.
- Има ли области, в които изоставаме спрямо страните от Европа и другите региони?
Ние живеем в момента един живот, който се движи с невероятни темпове. Интернет революцията сега е като откриването на парната машина, но в много по-бързи и кратки темпове и затова е много трудно да се подготвим за промените. Гражданските организации са винаги в догонваща позиция – те не са тези, които имат достъп до технологиите и се опитват да догонват развитието, а то е много бързо. Но все пак доста от организациите в рамките на ресурса който имат, стоят доста добре. Ако разгледаме сайтовете на големите НПО-та в България, ще видим, че те са много прилични. Да не кажа, че са по-добри от тези на организациите извън англосаксонския свят – тези от средна Европа, които са по-старомодни и статични. Правим каквото можем и се опитваме да следим най-важните тенденции. Мисля, че се справяме добре. Включително с набирането на средства онлайн и създаването на всякакви възможности, които мога да бъдат полезни за организациите и каузите ни.
